www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

В началото Слънцето и Луната осветявали земята еднакво ярко и силно. Но Луната искала да е на първо място.
– Господи! – казала тя. – Не е добре, че светлината на слънцето е равна на моята, тъй като никой сега не може да отличи Слънцето от Луната.
– Добре! – изрекъл Всевишния. – Отсега нататък всеки ще може да ви отличи, защото заради арогантността и завистта ти, аз намалявам твоята светлина.

Конфуций, странствайки из Изтока, забелязал две спорещи момчета и ги попитал защо спорят.
– Аз смятам, че слънцето е по-близо до хората, когато изгрява, и по-далече от тях, когато е в зенита си – казало първото момче. – А той смята, че слънцето е по-далече, когато изгрява, и по-близо, когато достига зенита си. И добавил:
– Когато слънцето изгрява, то е голямо като балдахин над колесница, а в зенита си е малко като чиния. Нима предметите не изглеждат малки отдалеч и големи отблизо?!
– Когато слънцето изгрява, то е прохладно, а в зенита си пари като вряла вода – казало второто момче. – Нима предметите не изглеждат горещи наблизо и студени отдалеч?
Конфуций не могъл да реши този въпрос и двете момчета му се надсмели: "Кой те смята за многознаещ?!"

Един папагал умеел да вика "Благ учител!" – но с това не подобрил своите възможности. Една мечка случайно оставила своята плячка на прага на гладуващ, но не престанала да бъде звяр. Пчела случайно пробила абсцес на болен, но не заработила блаженство за себе си. Даже змията веднъж с отровата си спасила живот. Само съзнателността и неотменността дават последствия.

Един слон, който принадлежал на група странстващи артисти, се оказал недалеч от град, в който никога преди не били виждали слон. Като чули за това чудо, четирима любопитни граждани решили да се сдобият с разрешение да погледнат слона преди другите. Тъй като в помещението, където държали слона, нямало светлина, изучаването на чудното животно трябвало да става на тъмно.
Като се докоснал до хобота, един от тях решил, че това му напомня маркуч. Вторият, напипал ухото, стигнал до извода, че слонът прилича на голямо ветрило. На третия подръка попаднал крак, който той можел да сравни само с колона, а четвъртият, като сложил ръка на гърба му, бил сигурен, че слонът напомня трон. Никой от тях не можел да си състави пълна картина, изхождайки от това, което е успял да напипа. Затова като резултат експедицията предизвикала недоумение. Всеки смятал, че именно той е прав. Никой обаче от останалите граждани не можел да разбере какво всъщност се е слу-чило с изследователите.

Веднъж Акбар насред държавен съвет заповядал да донесат Книгата на законите. На книгата стоял малък скорпион. Всички съветници прекъснали съвещанието и устремили погледи в малкото отровно насекомо, докато слугите не го унищожили. Акбар отбелязал: "И най-мъничкият злодей е в състояние да прекрати обсъждането на държавните закони."

Бахаудин ел Шах, великият учител на дервишите на Накшбанди, веднъж срещнал свой събрат на големия площад на Бухара. Новодошлият бил скитащ каландар* от ордена Маламати, "Хора на упрека". Бахаудин бил обкръжен от ученици.
– Откъде идваш? – приветствал той новодошлия с обичайна суфистка фраза.
– Понятие си нямам – казал онзи, като се усмихвал глуповато.
Някои от учениците на Бахаудин изразили своето недоволство от това неуважение.
– Къде отиваш? – настоявал Бахаудин.
– Не знам – извикал дервишът.
-Какво е Бог?!
Към този момент около тях се била събрала голяма тълпа. – Не знам.
– Какво е зло?
– Понятие си нямам. -Кое е неправилно?
– Всичко, което е лошо за мен?
Тълпата, загубила търпение, – така я дразнел дервишът, го прогонили. Той си тръгнал целенасочено – в по-соката, която не водела наникъде, доколкото всеки знаел.
– Глупаци! – казал Бахаудин Накшбанд. – Този човек играе част от човечеството. Докато вие го отхвърляхте, той нарочно демонстрираше безумие, както го демонстрира всеки от нас. Всичко е несъзнателно – всеки ден от вашия живот.

Бащата сложил сина си на рамене и тръгнал из пазара. Детето забелязвало едно или друго нещо и казвало: "Купи ми това, тате!" И бащата купувал. Един път, втори, трети. Детето видяло свой приятел и попитал: "Да знаеш къде е баща ми?" "Глупак! – обадил се бащата. – Седиш на раменете ми, купувам ти всичко, което поискаш, а ти питаш първия срещнат: "Не си ли виждал баща ми?"
Хвърлил сина си от раменете си, дотичало куче и ухапало детето.

Царството небесно е подобно на синапено зърно, което човек е взел и е посял на своето поле. Макар да е най-малкото от всички семена, когато порасне, става по-голямо от всички житни растения и дърво, така че долитат птици небесни и се скриват в клоните му.

Наканил се Настрадин Ходжа да обядва. Известно е, че който обича парите, той обича само парите. Затова Настрадин заповядал на слугата си:
– Поднеси обеда на масата, а след това залости портите и казвай на всички, че ме няма. Не обичам гости!
Чул тези думи синът на Настрадин. А е известно, че често при богат баща синът е нисш по душа. И ето че той казал:
– О, татко! А няма ли да е по-добре, ако слугата първо каже на съседите, че ни няма вкъщи, след това да залости портите и едва след това да поднесе обеда?
Изслушал старият скъпчия младия скръндза, огорчил се и в същото време се зарадвал, засмял се и едновременно заплакал:
– Когато на стари години синът ми откаже да ме нахрани, ще имам едно утешение: съзнанието, че е като мен!

Докато бил сред група хора, Настрадин Ходжа започнал да се хвали:
Всичката сила, която притежавах на млади години, напълно се съхрани в старостта.
– Как можеш да го докажеш? – попитали го.
– В двора ни има голям каменен хаван. Колкото и да се стараех като млад да го помръдна, нищо не се получаваше. И сега е така. Колкото и да се силя, не ми се удава да го обърна.