Някога живели двама мъдреци. Единият от тях се заблуждавал, но много хора вярвали, че той е велик човек. Вторият бил истинска съкровищница на висшето знание. Много хора вярвали и в него.
В резултат на стихийно бедствие и двамата мъдреци, заедно с последователите си се изправили пред съда на ангелите, които определят по-нататъшното местонахождение на човешките души.
Ангелите разпитали всеки. След това обявили, че последователите на първия мъдрец ще отидат с него в ада, а обществото на втория ще го съпроводи в рая.
Мъдреците и всички събрани души били в недоумение. Те попитали ангелите: "На какво основание е изнесено такова решение?"
Ангелите отговорили: "И двамата мъдреци и учениците им са вярващи. Но първият, въобразявайки си, че вярва в нещо висше, в действителност е вярвал само в себе си. Последователите му не биха били негови ученици, ако са нямали вътрешно желание да се прекланят пред него. Вторият мъдрец е вярвал само в истината. Неговите последователи са били свързани с него само защото вътрешно са търсили не него, а истината.
Съществуването след смъртта не е нищо друго, освен обитаване на истината. Ако законите й бяха установени от хората, историята щеше да е друга. Но това е реалността, а не теорията, затова нашето решение е неизбежно."
Обет за мълчание
Един отшелник искал да се подвизава в мълчание, но като не се доверявал на себе си, търпеливо и здраво си завързвал устата. Веднъж той видял на ръба на урвата дете, но не успял да свали своята сложна превръзка, за да предупреди за опасността. Когато се разбързал, детето вече било отнесено от потока.
Обед
Веднъж един цар известил придворните си за предстоящ обяд, на който ги кани. Той обаче не обявил кога именно ще се състои този обяд, а ги помолил да бъдат готови, да откликнат на първия зов. Едни от придворните, по-умни, си помислили, че царят не страда от липса на време, за да се приготви за обеда и затова могат да бъдат повикани във всеки един момент. На това основание, без да отлагат нито за миг, те се погрижили да могат да се явят на царския обяд в приличен вид. Други, не толкова умни, отсъдили, че обяд без специални приготовления няма, така че те все ще успеят да се погрижат за костюма си. Междувременно поканата била отправена напълно неочаквано.
Първите се зарадвали на своята предвидливост и се явили пред царя в подобаващ вид, В резултат на което били допуснати до обяда. Вторите били принудени да се явят В неприличен вид и за наказание им се наложило да гледат как другите обядват.
Очакване
Веднъж при Буда дошъл знаменит учен с много въпроси. Буда го изслушал и казал:
– Ще отговоря, но трябва да почакаш една година. Това е моето условие и обещание: след година ще отговоря.
-Добре-съгласил се ученият.
В този момент седящият под едно дърво ученик на Буда се разсмял. На дошлия с въпроси му докривяло.
– Какво става? – попитал ученият. – Той защо се смее?
– Питай него – отговорил Буда.
– На какво се смееш?
– Буда е лъжец, той излъга мен, но аз се смея, защото той и теб ще излъже. Той каза същото и на мен: изчакай една година в мълчание, отхвърли мислите, нека мисли¬те да изчезнат, а след това питай. Но като изчезнат мислите, как смяташ да питаш? Няма да останат никакви въпроси! Ето затова се смея: той те лъже. Ако наистина искаш да питаш, питай сега, иначе никога вече няма да можеш да попиташ.
– Това е моето условие – повторил Буда. – Ако попиташ след година, ще отговоря. Ако не попиташ, няма да отговоря.
След година Буда попитал този човек:
– Е, какво ще кажеш? Останаха ли ти въпроси?
Ученият прихнал да се смее и накрая казал:
разбрах защо тогава се смееше твоят ученик. Въпросите изчезнаха!
Нужда
Веднъж един баща изпратил сина си в гората по работа. А синът казал:
– Татко, как ще се справя сам там? Та аз нищо не знам.
– Нищо, иди – му казал баща му, – нуждата учи на всичко.
Тръгнал той. Но ето че шейната му се счупила в гората. Спомнил си той думите на баща си, че нуждата учи на всичко и започнал да вика:
-Нужда-а!
А тя му отговаряла:
-А-а!
Чакал той, чакал, викал, викал, но никой не му се притекъл на помощ. Тогава слязъл, криво-ляво сам поправил шейната, пристигнал при баща си и казал:
– Излъга ме ти, тате: нуждата не дойде да ми помогне.
-А как се справи тогава? -Ами така, криво-ляво.
– Именно това, че криво-ляво си се справил, показва, че нуждата ти е помогнала.
Нужда от съвети
Дошли веднъж при преподобния Антоний няколко монаси с молба да им даде съвет за спасение на душата. Той им казал:
– Вие нали знаете на какво ни учи Христос в Евангелието. Това ви е достатъчно.
