www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Ян Хе, докато се готвел да заеме поста на наставник на войските на цар Лингун, попитал Цюй Боюй:
– Как да постъпя в дадения случай? Тукашният цар има природна склонност към убийства. Ако не бива удържан, опасността грози цялото ни царството. Ако бъде удържан, опасността грози мен. Неговите знания са достатъчни, за да разбере чуждите грешки, но са недостатъчни, за да разбере своите.
Какъв чудесен въпрос! – възкликнал Цюй Боюй. – Пази се от него! Бъди внимателен с него. Бъди точен в поведението си! Най-добре е външно да се сближиш с него, но в сърцето си да запазиш хармония. Но и в едното и в другото се крие опасност. Сближаването не трябва да бъде дълбоко, а вътрешната хармония не трябва да става явна. Ако се сближиш дълбоко, ще паднеш и ще загинеш. Ако вътрешната хармония стане явна, ще ти спечели добро име и слава и ще се превърне в беда, в зло. Когато той се държи като дете, и ти се дръж като дете заедно с него. Когато не се съобразява с ранга, и ти не се съобразявай заедно с него. Като преминава всички граници, и ти преминавай заедно с него всички граници. Когато постигнеш това, ще можеш да се сближиш с него и да го освободиш от грешките му.
Виждал ли си как щурец богомолка в гнева си пляска с крила, като препречва пътя на каруца? Без да осъзнава, че не може да я спре, той надценява силите си. Пази се! Бъди предпазлив! Ако кичейки се със заслуги, започнеш па ги оценяваш, ще направиш същата грешка.
Знаеш ли как човек храни тигър? Не би се решил да даде на тигъра живо животно, защото, докато го убива, тигърът ще изпадне в ярост. Няма да се реши да му даде целия труп на животното, защото, докато го разкъсва, тигърът ще изпадне в ярост. Своевременно храни гладния, разбирайки какво го разярява. Тигърът и човекът принадлежат към различни видове. Човекът задоволява тигъра и той му се умилква; противоречи му – и тигърът го убива.
Този, който е отглеждал коне, е изнасял тор с кошове и урина със стомни. Но ето че внезапно са налетели комари и щръклици, той внезапно удря коня и онзи, като разкъсва юздите, му счупва главата и му натрошава гърдите. Нима не е необходима предпазливост?
Прекалената грижа и любов могат да доведат до гибел.

Веднъж при монаха Джошу, за когото разправят, че започнал да изучава дзен на шестдесет години, получил озарение на осемдесет, а след това учил до сто и двадесет години, дошъл ученик с въпрос:
-Ако постигна празнота в ума си, какво да правя после?
– Изхвърли я – посъветвал го Джошу.
– Как мога да изхвърля това, което го няма? – настоявал ученикът.
-Ако не можеш, носи си я със себе си – нетърпеливо отговорил учителят.

Една жена донесла от юг праскови. Разопаковала ги, сортирала ги, позагнилите изяла, останалите внимателно сложила в щайга. От време на време ги преглеждала. Позагнилите изяждала, а останалите подреждала. Така и не опитала тя една цяла праскова.

При Настрадин, изпълняващ задълженията на съдия, дошли двама души. Единият казал:
– Този човек ме ухапа по ухото и аз настоявам за компенсация.
Другият казал:
-Той сам се ухапа.
Настрадин отложил делото и се оттеглил в покоите си, където прекарал половин час, опитвайки се да се ухапе по ухото. Усилията му го довели до това, че той паднал и си ударил челото. След това се върнал в съдебната зала.
– Проверете човека с ухапаното ухо – заповядал Настрадин. – Ако му е ударено челото, значи сам се е ухапал и с това делото приключва. Ако това не е така, значи другият го е ухапал, а на пострадалия трябва да бъдат изплатени три кюлчета сребро.

Един дзенучител изпратил главния си ученик в един хан за последно изпитание. Ученикът попитал: "Какво е това изпитание? Какво трябва да правя в този хан?"
Учителят отговорил: "Иди и просто наблюдавай всичко, което става там и после ми разкажи. Това ще реши дали ще станеш мой приемник, или не."
Ученикът отишъл в хана. Той наблюдавал всичко. Като се върнал при учителя, заразказвал: "Видях, че стопанинът на хана чисти огледалото вечер – всяка вечер, и отново го чисти сутрин. Попитах го: "Вие почистихте огледалото едва преди няколко часа, защо го чистите отново?" Стопанинът ми отговори: "Прахта се събира всеки миг, затова огледалото трябва да се чисти във всяка свободна минута. Ти винаги ще намериш на него насъбрала се прах."
И аз стигнах до извода, че вие бяхте абсолютно прав, като ме изпратихте в този хан. Същото става и с ума: той трябва да бъде почистван всяка секунда, защото всяка секунда прахта поради своята природа продължава да се събира."

