www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Купил веднъж Настрадин Ходжа дроб. По пътя го срещнал приятел и попитал: "Как ще го сготвиш?" "Обикновено" – отговорил Ходжа. "Не – възразил човекът, – дробът може да се приготви великолепно. Както ти обясня сега, така го приготви." "Твоите обяснения няма да се задържат в главата ми – казал Ходжа. – Напиши на лист хартия. Тогава ще гледам рецептата ти и ще го сготвя."
Човекът написал и връчил бележката на Настрадин.
Когато Ходжа, потънал в приятни размисли, предизвикани от наставлението, вървял към къщи, една птица грабнала дроба и се издигнала в небето. Ходжа, без да показва признаци на безпокойство, показал на птицата хартийката, която държал в ръка, и казал: "Напразно. Няма как да ти се удаде да изядеш дроба с удоволствие. Нали рецептата е у мен."

Веднъж Ено дошъл в храма на Фа Син в провинция Гуан. Той видял как няколко монаси спорят, събрани около веещ се флаг. Един от тях казал:
– Флагът е неодушевен предмет и нищо друго, а вятърът го кара да се люшка.
На това друг монах възразил:
– И флагът, и вятърът са неодушевени предмети, а люшкането като цяло е невъзможно.
Третият протестирал:
"Люшкането е предизвикано от определено съчетание на причини и следствия.
Четвъртият предложил следната версия:
– В края на краищата няма люшкащ се флаг, това е просто вятърът, който се движи от само себе си.
Спорът се разгорял, но Ено го прекъснал със забележката:
– Не вятърът, не флагът, разумът ви се люшка.

В едно селце живял млад човек на име Подо. Тук имало стар полуразрушен храм. Статуята на Бога, на която се кланяли преди, изчезнала и сега храмът се превърнал
в жилище на прилепите. Веднъж през нощта местните жители с изумление чули звуци от камбанки, гонгове и рогове, носещи се откъм изоставения храм. Мъже, жени и деца – всички се втурнали натам. Те си помислили, че някой е донесъл в храма ново изображение на Бога и извършва вечерна служба, палейки огньове, носейки цветя, плодове и светена вода. С молитвено събрани ръце всички стояли на входа на храма и с благоговение се вслушва¬ли в звуците, които долитали отвътре. Един от жителите на селцето, по-любопитен от останалите, решил да надникне вътре. За свое удивление, вътре видял Подо, който звънял със звънчета и тръбял с рога, но подът бил все така мръсен, както преди, а на олтара липсвало Божието изображение. Дошлият извикал:
– О, Подо! В храма няма Мадхава (въплъщение на Бога). Защо вдигаш целия този шум, тръбейки с рога? Виж, ти даже не си почистил храма, не си махнал боклука и не си измил пода със святата вода на Ганг!

Веднъж група търсачи посетили суфисткия майстор Джунайд и видели, че той седи, заобиколен от невъобразим разкош.
Хората го оставили и тръгнали към дома на крайно суров и аскетичен свят човек, чието обкръжение било така просто, че той нямал нищо освен постелка и стомна с вода.
Единият от посетителите му казал:
– Простотата на вашето поведение и суровата обстановка са много повече по-вкуса ни, отколкото демонстративните и крещящите излишества на Джунайд, който, по всичко личи, е слязъл от Пътя на истината.
Аскетът тежко погледнал и казал:
– Скъпи приятели, толкова лесно полъгващи се по външни знаци, преграждащи пътя на човек на всяка крачка, разберете това и престанете да бъдете неудачници! Великият Джунайд сега е заобиколен от разкош, защото той е невъзприемчив към разкоша, а аз съм обкръжен от простота, защото съм невъзприемчив към простотата.

Вие познавате моя начин на живот, когато нощем ни познаваха, а денем се извръщаха. Също както и при Христос ходеха нощем, а денем извръщаха лице. Помислих си: ето, аз съм най-нисшата и на слънце се срамуват от мен, но денем също избягват и най-висшия пророк. Така най-нисшето и най-висшето се избягват еднакво.
И ето че аз реших да го намеря и през деня да му протегна ръка. Облякох най-хубавата си дреха и сложих огърлицата от Смирна, напръсках косата си с аромати – така отидох, за да кажа на народа: "На слънчева светлина избягваните от теб най-нисшо и най-висшо се срещат."
И когато го видях седнал сред рибарите, покрит само с ленено платно, останах от другата страна на улицата и не можах да се приближа. Между нас минаваха хора, които еднакво ни избягваха.
Така беше решен животът ми, защото той каза на любимия си ученик: "Вземи щипка прах и я отнеси на тази жена, за да има за какво да се замени нейната огърлица. Наистина в тази пепел има повече светлина, отколкото в нейните камъни. Защото от пепелта може да бъде създаден камък, но от камъка – само прах."
Останалото вече знаете, защото той не ме осъди, но само претегли моите вериги и веригите на позора се пръснаха на прах. Просто решаваше той. Никога не се затрудняваше да изпрати най-простия предмет, който решава цял един живот. До тези пратки той се докосваше, някак си одухотворявайки ги.
Пътят му беше празен, защото народът, получил от него дар, набързо се разбягваше. И желаеше той да положи ръце, и беше празно.
Фуриите на срама се носеха след него и престорено махаха с клонки, когато той вече беше осъден. Цената на разбойника се оказа достойна за тълпата.
Наистина разби веригите, защото даде знание, като не прие отплата.

