www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

В една компания всеки разказвал за това, което му се е случило в живота.
-А с теб ставали ли са някакви произшествия? – попитали Настрадин Ходжа.
– Единадесет дни корабът се бори с бурята – започнал да разказва Настрадин, – накрая започна да потъва. Хора, товар – всичко до последния конец потъна. По-страшно събитие не съм преживявал.
– А ти как се спаси! – учудили се всички.
-Аз не бях на този кораб, затова и се спасих! -отговорил Настрадин.

Имало един собственик на къща, който посадил лозе, оградил го с ограда, изкопал кладенец, построил кула и като го дал на лозарите, заминал. Когато дошло време да се берат плодовете, той изпратил слугите си при лозарите да приберат реколтата.
Лозарите, като хванали слугите му, единия набили, другия убили, а третия пребили с камъни.
Стопанинът изпратил нови слуги, много повече отпреди. И с тях постъпили по същия начин.
Накрая изпратил сина си, като си казал:
– Ще се засрамят от сина ми.
Но лозарите, като видели сина на господаря, си казали: "Това е наследникът. Да го убием и да завладеем наследството му."
И като го хванали, извели го извън лозето и го убили.
И така, като дойде собственикът на лозето, какво ще направи с тези лозари?
Ще предаде злодеите на зла смърт, а лозето – на други лозари, които ще му предават плодовете навреме.

Царството небесно е подобно на стопанина на дома, който е излязъл рано сутринта да наеме работници за лозето си и след като се е договорил с тях за по динария на ден, ги е изпратил на лозето си.
Като излязъл към три часа, той видял други, стоящи на тържището без работа, и им казал: "Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото следва." Те отишли.
Пак излязъл около шестия и деветия час и направил същото.
Накрая, като излязъл около единадесетия час, намерил други, които стояли без работа и им казал: "Защо стоите тук цял ден без работа?"
Те му отговорили: "Никой не ни е наел." Той им казал: "Идете и вие на моето лозе и ще получите, каквото следва."
Когато настъпила вечерта, собственикът на лозето казал на своя управител: "Извикай работниците и им плати, като започнеш от последните към първите."
И дошлите около единадесетия час получили по динария.
Дошлите първи си мислели, че ще получат повече, но получили също по динария.
И започнали да роптаят срещу господаря на дома.
Казвали: "Последните работиха един час и ти ги изравни с нас, които понесохме тежестта на деня и зноя. А той отговорил на един от тях: "Приятелю! Аз не те обиждам. Не се ли договори ти с мен за динария? Вземи си своето и си върви. Аз искам да дам на този, последния, същото, което и на теб. Нима не съм властен В своето да правя това, което искам? Или окото ти завижда, защото съм добър?"
Така последните ще станат първи и първите последни. Защото много са призованите, но малко са избрани¬те.

Учителят е подобен на стопанин на дома. Неговите гости са тези, които се опитват да изучават Пътя. Тези хора никога преди това не са били в дома и зле си представят какво представлява той. Но домът, независимо от това, съществува.
Когато гостите влизат в дома и виждат мястото, предназначено за сядане, те питат какво е това. Отговарят им: "Това е място, където ние седим." Гостите сядат на столовете, без да разбират докрай предназначението на столовете.
Стопанинът развлича гостите, но те продължават да задават въпроси – твърде неуместни. Стопанинът като гостоприемен човек не ги упреква. Гостите искат да знаят например къде и кога ще ядат. Те не могат да разберат това, че никой от тях няма да бъде лишен от внимание, че освен стопанина в къщата има и други хора, които в този момент им приготвят храна, че има и друга стая, където ще ги сложат да седнат и ще им дадат храна.
Тъй като гостите не виждат нито храната, нито приготвянето й, те се смущават, възможно е даже да изпитват съмнения и като цяло се чувстват неловко.
Добрият стопанин, разбиращ състоянието на гостите си, трябва да ги успокои, за да не им попречи нищо в уречения час да се насладят на трапезата.
Сред гостите има и по-съобразителни хора, които по-бързо от другарите си долавят връзките между нещата в дома – те могат да дадат на последните надлежно обяснение. Междувременно стопанинът отговаря на въпросите на гостите в съответствие със способностите на всеки от тях да възприема единството на функциите в дома.
Самото съществуване на дома не е достатъчно. Домът трябва да се приготви за приемането на гостите и присъствието на стопанина в него е необходимо. Някой трябва добросъвестно да изпълнява ролята на стопанин, така че гостуващите да се чувстват непринудено. Нали стопанинът носи отговорност за тях. В началото много от тях не разбират, че са гости, или по-скоро им е неизвестно самото понятие "гост", т.е. какво се изисква от тях в тази им роля и какво може да им даде това.
Опитният гост, който вече знае за домовете и за гостоприемството, се чувства свободно и по този начин започва по-добре да разбира какво представлява домът и много страни от живота в него. Докато гостът още се опитва да постигне същността на дома и да запомни правилата на етикета, вниманието му е твърде погълнато от тези фактори, за да може да забележи, да кажем, красотата, ценността или предназначението на мебелите.

