www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Живели в едно селище четирима стари приятели, синове на брамини. Тримата знаели наизуст всички шастри (философски трактат),
но били лишени от здрав разум. Четвъртият бил щедро надарен със здрав разум, но за сметка на това изобщо не познавал шастрите. Веднъж те се събрали всички заедно и повели следния разговор:
– Каква полза има от нашето знание, ако не отидем в друга страна, за да служим там на нейния владетел или да спечелим богатство? Защо да не тръгнем на Изток?
Така и решили.
По пътя най-възрастният казал:
– Един от нас е абсолютно невеж в шастрите. Той няма никакви други достойнства осВен здравия си разум. Но как без подобаващо знание да заслужиш милостта на един владетел? Нека той да си ходи у дома.
– Ей, здравомислещия, върви си вкъщи – подкрепил го вторият. -Ти нищо не разбираш от шастри.
– Не бива да го гоним – нали сме неразделни от детинство – застъпил се за него третият. – Нека да дойде с нас.
Всички се съгласили и продължили нататък. Пресичайки една гора, те видели костите на мъртъв лъв.
– Ето подходящ случай да изпробваме силата на знанията си – казал единият. – Хайде да възкресим лъва. Аз мога да подредя костите му.
Той подредил костите, вторият ги облякъл с телесна плът, напълнил вените му с кръв, а третият се опитал да вдъхне живот на мъртвия лъв.
Здравомислещият се опитал да го разубеди:
– Почакай, почтени, та това е лъВ. Ако го възкресиш, той ще ни разкъса на парчета.
– Плюя на глупавите ти разсъждения – отговорил онзи. – Сега ще Видиш силата на моите знания.
– Тогава почакай, докато се кача на това дърво – помолил здравомислещият.
Едва възкръснал, лъвът веднага се хвърлил върху тримата знаещи и ги разкъсал.

Млад човек дошъл веднъж при един мъдрец и го попитал: "Господарю, какво трябва да правя, за да постигна мъдростта?" Мъдрецът не го удостоил с отговор. Повтаряйки няколко пъти въпроса си с аналогичен резултат, юношата накрая си тръгнал, за да се върне на следващия ден пак със същия въпрос. Отново не получил отговор. На третия ден пак се върнал, повтаряйки: Тосподарю, какво трябва да правя, за да стана мъдрец?" Мъдрецът се обърнал и тръгнал към близката река. Влязъл във водата и с кимване подканил младежа да влезе след него. Като достигнал достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младия човек за раменете и го държал под водата, независимо от опитите на юношата да се освободи. Когато се освободил и възстановил дишането си, мъдрецът го попитал: "Сине мой, когато беше под водата какво желаеше най-силно?" Младежът отговорил без колебание: "Въздух! Въздух! Исках само въздух!" "А не би ли предпочел пред това богатство, удоволствия, власт и любов, сине мой? Не мислеше ли за тези неща?" – продължил да пита мъдрецът. "Не, господарю, исках въздух и си мислех само за въздух" – последвал бърз отговор. "Тогава – казал мъдрецът, – за да станеш мъдър, трябва да пожелаеш мъдростта с такава сила, с която току-що жадуваше за въздух. Трябва да се бориш за нея, стигайки дори до отхвърляне на всички други цели в живота ти. Ако се стремиш към мъдростта с такава страст, сине мой, ти непременно ще станеш мъдър."

Веднъж Настрадин Ходжа, като легнал да спи, чул, че по покрива броди крадец. И веднага започнал да говори с жена си на висок глас:
– Колкото и да чуках вчера вечерта, ти не се събуди да ми отвориш. Накрая се качих на покрива, прочетох молитва, а след това се хванах за един лунен лъч и попаднах у дома.
Крадецът чул това и се притаил, а Ходжа прошепнал на жена си:
– Давай да хъркаме…
И те захъркали.
Когато крадецът се убедил, че са заспали, Настрадин станал, прочел молитва, протегнал ръка към луната и се хвърлил в комина.
Ходжа извикал на жена си:
-Запали по-скоро светлина, хванах крадеца!
Ударилият се крадец казал:
– Напразно бързаш, братко! Благодарение на твоята молитва и на моя разум аз паднах така, че вече няма да мога да стана.