Но тъй като те продължили да настояват да им преподаде някакво наставление, той казал:
– Изпълнявайте, каквото е заповядал Спасителят:
"Ако те ударят по дясната буза, подложи лявата."
Те отговорили, че нямат достатъчно сили за това.
– Ако и това не можете да направите – продължил
той, – най-малкото не отговаряйте на злото със зло.
Те обяснили, че и това е над свръхсилите им. Тогава преподобният се обърнал към ученика си и казал:
~ Иди им приготви нещо да хапнат. Виждам, че са доста слаби.
А на тях казал:
~Ако не можете да изпълните нищо от казаното от мен, то какво още да ви кажа? Вие по-скоро се нуждаете от молитви, които да помогнат на слабостта ви, отколкото от каквито и да е съвети.
Няма вода, няма кораб
Веднъж един ученик попитал дзенмайстора Ма Дзи:
– Водата няма кости, но тя с лекота държи кораб, тежащ хиляди тонове. Как става това?
-Тук няма вода и няма кораб. Какво трябва да обясня? – попитал Ма Дзи.
Няма нищо по-хубаво от празнотата
Един човек попитал учителя Ли Дзи:
– Защо цениш празнотата?
– Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как да върнеш предишното, играейки си на милосърдие и на справедливост.
Някой иска ли да попита нещо
Веднъж се случило така, че един човек дошъл при Буда, когато той умрял. За тридесет години Буда осем пъти преминавал през неговия град, а човекът нито веднъж не сколасал да се приближи до него. Все отлагал и отлагал, както правят всички, заради заетост – безсмислени занимания. Той имал неголям магазин и му се налагало да издържа малкото си семейство. Ту идвал гост, ту точно преди да затвори, се появявал неочакван купувач. И когато се свършела работата, проповедта също свършвала. И така стаВало много пъти в продължение на тридесет години – ту едно, ту друго, ту трето…
И в този ден, когато чул, че Буда е умрял, се затичал към него. Затворил магазина си посред бял ден и се втурнал натам, където бил Буда. Там започнал да плаче и да вика, защото Буда си бил отишъл, казвайки последно "простете!" на хората. Той питал три пъти преди това: "Някои иска ли да попита нещо?" Но всички викали и плачели и просто нямало кой да попита нещо. След като три пъти задал въпроса си, Буда легнал под едно дърво, затворил очи и се приготвил за последното си пътешествие.
В този момент дотичал онзи човек и казал: "Не ме спирайте, дайте ми да ао попитам! Дайте ми да се приближа до него!"
Ананда, ученик на Буда, му казал: "Аз те познах. Ние осем пъти за цялото това Време преминавахме през твоя град. Буда говори в твоя град, защо не намери Време тогава да дойдеш при него? Къде беше тогава?"
А онзи отвърнал: "Какво можех да направя? Или жена ми беше бременна, или детето боледуваше, или идваха гости, или купувачи, и аз все не успявах да дойда. А сега, когато съм дошъл, не ме спирайте!"
Ананда отговорил: "Сега е късно и ние вече не сме в състояние да го помолим да се върне, тъй като Той отиде в Това."
Но Буда чул всичко и като се върнал в тялото, казал на Ананда: "Ананда, не му пречи, иначе Върху мен ще остане петно, че приживе човек е почукал на вратата ми, а аз не съм отворил и не съм пожелал да му помогна." Буда го попитал: "Е, какво искаш? Какви въпроси имаш?
КакВо търсиш?"
ЧоВечецът му задал много Въпроси и Буда му отговорил. Но никой повече не чул нищо за него. Той не станал просветен. Върнал се в градчето си – при жена си, при магазина си и при своите купувачи.
Но практиката е още по-добро
Някога в Тибет живял знаменит лама, на име Дром. Веднъж Дром видял човек, който обикалял ступа (ритуално съоръжение). – Обхождането на ступа е добро дело – казал Дром. – Но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Е, значи трябва да се четат свещени книги.“
Така и постъпил. Но веднъж Дром го видял да чете и казал:
– Четенето на свещени книги е добро дело, но практиката е още по-добро.
Човекът си помислил: „Явно и това е недостатъчно. Сега ще се заема с медитация, това със сигурност е практика.“
Заварвайки го да медитира, Дром казал:
– Медитацията е хубаво нещо, но практиката е още по-добро.
Човекът се изумил и казал:
– Как трябва да се практикува?
Дром отговорил:
– Не се привързвай към този живот, застави съзнанието си да стане практика.
и изпуснал бутилката. Пак половината масло се изляло. Като вдигнало бутилката, момчето се върнало при майка си много доволно:
– Виж, мамо, аз съхраних половината бутилка! Тя падна и можеше да се счупи. Маслото започна да се излива, можеше и всичкото да се излее, а аз съхраних половината!