www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж Исус Христос преминавал през едно селище. Събрала се голяма тълпа от недоволни хора, които, като го обкръжили, започнали да го ругаят. Исус Христос стоял и се усмихвал. Един човек, наблюдаващ ставащото се, приближил до Исус Христос и попитал защо той се държи така. Исус Христос отговорил: "Всеки дава това, което има в кесията си."

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля нa храма:
– Какво е дзен?
Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:
– Ние не говорим в стаята за медитации.
Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:
-Тук четем книги в тишина.
Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал:
-Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори.
Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал:
– Така че какво е дзен?

Веднъж през нощта, когато всички си тръгнали и учениците легнали да спят, Никодим отишъл при Исус и го допитал: "Какво трябва да направя, за да вляза в Царството на Бога?"
Исус казал: "Докато не умреш, нищо не е възможно.
Ако умреш, само тогава ще можеш да влезеш в Царстото Божие. ТакъВ, какъвто си – ти трябва да умреш, едва тогава ще можеш да се родиш такъв, каквато е вътрешната ти същност."

Веднъж попитали Бодхидхарма: "Каква е разликата между живота на великия мъдрец и всекидневния живот на обикновения човек?"
Бодхидхарма отговорил: "Това е подобно на есенна па-яжина. Някои погрешно я приемат и взимат за пара, но всъщност това е паяжина, носеща се из въздуха. Средният човек вижда мъдреца и смята живота му за точно толкова обикновен, колкото и своя собствен, а в същото време просветленият човек вижда нещо свято в живота на средния човек."
Един човек дошъл при велик художник и казал: "Искам да се науча да рисувам бамбук. Какво трябва да правя?"
Учителят отговорил: "Първо иди в джунглата и живей три години сред бамбука. Когато почувстваш, че ти си станал бамбук, се върни."
Човекът си заминал и не се върнал. Минали три години. Учителят чакал, чакал, а после се оказал принуден да тръгне да търси този човек и да види какво се е случило – защото, ако сте станали бамбук, как бихте могли да се върнете при учителя?
Когато учителят дошъл, той видял, че човекът стои сред бамбукова горичка. Духал вятър, бамбукът се люлеел и танцувал, а заедно с него се люлеел и танцувал и човекът.
Учителят го разтърсил и казал: "Какво правиш? Кога мислиш да рисуваш?"
Онзи отговорил: "Забрави за това. Остави ме на мира! Не ми пречи."
На учителя се наложило насила да го влачи към дома. Той казал: "Сега си готов да рисуваш бамбука, защото сега познаваш отвътре какво е това бамбук."

Майстор суфи почувствал веднъж жажда. Той седял сред учениците си и помолил малко момченце, което също било там и го слушало, да отиде и да донесе вода от кладенеца. Дал му глинена стомна, фина изработка, и казал: "Бъди внимателен, стомната е глинена и много фина. Сам разбираш – антикварна ценност. Внимавай да не я счупиш!" След това ударил момчето, а после промълвил: "А сега върви!"
Седящите наоколо не могли да повярват на очите си. Един милосърден човек попитал: "Какво лошо е направило това момче? За какво го наказа?"
Майсторът отговорил: "Нищо не е направило. Но ако беше счупило стомната, каква ще е тогава ползата от наказанието?"

Какъв е вкусът на твоето блаженство? – някой попитал Буда.

Двама души горещо спорили какъв цвят е хамелеонът.
Единият казвал: "Хамелеонът на тази палма е червен." А другият възразявал: "Грешиш, не червен, син е." Чувстаики, че не могат да разрешат спора, те отишли при трети, който живеел под същата тази палма и бил наблюдавал всички изменения на цвета на хамелеона. "Не е ли вярно – попитал единият, – че хамелеонът, който живее на това дърво, е червен?" Онзи отговорил: "Да, абсолютно вярно." Тогава другият спорещ попитал: "Чуйте се какво говорите: че нали хамелеонът е син?" А човекът, живеещ под дървото, пак казал: "Да, абсолютно вярно." Той знаел, че хамелеонът е същество, което постоянно сменя цвета си и затова и в двата случая отговорил "да", потвърждавайки и двете противоречиви твърдения.

Шинкан шест години изучавал будизъм в школата Тен-дай, след това седем години – дзен, след което заминал за Китай и още тринадесет години постигал дзен. Когато се върнал в Япония, много били тези, които искали да го разпитат, да изяснят непонятните въпроси на учението. Но даже когато Шинкан приемал посетители, което не се случвало често, той рядко отговарял на въпроси.
Веднъж петдесетгодишен търсач на просветление казал на Шинкан:
– От детските си години изучавам мислите на школата Тендай, но още не мога да разбера някои неща. Тен-дай учи, че в края на краищата просветлени ще станат даже тревата и дърветата. Това ми се струва странно.
– Какъв е смисълът да се обсъжда ще станат ли просветлени тревата и дърветата, или няма да станат? – попитал Шинкан. – Въпросът е в това, как ти самият да станеш просветлен. За това мислил ли си?
Това не ми беше хрумвало досега – останал поразен възрастният ученик.

Веднъж един ученик попитал дзенмайстора:
– Учителю, как се влиза в дао?
– Чуваш ли ромоленето на ручея? – с въпрос отговорил на въпроса майсторът.
– Да. И какво от това? – отново попитал ученикът.
– Това е пътят, за да се влезе.

Учениците от школата Тендай се учили на медитация още преди дзен да навлезе в Япония.
Четирима ученици, близки приятели, си дали обет един на друг да пазят мълчание.
Първия ден мълчали. Медитацията им започнала благоприятно. Но когато паднала нощта и керосиновите лампи станали съвсем мътни, един от учениците не могъл да се сдържи и извикал на слугата: "Оправи тези лампи.
– Вторият ученик се удивил, като чул, че първият е про-говорил. Разбрахме се да не обелваме нито дума – отбелязал той.
– Вие, глупаци, защо приказвате? – попитал третият.
– Само аз мълча – заключил четвъртият.