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.
Този човек наричали Нур. Той решил да сподели с хората откритието си и заради това започнал да пътешества от общност на общност.
Предавал секрета на много групи хора. Някои се възползвали от това знание, други, без да си дадат време помислят колко полезно може да е то за тях, разбрани само, че Нур представлява опасност за тях и го прогонили. В края на краищата хора от някакво племе, пред които той представил изкуството си, изпаднали в дива паника и зо убили, виждайки в него изчадие на ада.
Минали векове. В първата общност, където Нур някога обучавал хората да добиват огън, това знание се съхранило само сред особени жреци, които се ползвали с власт, богатство и топлина, докато в същото време останалите хора замръзвали от студ. Втората общност изцяло забравила изкуството на огъня. Хората от третата общност се покланяли на образа на Нур, тъй като именно той бил техният учител. В четвъртата се съхранила историята за откриването на огъня в легенди и предания – едни вярвали в тях, други не. В петата общност действително използвали огъня и това позволява¬ло на хората да се топлят, да си приготвят храна и да произвеждат разни полезни предмети.
И ето че след много години един мъдрец с неголяма група ученици пътешествал из земите на тези племена. Учениците били изумени от множеството различни ри¬туали, с които се сблъскали тук.
– Но нали тези действия се отнасят само до добива на огън и до нищо друго – казали те на учителя. – Наш дълг е да разкрием истината на хората.
– Какво пък, съгласен съм – отговорил учителят. -Тогава ние ще повторим пътешествието си във връзка с тази нова цел и тези от вас, които оцелеят до края му, ще Узнаят какви са реалните проблеми и как да ги разрешат.
И така, мъдрецът и учениците му стигнали до първото племе, където им оказали радушен прием. Жреците поканили пътешествениците на церемония "сътворяване на огъня."
Когато церемонията завършила и тълпата възбудено преживявала видяното "чудо", мъдрецът се обърнал към учениците:
– Желае ли някой от вас да разкрие истината на хората?
Първият ученик казал:
– В името на истината се смятам за длъжен да пого-воря с тези хора.
– Ако се каниш да направиш това на свой риск, започ¬вай – казал учителят.
Ученикът излязъл отпред, застанал пред вожда на племето и обкръжаващите го жреци и казал:
– Аз мога да сътворя чудо, което вие ще сметнете за особена проява на Бога. Ако направя това, ще признаете ли, че вече много векове сте били в заблуда?
– Дръжте го! – извикали жреците.
Хванали този човек и го отвели. Повече никой не го видял.
Пътешествениците тръгнали на път и след известно време стигнали до територията на втората общност, където се покланяли на оръдията за разпалване на огън. Още един ученик се наел да вразумява тези хора.
С позволението на учителя той казал:
– Искам да поговоря с вас като с разумни хора. Вие се кланяте даже не на самата вещ, а само на средствата, с помощта на които тя може да бъде произведена. По този начин вие сте лишени от възможността да използвате тази вещ. Аз познавам реалността, която лежи в основата на вашия обред.
Тази общност се състояла от по-разумни хора, но те казали на ученика:
-Тъй като си наш гост, ние те почитаме с гостопри¬емство. Но като пришелец, който не е запознат с нашата история и обичаи, ти не можеш да разбереш това, което ние правим. Ти се заблуждаваш, дори е възможно да се опитваш да ни лишиш от религията ни или да я промениш, затова не искаме повече да те слушаме.
Пътешествениците продължили нататък. Като стигнали земите на третата общност, пред всеки дом те видели идол, изобразяващ Нур – откривателя на огъня. Трети ученик се обърнал към ръководителя на общността така:
-Този идол изобразява човек, олицетворяващ възможност, която той е бил в състояние да използва, не е ли така?
– Може би е така – отговорили почитателите на Нур, – но да проникнат в тази тайна е дадено на малцина.
– Само на тази шепа хора, които ще разберат, а не на тези, които отказват да видят определени факти – казал третият ученик.
– Всичко това е ерес, при това изказана от човек, който даже не умее да говори правилно на нашия език и не принадлежи към свещениците, посветени в нашата Вяра – замърморили жреците.
И този ученик не постигнал успех.
Групата продължила пътешествието си и пристигнала на територията на четвъртата общност. Този път пред събралите се хора излязъл четвърти ученик. Той заявил:
– Историята за създаването на огъня е правдива. Аз знам как може да се добива огън.
В тълпата настанало объркване и били чути различни мнения. Някои казвали: "Възможно е това да е истина и ако е така, то ние непременно искаме да узнаем как да добиваме огън."
Но когато мъдрецът и последователите им ги изпитали, се изяснило, че повечето се стремят да използ¬ват огъня за своя лична изгода. Те не разбирали, че огънят е необходим за човешкия прогрес. Умовете на преобладаващата част от хората от това племе били дотолкова пропити с извратени легенди, че тези, които си въобразявали, че са способни да си представят истината като такава, се оказали неуравновесени хора, които не умеели да получават огън даже ако им покажели как се прави това.
Имало и други, които заявили: "Разбира се, в легендите няма нищо правдиво. Този човек просто иска да ни направи на глупаци, за да заеме висок пост в нашата общност."
Трета партия казвала: "Нашите легенди трябва да си останат такива, каквито са, тъй като те са нашето наследство, което обединява всички ни в едно цяло. Ако ние сега се откажем от тях, а след това установим, че новото тълкуване е негодно, какво ще стане тогава с нашето общество?"
Имало и други гледни точки.
И така, групата продължила нататък и най-сетне стигнала територията на петата общност, където паленето на огън било нещо обикновено и общодостъпно Там пътешествениците се сблъскали с други изпитания.
Мъдрецът казал на своите ученици:
– Вие трябва да се научите на това, как да учите, защото човек не желае да го учат. Първо, трябва да научите хората как да се учат. А преди това да им обясните, че съществува нещо, на което следва да се научат.
Хората си въобразяват, че Вече всичко знаят и винаги искат да изучат това, което си мислят, че трябва да научат, а не това, което наистина е необходимо да бъде научено преди всичко. И едва когато разберете всичко това, ние ще можем да изобретим метод за обучение.
Знанието без специална способност за обучение е нищо.