Веднъж Вишна се въплътил в див глиган и унищожавал демоните. След като ги унищожил, той не пожелал да се върне на небето, а поискал да води живот на глиган. Да има деца и да бъде щастлив с тях.
Боговете си мислели: "Какво се е случило с Бога, че не се връща?" Те отишли при Шива и започнали да го молят да убеди Вишна да се върне на небето. Шива отишъл при Вишна и започнал да го уговаря, но бог Вишна бил зает със своите малки глиганчета и не му обръщал никакво внимание. Тогава Шива пробол тялото на глигана с тризъбеца си и освободил Вишна от властта на себезалъгването. Като напуснал тялото на глигана, Вишна се разсмял на всичко, което се случило с него и се върнал в своята небесна обител. Това е силата на майя!

Гуни Бо се прославил със своята сила сред владетелите. Танци Гун разказал за него на чуждоземния цар Сюинван. Царят приготвил дарове, за да го покани, и Гуни Бо се явил. При вида на немощната му фигура в сърцето на Сюинван се зародило подозрение.
– Каква е твоята сила? – попитал той със съмнение.
– Силата на вашия слуга ще стигне едва за да счупи крака на пролетен скакалец или да пречупи крилото на есенна цикада.
– Силата на много богатири е достатъчна, за да разкъсат кожа на носорог или да изтеглят за опашките девет бивола! – Възкликнал в гнева си владетелят.
– А аз при това съм огорчен от слабостта им. Как си могъл да се прославиш със силата си навсякъде под небето, ако си способен само да счупиш крака на пролетен скакалец и да пречупиш крилото на есенна цикада?
– Добре! – с дълбока въздишка казал Гуни Бо и се отдалечил от постелката. – На въпроса на царя аз, вашия слуга ще се осмеля да кажа истината. Вашият слуга беше учен от наставник от планината Шан. Той няма равен по сила под небето. Но никой от шестимата му родственици не знаеше за това, защото той никога не прибягваше до сила. Аз, вашият слуга, му услужих, рискувайки живота си, и тогава той ме просвети в следното: "Всички искат да съзрат невидимото – гледай това. което другите не гледат. Всички искат да овладеят недостъпното – заеми се с това, с което никой не се занимава.
Затова този, който се учи да вижда, започва от купчината съчки; този, който се учи за слуша – от удара на камбаната. Та нали това, което е лесно вътре в теб, не е трудно и извън теб. Ако не срещнеш външни трудности, тогава и славата ти няма да излезе извън пределите на семейството ти."
Сега моята слава, на вашия слуга, е достигнала повелителя. Значи аз, вашият слуга, съм нарушил завета на учителя и съм проявил способностите си. Вярно е, че моята слава, на вашия слуга, не е в това, как да се злоупотребява със силата, а в това, как да използваме своята сила. Нима това не е по-добре от злоупотребата сьс своята сила?

И… ето че излязъл сеячът.
И когато сеел, едно семе паднало до пътя, и долетели птици и го изкълвали.
Друго паднало на каменисто място, където нямало много земя, и бързо покълнало, защото почвата не била дълбока. Когато слънцето изгряло, увехнало и тъй като нямало корени – изсъхнало.
Друго паднало в тръните, прораснало, но тръните го задушили.
Друго паднало на добра земя и донесло плод; едно сто пъти повече, друго – шестдесет, а трето – тридесет.

