www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

В едно семейство се родило момиче, което кръстили Готами. Тъй като било много слабо, го наричали Кисаготами. Омъжила се девойката, но в семейството на мъжа й се отнасяли зле с нея, защото била от бедно семейство. Когато обаче родила син, започнали да й отдават почит. Но не щеш ли, момченцето умряло. Тъй като досега тя не била срещала смъртта, не допускала хората, които искали да отнесат тялото на момчето за изгаряне. С мисълта: "Аз ще помоля за лекарство за сина си" тя взела трупчето в ръце и започнала да ходи от къща на къща, питайки:
– Да знаете лекарство за сина ми?
Хората й казали:
– Да не си полудяла, дъще? Ти търсиш лекарство за мъртвия си син.
Но тя си казвала:
– Разбира се, че ще намеря някой, който знае лекарство за сина ми.
Тогава я видял един умен човек. Той й казал: 
-Дъще, аз не знам лекарство, но познавам човек, който знае такова.
– Кой знае лекарството, господарю?
– Майстор, дъще моя, го знае. Иди при него и го попитай!
Отишла тя при Майстора, поклонила му се и го попитала:
-Знаеш ли лекарство за сина ми, господарю?
 -Да, знам такова лекарство.
– Какво трябва да направя?
– Вземи щипка синапено семе от дом, в който не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг.
Тя казала:
-Добре, господарю! – простила се с Майстора, взела мъртвия си син и тръгнала към града.
Пред вратите на първата къща помолила за синапено семе и когато й дали, попитала:
– Нали в тази къща не е умрял нито син, нито дъщеря, нито някой друг преди?
– Какво говориш? Живите са малко, мъртвите са много.
Тогава тя върнала синапеното семе и тръгнала по другите къщи, но никъде не получила желаното. Вечерта си помислила: "Ах, това е трудна работа. Аз си мислех, че само моят син е мъртъв, но в целия град мъртвите са повече от живите." Когато си помислила това, сърцето, меко от любовта към сина й, се вкоравило. Тя хвърлила сина си в гората, отишла при Майстора, поклонила му се и застанала редом с него. Майсторът я попитал:
– Получи ли синапено семе? 
– Не, не го получих, господарю. В целия град мъртвите са повече от живите. Тогава Майсторът й казал:
– Ти си мислеше, че само твоят син е умрял. Това е вечният закон на всичко живо. Царят на смъртта отнася като бърз поток в морето на гибелта всички живи същества, преди да са се удовлетворили желанията им.

Когато Лао Дзъ умрял, се явил Цин И да го оплаква. Три пъти надал вопъл и излязъл.
– Нима вие не бяхте приятел на нашия учител? – попитал един ученик.
– Бях – отговорил Цин И.
– И толкова малко плакахте?
– Да. Отначало си мислех, че там са неговите ученици, но сега разбрах, че не са. Когато влязох да се простя с него, там имаше старци, които плачеха над него, все едно оплакват роден син, и млади хора, които го оплакваха, все едно оплакват родната си майка. Всички те са се събрали, за да говорят за това, за което думите са излишни, да плачат там, където сълзите са излишни. Това означава бягство от природата, насилие над чувствата, забрава за законите на природата. В стари времена това се е наричало възмездие за отстъпление от природата.
Когато му е дошло времето, Учителят се е родил; дошъл е моментът да си иде – Учителят се е подчинил. Този, който спокойно следва времето и обстоятелствата, е недостъпен за радост и печал. В стари времена това се е наричало независимост от природата.
За ръцете, подготвящи съчките, настъпва предел. Но огънят се разгаря и е неведомо дали той има предел.

Аполоний [Тианский] никога не вземал в ръце непознати предмети. Първо внимателно ги оглеждал, особено ако били старинни. Когато един ученик искал да надене пръстен на пръста си, учителят го предупредил да не слага отровата. Оказало се, че в пръстена е скрита смъртоносна отрова. Аполоний добавил: "Тази отрова е по-малко смъртоносна от отровата на сърцето."

Един човек отишъл при лекаря и му казал, че жена му не ражда.
Лекарят прегледал жената, проверил пулса й и казал: "Не мога да лекувам от безплодие, защото установих, че по определени причини вие ще умрете след четиридесетдни."
Като чула това, жената така се развълнувала, че в останалите дни не могла нито да яде, нито да пие, нито да спи. Но денят настъпил, а тя не умряла и затова мъжът отново отишъл при лекаря и го попитал как ще обясни това? А лекарят казал: "Да, разбира се, знаех това.  Но сега тя може да има деца."
Мъжът помолил да му обясни по-подробно. "Вашата жена беше много дебела и безплодието й беше свързан с това – казал лекарят. – Разбрах, че има само едно нещо, което може да я откъсне от храната – това е страхът от смъртта. Сега раждайте със здраве."