При Великия Познаващ дошъл ученик, желаещ чудеса -„след чудо ще повярвам.“
Учителят се усмихнал печално и му показал велико чудо.
Ученикът възкликнал: „Сега съм съгласен под твоята ръка да мина степените на учението!“
Но учителят му показал вратата и казал: „Сега ти вече не си ми нужен.“

Ле Дзи се учел да стреля. Като улучил целта, той поискал указания от Стража на границите. Стражът на границите задал въпрос:
– Знаеш ли защо улучи целта? 
-Не знам.
– Значи още не си овладял изкуството.
Ле Дзи си отишъл, упражнявал се три години и отново се явил с доклад. Стражът на границите попитал:
– Знаеш ли защо улучи целта?
– Знам – отговорил Ле Дзи.
– Сега си овладял изкуството! Пази и не забравяй.
Постъпвай така, изучавайки не само стрелбата, но и самия себе си и царството. Защото мъдрият човек познава не съществуването и гибелта, а техните причини.

В далечни времена в Япония ползвали фенери от бамбук с хартия и свещ вътре. Веднъж на един слепец, след като бил на гости на приятел, му предложили такъв фенер, за да се прибере с него Вкъщи.
– На мен не ми трябва фенер – казал слепият, – светлината и тъмнината за мен са еднакви.
– Знам, че на теб не ти трябва фенер, за да различаваш пътя, – отговорил приятелят му. Но ако тръгнеш без фенер, някой друг може да налети отгоре ти. Така че, вземи го.
Слепият тръгнал с фенера, но едва изминал малко, и някой налетял направо върху него.
– Гледай къде вървиш! – извикал слепецът на непознатия. – Не виждаш ли фенера?
-Той не е запален, приятел, – отговорил онзи.

Веднъж атеист се разхождал покрай ръба на една пропаст, подхлъзнал се и паднал вътре. Падайки, успял да се хване за клонката на малко дърво, растящо в една цепнатина в скалата. Докато висял на клона, люлеейки се под напора на студения вятър, той разбрал цялата безнадеждност на своето положение: долу се виждали покрити с мъх скални късове, а възможност да се изкачи нагоре не се виждала. Ръцете му, държащи клонката, отслабнали.
"Е – помислил си той, – само Бог може да ме спаси сега. Аз никога не съм вярвал в Бога, но това трябва да е било грешка. Какво губя?" Затова призовал: "Боже! Ако съществуваш, спаси ме, и аз ще вярвам в теб!" Не последвал отговор.
Той се обърнал отново: "Моля те, Боже! Аз никога не съм вярвал в теб, но ако ме спасиш сега, от този миг ще Вярвам в теб."
Изведнъж се раздал велик глас от облаците: "О, не, няма да го направиш! Познавам такива като теб!"
Човекът толкова се учудил, че едва не изпуснал клонката. "Моля те, Боже! Ти грешиш! Аз наистина го мисля! Аз ще вярвам!" "О не, ти няма да го направиш! Всички вие така приказвате!"
Човекът умолявал и убеждавал. Накрая Бог казал: "Е добре. Ще те спася… Пусни клонката." "Да пусна клонката?! – възкликнал човекът. Да не си Мислиш, че съм луд?"

След първите наставления за значението на дхарма получени от учителя Нангаку, у Ма Дзи се породило чувството, все едно че е изпил най-изискания нектар. Като се склонил пред учителя, той попитал:
– Какво трябва да прави човек, за да влезе в хармония без форма?
Учителят отговорил:
– Когато култивираш пътя на вътрешния покой, това наподобява посяването на семена. Когато излагам пред теб същността на дхарма, това наподобява небесен порой. Ако си възприемчив към учението, съдено ти е да видиш дао.
Ма Дзи отново попитал:
– Но ако дао е извън пределите на цвета и формата, как може да бъде видян?
Учителят отговорил:
– Окото на дхарма на твоя вътрешен дух е способно да възприема дао. Същото е с безформената хармония.
– Това все още ли е правене и неправене? – попитал Ма Дзи.
Но учителят отговорил:
-Ако някой вижда дао от гледна точка на правенето и неправенето и събирането и разпръскването, то не вижда дао истински.