Стоножката има сто крака. Заекът я видял и не могъл да повярвал. Той казал:
-Лельо, много съм смутен и не мога да си представя как се оправяш. Ако аз имах сто крака, никога нямаше да мога да ходя. Бих се оплел окончателно.
Стоножката никога не се замисляла върху този въпрос и затова не се обърквала. Но сега казала:
– Никога не съм се замисляла, ще взема да помисля.
И започнала да размишлява, осъзнала се. Погледнала си краката и се оплела. Тя паднала! Стоножката казала на заека:
– Никога не задавай такива въпроси! Винаги съм си ходила без проблеми. А сега ти ме обърка. Вече няма да мога да ходя правилно. Този проблем ще ме преследва.
Кой е пръв? Кой е втори? И цели сто крака!

На стари години при Настрадин Ходжа дошъл някакъв човек и му казал:
– Казват за теб, че си се върнал в детството си.
– Не съм се върнал аз в него, а то в мен – отговорил той.

На един ловък негодник била доверена група сирачета. Като забелязал, че децата имат определени силни и слаби страни, той решил да извлекат полза от това знание. Вместо да ги учи на изкуството на ученето, той ги уверявал, че те вече го притежават. След това ги заставял да правят определени неща и да се въздържат от други, като по този начин държал повечето от тях сляпо подчинение. Той никога не разкривал, че първоначално му било заръчано да ги научи да се учат.
Когато децата поотраснали, забелязал, че независимо от усилията му някои се освободили от влиянието му, докато други не излезли от рамките на подчинението.
След това му била доверена втора школа сираци. От тях той не изисквал директно послушание и подчинение. Вместо това ги подчинил на волята си, като им говорел, че културата на ума е единствената цел на образованието, поощрявайки самомнението им. "Умът – казвал той – ще ви даде универсално разбиране."
"Това трябва да е истина – си мислели децата. – В края на краищата защо да не можем да разрешим всички проблеми самостоятелно?"
Той подкрепял това положение с демонстрации. "Този човек – казвал той – е поробен от своите емоции. А този човек се ръководи от интелекта си. Колко по-щастлив е той, че е свободен от емоционалното безумие!"
Но никога не позволявал на децата да предположат, че има алтернатива на избора между емоциите и интелекта, а именно – интуицията, която обаче може да бъде потисната или заглушена от едното или от другото и чиято проява винаги се отхвърля като случайно съвпа-дение и безпочвена догадка.
Има два типа обичайно поведение: единият произлиза от простото подражание, другият е основан на интуицията, обуздаваща и емоциите, и интелекта. Но тъй като интуитивното поведение е свързано с истинската реалност, този зловреден старец просто го премахнал в полза на подражателното поведение.
Независимо от това някои деца подозирали, че определени удивителни страни на живота не се вместват в неговата фрагментарна схема и го питали има ли още нещонеразкрито, някаква тайна сила. На една група питащи той отговарял: "Разбира се, че няма! Такава суеверна представа произлиза от погрешна работа на ума.
Не придавайте значение на съвпадението. Съвпадението не е нищо повече от случайност, която независимо от емоционалната привлекателност е лишена от каквото и да е интелектуално звучене." На друга група казвал: "Да, в живота има повече от това, което някога ще успеете да узнаете, защото това не Може да бъде постигнато с пряко разпространение на научна информация, която съм ви давал и която ще успеете да съберете под мое ръководство."
Но той се погрижил за това, тези две групи да не могат да обменят мнения и да разберат, че той е дал два противоречиви отговора. Сега, когато децата му съобщавали за необясними явления, той ги предавал на забрава като несъотносими с науката.
Той знаел, че без опората на интуицията децата никога няма да се отскубнат от невидимата мрежа, в която ги е оплел, и че интуитивното знание на тайни, изключено от тяхното образование, можело да бъде постигнато само при определена хармония на ума и емоциите. Затова той ги учел да не обръщат внимание на измененията в състоянията на ума, защото, ако откриели, че силата на възприятието се променя всеки час, те биха били в състояние да се досетят колко много е затаил той от тях. Неговото обучение ги лишило от способността да помнят тези прояви на интуицията, с които са надарени, и те били склонни да се придържат към подготвените от негодника логични схеми.
