www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж по пътя вървяла тълпа от хора. Всеки носел на рамо своя кръст. На един човек му се струвало, че неговият кръст е най-тежкият. Той бил много хитър. Изостанал най-отзад, влязъл в гората и изпилил част от кръста. Доволен, че е надхитрил всички, догонил останалите и продължил нататък. Изведнъж на пътя се появила пропаст. Всички положили кръстовете си и преминали. Хитрият човек си останал от тази страна, защото неговият кръст се оказал твърде къс.

При един хасидски майстор дошъл човек и попитал: "Какво трябва да направя, за да стана мъдър?" Учителят отговорил: "Излез и постой там," А навън валял дъжд. Човекът се зачудил: "Как може това да ми помогне? Но кой знае, всичко е възможно…" Той излязъл от къщата и застанал там, а дъждът валял ли, валял. Човекът напълно се измокрил, водата проникнала под дрехите му. След десет минути той се върнал и казал: "Постоях там, какво да правя сега?"
Цадикът го попитал: "Какво се случи? Когато стояхте там, беше ли ви дадено някакво откритие?"
Човекът отговорил: "Откритие? Аз просто си мислех, че изглеждам като глупак!"
Майсторът казал: "Това е велико откритие! Това е началото на мъдростта! Сега можете да започнете. Вие сте на правилния път. Ако знаете, че сте глупак, то промяната вече е започнала."

Продавачът на петли хвалел стоката си на пазара, уверявайки, че неговите петли се бият до смърп.
– Продай ми по-добри от тези петли – обърнал се към него купувач, – такива, които се бият до победа.

На един кораб пътувал продавач на маймуни. В свободното си време той ги научил да подражават на това, как моряците спускали платната.
Но започнала буря, моряците се хвърлили да събират платната. Маймуните обаче, тъй като знаели само как да ги спускат, минавали след тях и изпъвали въжетата. Корабът загинал, защото учителят предвидил само ясно време.
Така казал Буда, обновителят на лотоса на живота.

Затрупан с учене и предаване на своето дело, един търсач на истината пристигнал веднъж при Бахаудин Накшбанди. В съответствие с обичая той присъствал на лекциите и не задавал никакви въпроси. Когато Бахаудин накрая му казал: „Попитай ме нещо“, човекът казал: „Шах, преди да дойда при теб, научих такава и такава философия под ръководството на тези и тези. Привлечен от твоя авторитет, предприех пътешествие към теб. Като чух думите ти, бях толкова впечатлен от това, което казваш, че искам да продължа учението си при теб. Но съм толкова привързан към предишните учения и учители, че ми се иска или ти да ми обясниш връзката им с твоята практика, или да ме накараш да забравя за тях, за да мога да продължа напред с нераздвоено внимание.“
Бахаудин отговорил: „Не мога да направя нито едното, нито другото. Единственото, което мога да направя, е да те информирам за това, че един от най-сигурните признаци на човешката суета – това е привързаността към личност или към вяра и да си въобразяваш, че тази привързаност извира от висшия източник. Ако човек е привързан към кюфтенцата, той ще ги нарича божествени, в случай че някой му го позволи. С помощта на тази информация можеш да се научиш на мъдрост. Без нея можеш да се научиш само на привързаност и да я наричаш привлекателност или милост. Човек, на когото е необходима информация, винаги предполага, че му трябва мъдрост. Ако човекът е човек на мъдростта, само тогава той е свободен от необходимостта от информация.“

Един човек, мъртво пиян, се добрал до дома на свой близък приятел и се проснал там. В това време приятелят му трябвало да излиза по работа. Закрепил за подплатата на госта си безценен бисер като подарък и заминал. А пияният лежал в несвяст, нищо не чувствал и нищо не разбирал. Когато се надигнал, отишъл в чужда страна да заработва храната и дрехите си с тежък труд, бил в голяма нужда. Ако успеел да припечели нещичко, той се чувствал удовлетворен. Впоследствие се случило така, че срещнал приятеля си, който му казал: 
– Ей, достойни! Защо търпиш такива мъки заради храната и дрехите? Много отдавна, желаейки ти спокойствие и удовлетворение на петте желания, прикрепих към подплатата на дрехата ти безценен бисер. Той и сега е на същото място, но ти, без да знаеш за това, се бъхтиш и страдаш, за да обезпечиш съществуването си. Това е глупаво!

