www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: "С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?"
Акбар отговорил: "Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла."
Затова голяма е радостта за тези, които могат да разберат, съхранявайки течността на избора.
Да добавим за третия. Той попитал: "Защо късно или твърде рано се порицава еднакво?"
Акбар казал: "Приятелю мой, няма еднакви величини. Затова, ако преждевременността съдържа находчивост, то цената й е по-добра, защото закъснението е свързано само със смъртта. Преждевременността може да бъде съдена, закъснението вече е осъдено."

Веднъж Настрадин Ходжа срещнал на пазара един чо¬век, който продавал папагал и попитал:
– Какво е това?
– Папагал – бил отговорът. – Колко струва?
– Петдесет монети.
Ходжа, без да промълви и дума, се върнал у дома, хва¬нал една пуйка и я донесъл на пазара.
– Ходжа – попитали го, – колко искаш за пуйката?
– Петстотин монети.
– Ей, Ходжа – започнали да го вразумяват, – ти да не си полудял? Нима една пуйка може да струва толкова?
Настрадин посочил продавача на папагала: -Той продава такава малка птичка за петдесет, вие нищо не му казвате, а аз оцених за петстотин пуйка, голяма колкото цял овен, а вие ме упреквате. Нима моята пуйка не е тридесет пъти по-голяма от този папагал?
– Но това е папагал, Ходжа – казал един от присъстващите.
– Е, и какво? А това е пуйка.
– Да, но папагалът може да говори като проповедник.
– Е, и какво! Пуйката винаги е потънала в мисли като учен. Кое според вас е по-добре?

Живяла някога птица, която не умеела да лети. Като пиле тя ходела по земята, макар и да знаела, че някои птици летят.
Случило се така, че по силата на ред обстоятелства тази нелетяща птица измътила яйце на летяща птица в съответното време птичето се излюпило, при това със способност да лети.
Понякога то питало своята приемна майка: "Кога ще полетя?" И вързаната към земята птица му отговаряла: "За да излетиш, трябва да бъдеш настойчиво в своя стремеж като всички птици."
Та тя не можела да предаде на покритото с пера птиче урок по летене и даже не знаела как да го избута от гнездото, за да може то да се научи.
Странното е, че самото птиче не забелязвало това. Чувството за благодарност към приемната майка не му позволявало да разбере своето положение. "Ако не беше тя – разсъждавало то само за себе си, – аз досега щях да си остана в яйцето." А понякога си казвало така: "Всеки, който е успял да ме измъти, разбира се, ще ме научи да летя. Това е само въпрос на време или може би всичко зависи от моите собствени усилия. Може би затова е необходимо да се притежава някаква висша мъдрост – няма други причини. Птицата, която ме е довела до сегашното ми състояние, в един прекрасен ден ще ме вдигне на следващото стъпало."

Една птица свила гнездо на морския бряг. Гнездото било отнесено от прибоя. Ядосала се птицата и започнала с клюн да излива вода от морето на брега, а пясък от брега да хвърля във водата. Друга птица видяла това и попитала:
– Какво правиш, безумнице?
– Няма да си ида оттук – отговорила първата, – докато не превърна морето в суша, а сушата в море.
-Ти си най-глупавото създание! В края на краищата много ли можеш да направиш?

Веднъж една птица кацнала на мачтата на кораб, когато той излизал в морето. След известно време тя забелязала, че около нея няма дървета и дори не се вижда земя. И полетяла на север, за да намери земя. Не намерила обаче нищо и се върнала на мачтата, починала си малко и полетяла на юг. Като не намерила нищо, отново, уморена и измъчена, се върнала обратно. Така тя летяла във всички посоки, не намирайки нищо освен вода. Накрая останала на мачтата и се примирила с положението си.

Великият японски предводител Нобунага веднъж решил да атакува враг, който десетократно го превъзхождал в броя на Войниците. Той знаел, че ще победи, но войниците му не били убедени в това. По пътя се спрял в шинтоистки храм и казал: „Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако падне тура – ние ще победим, ако падне ези – ще изгубим битката.“
Нобунага влязъл в храма и започнал безмълвно да се моли. След това, като излязъл, хвърлил монетата. Паднало се тура. Войниците така неистово се хвърлили в боя, че с лекота победили врага. „Нищо не може да бъде променено, когато е намесен пръстът на съдбата“ – казал адютантът му след сражението. „Вярно е, не може“ – потвърдил Нобунага, показвайки му фалшива монета с гербове от двете страни.

Разказват, че някакъв владетел желаел да приведе в действие просветителна, полезна мярка, но навсякъде срещал противодействие. Веднъж той се обърнал към мъдър съветник и онзи попитал: "С всички мерки ли си опитвал да утвърдиш своето предложение?" Като получил утвърдителен отговор, съветникът казал: "Тогава ще се наложи да се издаде закон, забраняващ именно твоите мерки. Ще видиш, че хората ще се устремят към забраненото и ако законът е строг, толкова по-голямо желание ще имат да го престъпят."