Децата, които обучавал неправилно от първата школа, вече били пораснали и тъй като той им позволил да се доближат до разбирането на истинската природа на живота, някои случайни забележки, направени от тях на членовете на втората школа, разколебали у тях вярата в научната истина. Затова той спешно събрал тези ученици, които му били верни, и ги изпратил да проповядват невразумителните доктрини, претендиращи, че обясняват скрития механизъм на живота. След това той насочил вниманието на учениците от втората школа на тези учители с думите: "Слушайте внимателно, но не забравяйте да обмисляте."
Някои от учениците от първата школа, скъсали с учението на стария негодник, му възразили така: "Ние също отричаме тези учения. Но това, че те са неспособни да обяснят тайния механизъм на живота, който вие търси те, не отрича неговото съществуване." Те отговорили: "Можете ли тогава вие да изложите тайната с логични термини?" Но на тях било казано, че да правят таКа, значи да отрекат истината. Тогава те отговорили: "Неистинско е това, което не може да издържи студената светлина на разума." Някои, независимо от това, възкликнали: "Ние сме готови да вярваме на всичко, което ни казвате! Смятаме ви за забележителни!" Само че те били също толкова безнадеждно загубени като интелектуалните деца и учителите на неизразителните доктрини, тъй като разчитали само на робската доверчивост, а не на интуицията.
Системата на образованието стигнала до състояние на хаос. Наплодили се толкова много направления на мисълта, че често се казвало: "Не мога да се доверя на никого. Трябва да се оправя сам, използвайки висшата воля."
Старият негодник, забъркал цялата тази каша, процъфтявал, подобно на безумец, радващ се на действието на разрушителна сила. Култът му към интелекта бил поощряван, особено егоцентризмът и разногласията. А на тези, които усещали вътрешна неувереност, чувство за непълнота и тяга към нещо цялостно, истинско, той казвал: "Отвлечете своето внимание с честолюбие!" Той ги учел да се домогват до почести, пари, имущество, сексуални успехи, да се състезават с околните, да се отдават на любими занятия и развлечения.
Казват, че когато конят не може да намери трева, яде сено. Поради липса на зелената трева на истината, те се хранели със сухото сено, с което той пълнел техните хранилки.
Старецът изобретявал за тях все повече и повече отвличащи средства: мода, всякакви увлечения, различни течения в изкуството, музиката и литературата, спортни състезания и всякакви видове постижения, които им давали временно облекчение от чувството на липса. Те били подобни на болен, който пие болкоуспокояващи, предписани от неговия лекар, доколкото последният го убеждава, че болестта му е излечима. Или ситуа¬цията им е била подобна на ситуацията на маймуната с дивата ябълка: тя хванала ябълката, намираща се в бу-тилката, но гърлото на бутилката е твърде тясно, за да може да измъкне ябълката от бутилката. Заради бутилката тя не може да избяга – скоро я хващат и слагат в чувал. Тя обаче гордо вика: "Независимо от това аз имам ябълка!"
Фрагментарното гледане на живота, налагано на човечеството от стария негодник, станало общоприето а онези малцина, които се опитвали да покажат действителното местопребиваване на истината, се смятали за безумни и се опровергавали с лекота с помощта на стария аргумент: "Ако това, което казвате, е истина, докажете ни го логично!"
фалшивата монета се взима само защото съществува истинска и много хора дълбоко в душата си са знаели това. Но те са били като децата, родени в дом, от който не им се разрешава да излизат, и обречени да бродят от една стая в друга, без да знаят, че някъде може да има и друг дом, с друга обстановка и друга гледка от прозорците.