Дгулнор се мислел за най-мъдър. Той имал щастието да получи учител от свещената подземна страна, но бил лишен от език и от дясна ръка.
Устремилият се ученик задал въпрос и учителят кимнал с глава.
Ученикът задал два въпроса и учителят кимнал два пъти. Скоро ученикът постоянно задавал въпроси и учителят непрестанно кимал. Три години продължило питането и три години кимал учителят.
"Значи според твоя опит всичко се случва?" И учителят не само кимнал, но и се поклонил доземи и като отворил дрехите на гърдите си, показал изображение на благословения, който давал с две ръце.
Така била утвърдена мъдростта и било възвеличено творчеството на живота.

Животът на отделния индивид и животът на човешките общности много се отличават от образа, който изглежда, че имат. Фактически животът е построен по образец, очевиден за едни и скрит за други. Нещо повече, развивайки се във времето, той следва даже не един образец, а няколко. Хората обаче обикновено знаят някаква част на един от моделите и се опитват да я свържат с другите. Те неизменно намират това, което очакват, а не това, което наистина съществува.
Да разгледаме като пример три неща: пшеницата в полето, водата в извора и солта в шахтата. Такова е естественото (природното) състояние на човека. Той представлява същество, завършено, от една страна, а от друга – притежаващо способности и възможности за по-нататъшен прогрес.
Всеки от трите гореспоменати елемента (пшеницата, водата и солта) представляват една от трите субстанции с техните възможности. Те могат да останат такива, каквито са, или при известни обстоятелства (а ако говорим за човека – при наличие на усилия) могат да се променят. Това е първата област или състояние на човека.
Втората област обаче се проявява като стадий, в който може да става нещо повече. Пшеницата чрез определено усилие и знания се събира и се съхранява във Вид на брашно. Водата я вземат от извора и я съхраняват за по-нататъшна употреба. Солта я добиват от шахтата и я очистват. Тази област се отличава от първата област на активност: предходният стадий съдържаше в себе си само възможност за изменение. Във втората област притежаваното знание е на практика.
В третата област може да се навлезе само след като трите съставляващи елемента в съответните количества и в точни пропорции се обединят в определено място и в определено време. Солта, водата и брашното се съединяват и се превръщат В тесто. С добавянето а Мая в тестото в нашата смес е внесен жизнен елемент, и тогава печката се подготвя за изпичане на хляб.
Този процес е толкова зависим от "докосването", колкото и от собственото знание. Всички неща се държат според собствената си ситуция и тази ситуация съответства на областта, в която те са разположени в настоящия момент. Ако целта е да се изпече хляб, то какъв е смисълът се говори за производството на сол?

Веднъж попитали Настрадин Ходжа:
– Ходжа, можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
Колко са сега – отговорил Настрадин, – не мога да кажа, защото тази година реколтата беше добра, живея добре, а приятелите се познават в нужда.

Един занаятчия много обичал своя цар и за да се приближи до него, станал огняр в двореца. За да се наслаждава постоянно, като гледа любимия си цар, той направил отверстие в стената, отделяща стаята му от недостъпния царски кабинет. През това отверстие тайно се любувал на кумира си.
Веднъж царският син изпаднал в немилост заради някаква немарливост в разговора с баща си и бил заключен в стаята на огняря. Тъгувайки по баща си, принцът измолил огняря да му отстъпи отверстието и облекчавал душата си с това, че поне отдалеч виждал баща си. Тогава огнярят му казал: "Горкият! Аз, човек прост и беден, няма как да бъда допуснат до царя и съм принуден да му се любувам отдалеч през малко отверстие. Ти, човек умен и възпитан, способен да заседава в царския съвет и постоянно нужен на царя, си обречен на същата участ само заради това, че не си съумял да се държиш добре и внимателно да претеглиш думите си. Послушай ме: изправи поведението си – и винаги ще седиш редом с царя!"