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал:
– Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо.
Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над реки и морета и все търсел най-ценното нещо. Накрая след няколко години, прелитайки над едно бойно поле, той видял как умира войник, ранен в сражение за отечеството.
– Вода, вода! – молел воинът с пресъхнали устни.
Като чул стоновете му, друг умиращ войник пропълзял до него, отворил манерката си и започнал да пои другаря си, на чието лице се появила усмивка. Когато манерката се изпразнила, ангелът я взел и я занесъл пред трона на Всевишния.
– Всемогъщи Боже – казал той, – това сигурно е най-ценното нещо на света.
– Разбира се – съгласил се Бог, – ценно е, но не е най-ценното нещо на света.
Върнал се ангелът на земята и след дълго търсене се добрал до лазарета, където умирала милосърдна сестра. Тя се грижела за болните, когато била поразена от неизлечима болест и сега й оставали преброени часове. Когато издъхнала, ангелът поел последния й дъх, зане¬съл го пред съдийския трон и казал:
– Всемогъщи Боже, това вече със сигурност е най- ценното нещо на света.
Бог се усмихнал на ангела и казал:
– Саможертвата е огромна ценност, но се върни обратно и ми донеси онова нещо, което е най-ценно на света. Върнал се ангелът на земята и този път търсил дълго, докато не забелязал ездач, промъкващ се през гората. Той бил въоръжен от главата до петите и по свирепия му вид си личало, че е злодей. Ездачът се промъквал към колибата на врага си, за да го убие. Стопаните на хижата не подозирали нищо и у дома им била запалена светлина. Злосторникът се прокраднал до прозореца, надникнал вътре и пред очите му се открила следната картина: слагайки малкия си син да спи, майка му го учела да се моли и да благодари на Бога за всички благодеяния, които той изпраща на хората. Тази сцена на¬помнила на злодея собствената му майка, която по същия начин го слагала да спи, когато бил дете, и по същия начин го учела да се моли. Сърцето на злодея омекнало, по бузите му потекли сълзи и той съжалил за ло¬шите си намерения. Ангелът поел една сълза и я занесъл на Бога.
– Милостиви Боже, разкаянието безусловно е най-ценното нещо на земята.
Бог ласкаво се усмихнал на ангела и казал:
– Сега си прав – в моите очи това е най-висшата ценност.

Човек от висшето съсловие на име Йое дошъл при Дзьосю, за да получи наставления в дзен.
– Аз много постих в младостта си, тялото ми се състари рано и вече нямам сили да ставам от стола, за да приветствам тези, които идват при мен – казал Дзьосю и след известна пауза добавил:
– Разбирате ли?
Иое не разбрал Дзьосю докрай, но почувствал силата думите му и възкликнал:
– Какъв невероятен майстор сте!
На следващия ден Йое изпратил на Дзьосю своя слуга Дзьосю станал и го приветствал. Главният монах бил учуден от това и попитал Дзьосю защо оказва такава чест на човек от нисшето съсловие.
– Когато при мен идва човек от висшето съсловие – казал Дзьосю, – аз го приветствам, без да ставам от стола. Когато при мен идва човек от нисшето съсловие аз излизам от храма, за да го посрещна.

Веднъж верният ученик и последовател на Евреи от Пшисухи, раби Перец, го съпровождал по време на разходка из гората. Като слушал чуруликането на птичките, Перец казал:
– Бих искал да знам какво си говорят!
-А това, което казваш ти самият, понятно ли ти е? – поинтересувал се учителят.

Попитали Настрадин Ходжа: "Защо, когато настъпи утро, един човек отива на една страна, а друг – на друга?" "Ако всички тръгнат в една посока – разяснил Ходжа, – би се нарушило равновесието в света и светът ще се преобърне."