Веднъж един от роднините на Настрадин Ходжа с нещо много му угодил.
– След като си направил такова добро дело – казал му Настрадин, – поискай от мен всичко, каквото пожелаеш.
Роднината на Настрадин така се зарадвал, че не можел да се сети какво да поиска.
– Дай ми срок до утре. – казал той.
Ходжа се съгласил. На следващия ден, когато онзи дошъл да си поиска обещаното, Настрадин му казал:
-Аз ти обещах само едно нещо. Ти поиска да ти дам време да помислиш. Аз ти дадох. Какво повече искаш?

Дърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно са на панаир, а Дърводелеца, без да спира и без да се обръща, подминал дървото.
Учениците, след като се нагледали на дъба, настигнали Дърводелеца и го попитали:
– Защо вие, Преждероденият, подминахте, без да спрете и даже не поискахте да погледнете? Ние за пръв път, откак ви следваме с брадва и секира, учителю, виждаме толкова прекрасен материал.
-Достатъчно! Замълчете! – отговорил Дърводелеца. – От него няма полза. Лодката, направена от него, ще потъне. Ковчегът и саркофагът бързо ще изгният, съдовете ще се разпаднат. Ако направиш порти или врата, от тях ще се лее сок, колоната червеи ще я проядат. Това дърво не става за строеж, негодно е за каквото и да било, затова живее толкова дълго.
Когато Дърводелеца-Кремък се върнал у дома, му се присънил дъбът от олтара.
– С какви дървета искаш да ме сравняваш? – попитал дъбът. – С тези, които отиват за украса, или с плодоносните? Ето глога и крушата, портокаловото дърво и имела. Веднага щом узреят плодовете им, ги обират, а докато ги берат, ги оскърбяват – големите клони ги чупят, малките – откъсват. Поради това, че са полезни, те страдат цял живот и загиват преждевременно, без да са доживели предвидения им от природата срок. Това се случва с всички, откак се е появил обичаят да се бру-лят плодовете. Ето защо аз отдавна се стремя да бъда безполезно. Едва не загинах, но сега постигнах своето. И това ми донесе огромна полза! Нима щях да порасна толкова високо, ако можех да послужа за нещо? Освен това ние и двамата с теб сме вещи. Нима може идна вещ да съди за другата? Не можеш ти, смъртният, безполезен човек, да разбереш безполезното дърво! Като се събудил, Дърводелеца-Кремък започнал да тълкува съня си, а учениците попитали: 
– Ако дъбът се е стремял да не донесе полза, защо тогава е пораснал до олтара?
– Не говорете! Замълчете! – отговорил Дърводелеца – Той е пораснал там, за да не го обиждат невежите Нима не биха го отсекли, ако не беше тук, до олтара на Земята? И все пак той живее дълго поради причина, различна от всички останали. Няма ли да се отдалечим от истината, измервайки го с обикновени мерки?

Един атинянин, докато бил в Ерусалим, дал на едно дете няколко дребни монети и казал:
– Иди купи и ми донеси такава храна, че да хапна, да се наситя и това, което остане, да мога да го взема за из път.
Детето отишло и му донесло сол.
– Ето – казало то, – това, което ти ми заповяда да купя. Кълна се, ти и ще хапнеш, и ще се наситиш, и ще ти остане и за из път.