Малкият брат на Ян Чжу на име Бу тръгнал на разходка, облечен с бели дрехи. Завалял дъжд, той свалил белите дрехи и ги сменил с черни.
Като се върнал у дома, кучето не го познало и го посрещнало с лай. Ян Бу се разсърдил и поискал да набие кучето.
– Не го бий! – казал му Ян Чжу. – Нима ти самият не би се Удивил, ако кучето беше излязло бяло, а се беше върнало черно? Ти щеше да постъпиш точно като него.

Царят на Дзи предложил обединение със съюзници, за да нападнат царство Вей. Принц Чу погледнал небето и се разсмял.
– Защо се смееш? – попитал царят.
-Аз, вашият слуга, се смея над съседа – отговорил принцът. -Той изпращал жена си при родителите й, а по пътя забелязал жена, която събирала черничеви листа. Тя му се харесала и той започнал да флиртува с нея. В този момент обаче се обърнал и погледнал след жена си: нея също някой я примамвал. Над него се смее вашият слуга.
Царят разбрал намека, спрял войската и я повел обратно. Не успял да се върне до дома си, когато нападнали северната граница на царството му.

Един човек имал засадена в лозето си смокиня и дошъл да търси плодове на нея, но не намерил. И казал на лозаря: "Ето, трета година идвам да търся плодове на тази смокиня, и не намирам. Отсечи я, какъв е смисълът да заема парче земя."
Но лозарят му отговорил: "Господарю! Остави я за тази година, да я прекопая и да й сипя тор. Няма ли да донесе плод? Ако не донесе, догодина ще я отсека."

Веднъж казали на един цар, че смиреният човек ще бъде възнаграден. Облякъл се царят във вехти дрехи, преместил се да живее от двореца в колиба и се кланял на всеки. Когато изяснил за себе си своите истински чувства, осъзнал, че много се гордее с това, което прави. Оказало се, че е станал много по-малко смирен, отколкото бил преди. И тогава съветникът му му казал:
– Обличай се като цар, живей като цар и нека хората да те почитат, но бъди смирен в сърцето си.

Ава Атанасий преписал на прекрасен пергамент, струващ осемнадесет жълтици, целия Стар и Нов завет. Веднъж един брат дошъл при него и като видял книгата, я отнесъл. Същия ден ава Атанасий поискал да чете от тази книга. Като установил, че е изчезнала, той разбрал, че я е взел онзи брат, но не изпратил да го попитат от опасение онзи да не прибави към кражбата и лъжа.
Междувременно братът отишъл в съседния град, за да продаде книгата и поискал за нея шестнадесет жълтици. Купувачът му казал:
– Довери ми книгата, за да мога да разбера струва ли тя такива пари – и я занесъл на свети Атанасий с думите:
– Отче, погледни тази книга и ми кажи трябва ли по твое мнение да я купя за шестнадесет жълтици? Струва ли тя толкова?
Ава Атанасий отговорил:
– Да, това е хубава книга. Тя струва толкова.
Купувачът отишъл при брата и му казал:
– Ето ти парите. Аз показах книгата на ава Атанасий. Той я намери за прекрасна и счете, че струва не по-малко от шестнадесет жълтици.
Братът попитал:
– Това ли е всичко, което ти каза? Не добави ли още нещо?
– Не – отговорил купувачът, – нито дума повече.
Добре – казал братът, – аз премислих. Не искам вече да продавам книгата. И той побързал да отиде при ава Атанасий и със сълзи на очи го умолявал да си вземе книгата обратно. Ава отказал с думите:
– Върви си с мир, братко, подарявам ти я.
Но братът отговорил:
-Ако не я вземеш, никога няма да намеря покой.

Три години Зуся и Елимелек прекарали в странствания. Те искали да разделят участта на Божественото присъствие в изгнание и да обърнат заблудилото се човечество към Бога. Веднъж те нощували в един хан, където имало сватба. Гостите на сватбата се оказали шумни и самонадеяни, като при това вече били изпили твърде много. Като видели задрямалите в ъгъла бедни странници, решили да се позабавляват. Зуся лежал накрая, а Елимелек – до стената. Затова разгорещилите се гости хванали Зуся и започнали да го бутат и бият, а след това напълно измъчен го захвърлили на пода. Самите те след това отишли да танцуват. Елимелек се учудил, че него не го докоснали. Дълбоко в душата си той завиждал на брат си, че е пострадал, а той не е. Затова Елимелек казал:
– Скъпи братко, дай да легна на твоето място, а ти на моето, където ще се наспиш спокойно.
Така те си сменили местата. В това време гостите приключили с танците и у тях се зародило желание да се позабавляват. Отишли и имали намерение да хванат Елимелек. Но един от гостите казал:
– Това не е по правилата! Дайте да окажем чест и на другия!
Затова те измъкнали Зуся от ъгъла и отново го отупали, като нареждали:
– Ето и за теб сватбен подарък!
Когато накрая го оставили на мира, Зуся се засмял и казал на Елимелек:
– Така, скъпи братко. Ако на човек му е съдено да получи удари, той ще ги получи независимо от това, къде се намира.