Каквато е причината, такъв е и резултатът. Каквото е семето, такъв ще бъде и плодът. Каквато е постъпката, такива ще са и последствията.
Селянинът засажда две семена в една и съща почва. Едното семе – на захарна тръстика, другото – на ним, тропическо дърво с дървесина и листа с много горчив вкус. Двете семена са в една и съща почва, получават една и съща вода, еднаква слънчева светлина, еднакъв въздух; природата им дава една и съща храна. Два мънички кълна се подават навън и започват да растат. Какво става със семето на нима? То се превръща в растение с горчилка във всяка жилка, докато всяка жилка на захар¬ната тръстика е сладка. Защо природата е толкова добра към едно растение и толкова сурова към друго?
Не, природата не е добра или жестока. Тя работи по неизменими закони. Природата само помага да се проявят качествата на различните семена. Храненето само спомага за разкриването на качествата, криещи се дълбоко в семето. Качеството, което притежава семето на захарната тръстика, е сладко. Затова тя няма да е нищо по-различно от това, да е сладка. Качеството, което притежава семето на нима, е горчиво. Затова растението няма да притежава по-различни свойства от това, да е горчиво. Каквото е семето, такъв ще е плодът.
А селянинът отива към дървото на нима, три пъти му се кланя, обикаля дървото сто и осем пъти, а след това му поднася цветя, благовония, свещи, плодове, сладки.
След това започва да се моли: "0, дух на дървото ним, бъди милостив, дай ми сладките плодове манго; искам сладките плодове манго!" Бедният дух на дървото ним не е в състояние да ги даде, няма власт да направи това. Ако някой иска сладките плодове на мангото, то той трябва да посади семена на дървото манго, и тогава няма да му се налага да иска помощ от някого, тогава всички плодове, които ще получи, ще бъдат сладките пло¬дове на мангото. Каквото е семето, такъв ще е и плодът.
Трудността ни, неведението ни се крие в това, че когато садим семената, сме невнимателни. Ние продължаваме да сеем семената на ним, а когато дойде време да се берат плодове, изведнъж се сещаме, че ни се искат сладките плодове на мангото и се отдаваме на рев и молби, и упование в плодовете на мангото. А смисъл няма никакъв.

Царството Божие е подобно на следното. Все едно човек хвърля семе в земята и то спи. Минава ден и нощ. И как се надига семето и как расте, човекът не знае.
Защото земята сама произвежда първо зеленина, после клас, после напълва класа със зърно.
Когато съзрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настъпила жътва.

Живял един учен, който сутрин пеел молитви три, четири, пет часа поред. И така години наред. Той бил велик учен, велик познавач на санскрит, много образован човек.
Накрая Кришна го съжалил и веднъж отишъл при него. Застанал зад човека и поставил ръката си на рамото му. Ученият погледнал нагоре и попитал: "Какво правите? Нима не виждате, че творя своите молитви? Сега ли е моментът да ме безпокоите?"
И Кришна се отдръпнал и изчезнал.

Ян Хой казал:
-Аз постигнах някои неща.
– Какво именно? – попитал Конфуций.
– Забравих ритуалите и музиката.
– Това е добре, но още си далеч от съвършенството. На другия ден Ян Хой отново се срещнал с Конфуций.
– Аз отново постигнах нещо – казал Ян Хой.
– Какво? – попитал Конфуций.
– Забравих човечността и справедливостта.
– Това е добре, но все още не е достатъчно.
След известно време Ян Хой и Конфуций отново се срещнали.
– Аз пак постигнах нещо – казал Ян Хой.
– И какво постигна този път?
– Просто седя в забрава. Конфуций се изумил и попитал:
– Какво искаш да кажеш с това "Седя в забрава"?
– Тялото ми сякаш отпадна от мен, а разумът все
едно угасна. Аз сякаш излязох от собствената си тленна обвивка, отхвърлих знанието и станах подобен на всепроницаемото. Ето какво означава "седя в забрава."
-Ако си едно с всичко същностно, значи в теб няма пристрастия. Ако живееш с превръщанията, не се ограничаваш с правила. Видно е, че ти наистина си по-мъдър от мен! Аз, Конфуций, моля за разрешението ти да те следвам!