Един адепт в дзенбудизма стоял рано сутринта сам на върха на един хълм. Стоял неподвижно и сам като хълма. Наблизо минавали трима мъже, излезли на сутрешна разходка. Те го погледнали и стигнали до различни изводи по повод на това, какво прави той.
Единият казал: „Аз познавам този монах. Веднъж му се изгуби кравата. Затова стои и гледа от хълма къде е тя.“
Вторият казал: „Съдейки по това, как стои, той въобще не гледа. Изобщо не се движи, а очите му изглеждат почти затворени. Човек не търси нещо по този начин. Мисля, че е правел сутрешна разходка с приятел, който е изостанал, и сега той го изчаква да го настигне.“
Третият казал: „По всяка вероятност причината не е и тази, защото, когато някой чака някого, от време на време се оглежда, за да погледне не идва ли приятелят му. Той изобщо не се движи, не се оглежда. Той не чака, това не е позата на очакващ човек. Мисля, че той се моли или медитира.“
Те толкова се разминавали в мненията си и така спорили по този въпрос, че решили да се приближат до него и да го попитат.
Доближили го и първият попитал:“ Кравата ли търсиш? Знам аз, че веднъж я изгуби и сега гледаш да я зърнеш нейде.“
Човекът отворил очи и казал: „Аз не притежавам нищо и затова нищо не мога да загубя. Не търся нито крава, нито каквото и да било.“ След това затворил очи.
Вторият казал: „Тогава аз трябва да съм прав – ти чакаш приятел, който е изостанал.“
Човекът отворил очи и отговорил: „Аз нямам приятели и врагове, така че как бих могъл да чакам някого? Аз съм сам – никой не е изоставал от мен, тъй като никого не е имало. Аз съм съвършено сам.“
Тогава третият казал: „Тогава аз съм прав, защото няма други възможности. Аз мисля, че ти се молиш, медитираш.“
Човекът се засмял: „Ти си най-глупавият. Та аз не познавам някого, на когото да мога да се моля, и нямам никакъв обект на достигане, така че как бих могъл де медитирам?!“
Тогава и тримата едновременно попитали: „Какво правиш тогава?“ Аз просто стоя и нищо не правя“ – отгорил човекът.

Буда станал просветен. Той ходел от село на село. Било горещо лято. Вървял по брега, следите му прониквали в пясъка, който ги пазел в мълчание.
Случило се така, че един велик астролог завършил обучението си в Каши – цитаделата на тайните знания на великото индуско изкуство, и се прибирал у дома. Той бил изкусен в предсказването. И ето че като се прибирал, видял следи в пясъка. Съгласно книгите и неговите познания те трябвало да принадлежат на Вселенския владика Чакравартин. „Но защо му е на Чакравартин да ходи в някакво си бедно селце, при това бос?!“ В пясъка обаче се били съхранили всички знаци, които все едно казвали: „Или твоята наука нищо не разбира, или ти си глупак: гледаш, но не виждаш!“
„Не, аз не мога просто така да си отида, аз непременно трябва да намеря този човек. Може би просто по волята на случая Господарят на случая е дошъл тук!“
Той тръгнал по следите. А Буда вече седял под едно дърво. Астрологът се приближил до Буда и бил озадачен, както никога преди! Видял цар, който изглеждал като просяк. С цялото си същество този човек бил цар! Но под дървото седял просяк в дрипави парцали.
Затова астрологът казал: „О, моля те най-преклонно, разсей съмненията ми. Ти пося смут в сърцето ми. Петнадесет години от живота си прекарах в Каши, петнадесет години изучавах тайните на предсказанията. Но сега, когато съм коронясай със званието „знаещ всички тайни“, ти разруши покоя ми, увереността ми в моята наука. Само ми отговори: ти просяк ли си, или си Чакравартин, царят на Вселената, владетел на всичко явно? В твоя отговор е моят живот. Ако си просяк, ще изхвърля Всичките си книги в реката, по брега на която си минал, а аз самият ще се наема като последен слуга на някого, тъй като съм пропилял живота си напразно. Но ако ти наистина си Чакравартин – не крий от мен, о Велики!“
Буда отворил очи и казал: „Твоето удивление и объркване е естествено, но просто ти си се натъкнал на един от десетки хиляди. Що се отнася до останалите девет хиляди деветстотин деветдесет и девет, твоите книги винаги ще бъдат верни и неоспорими. И само по отношение на последния, твоите книги са неприложими. Но ти не трябва да се разстройваш напразно: ти няма да срещнеш повече такъв, затова не хвърляй прибързано книгите си в реката.“
Астрологът попитал: „Но в какво се крие тайната ти? Как си станал непредсказуем?!“
Буда отговорил: „Просто бях внимателен. Никога не съм повтарял една грешка два пъти. Аз вече не съм машина – аз станах човек, затова не можеш да ме предскажеш. Следващия момент не е известен нито на теб, нито на мен – абсолютно неизвестен е. И никой не знае какво ще се случи.“

Веднъж Прахлада букв. Възторг почувствал Бога. Господ му казал да си пожелае каквото иска и той ще му го даде. Прахлада отговорил:
– След като те виждам, какво повече ми е нужно?
Господ отново му повторил, че може да си пожелае всичко, което иска. И тогава Прахлада казал:
– Ако искаш да ми окажеш милост, прости на хората, които ме преследваха.