www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж попитали Настрадин Ходжа:
– Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти?
– Неподправените искрени човешките черти са две -отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Един човек се събудил през нощта, тъй като му се припушило. Той се приближил към дома на съседа и започнал да чука по вратата. Отворили му и го попитали какво му е необходимо. Човекът казал: "Искам да пуша. Бихте ли ми дали огънче?"
Съседът отговорил: "Какво става с вас? Ставате през нощта, идвате тук, будите всички ни, а в ръцете си държите запален фенер."
Това, което е необходимо на човека, в действителност винаги се намира у него самия, но той все пак обикаля по света и го търси.

Раби Хаим избрал няколко бедняци от своя град и им давал пари всеки месец – не скромни пожертвования, а толкова, колкото били необходими на тях и за семействата им. Веднъж в пазарен ден един търговец донесъл прекрасна пуйка, каквато нямало втора в Зенсе. Той веднага я занесъл в дома на раби и предложил на жена му да купи пуйката за събота. Но на нея цената й се сторила твърде висока и търговецът бил принуден да си тръгне ни лук ял, ни лук мирисал. След известно време жената на раби разбрала, че един от тези, които получавали милостиня от мъжа й, е купил пуйката.
– Аз не можах да купя тази птица, за мен тя беше твърде скъпа, а той я е купил! – казала тя на мъжа си.
На което раби отговорил:
– Значи на него му е било необходимо. Досега не знаех това, сега ще трябва да му увелича месечната издръжка.

Живял един човек, самотен и нещастен. Той се обърнал с молба към Бога: "Господи, изпрати ми прекрасна жена, много съм самотен, имам нужда от приятел."
Бог се разсмял: "А защо не кръст?"
Човекът се разсърдил: "Кръст?! Да не ми е омръзнал животът? Искам само красива жена."
Получил той красива жена, но скоро станал още по-нещастен, отколкото бил преди: тази жена била болка сърцето и камък на врата му. Той отново се обърнал с молба: "Господи, изпрати ми меч." Той се канел да убие жената и да се освободи от нея, мечтаел да си върне доброто старо време.
И отново Бог се засмял: "А защо не кръст? Да ти изпратя ли вече кръст?"
Човекът се разгневил: "А не мислиш ли, че тази жена е по-зле от който и да е кръст? Прати ми меч!"
Появил се меч. Човекът убил жената, бил заловен и осъден да бъде разпнат.
И на кръста, молейки се на Бога, той гръмко се смеел: "Прости ми, Господи! Аз не те послушах, а ти ме питаше от самото начало дали да не ми изпратиш кръст. Ако те бях послушал, щях да се избавя от цялата тази ненужна суета."

Настрадин Ходжа играел на карти с кучето си. Видял го негов познат и много се учудил – песът наистина играел. Той казал на Настрадин: "Имаш удивително мъдър, пес!"
Настрадин отговорил: "Нищо подобно – той не е толкова мъдър, колкото изглежда. Когато има хубави карти, маха с опашка!"

Някога, много отдавна, живял акробат, който правел номера на бамбуков прът. Веднъж, като изправил пръта, той се обърнал към ученичката си, момичето Медакат-халика,с думите:
– Приближи се, драга, покатери се по пръта и застани на раменете ми.
– Да, учителю – отговорила тя и направила, каквото й наредил.
Акробатът казал:
– Сега, драга, пази ме добре и аз ще пазя теб. Така, следейки се един друг, като се пазим Взаимно, ще показваме умението си, ще печелим хляба си и в безопасност ще слезем от бамбуковия прът.
Но ученичката Медакатхалика казала: 
– Не е така, учителю! Вие ще пазите себе си, и аз ще пазя себе си. Така, пазейки себе си и предпазвайки другите, ние ще демонстрираме своето умение, ще печелим хляба си и безопасно ще слизаме от бамбуковия прът.

Веднъж двама монаси дошли при ава Йосиф с молба да им обясни дали е по-добре с радост да посрещат посещаващите ги братя, или да не изразяват тази радост. Не успели даже да си отворят устите, за да изложат затруднението си, когато той предугадил въп¬роса им и влязъл в килията си. Там той се облякъл в стари парцали и се разходил между тях, без да промълви и дума.
След това свалил парцалите, облякъл хубави дрехи, които слагал по празници, и отново се разходил между тях. Накрая се облякъл както обикновено и седнал с тях.
Монасите го гледали с удивление, без да разбират нищо от това, което представил той.
Тогава той казал:
-Добре ли проследихте какво направих?
– Да – отговорили те.
– Но – добавил Йосиф – забелязахте ли, промяната в дрехите да е променила нещо у мен? Станах ли аз по-лош, облякъл парцали? Станах ли по-добър, облечен с най-хубавите си дрехи?
– Разбира се, че не!
– Помнете тогава, че също като това всичко създа¬дено, даже и хората, не трябва да променят нищо с появяването си в нашия вътрешен свят. Приемайте с радост и невинност и с християнска любов братята, които ще ви посетят. А ако никой не дойде при вас, запазете съсредоточеност на духа.

В източната част на града, в който се родил Буда, живяла една жена. Тя се родила по същото време като Буда и цял живот живяла, където живеел той. Тя не поискала среща с него и не желаела да го вижда. Когато Буда се приближавал до нея, тя правела всичко възможно, за да се скрие. Но веднъж се случило така, че нямало къде да се дене. Тогава закрила лицето си с ръце и – о, чудо! – Буда се появил между всичките й пръсти.

Поради ред обстоятелства Настрадин Ходжа се оказал веднъж в залата за аудиенции на владетеля на Персия.
Шахиншахът бил обкръжен от своята користна аристокрация, от управителите на провинциите, от придворни и храненици от всякакъв вид. Всеки се стараел да излезе напред, за да го назначат за предводител на мисията, която скоро трябвало да замине за Индия.
Владетелят вече започвал да губи търпение. Оглеждал отгоре цялата тази досадна тълпа, наум призовавал небето да му изпрати помощ свише и разрешение на този проблем – кого да избере. Погледът му се спрял на Настрадин Ходжа.
– Ето кой ще бъде посланик – провъзгласил той. – А сега ме оставете на мира.
Дали на Настрадин богати дрехи, голям сандък с рубини, брилянти, изумруди, връчили му безценни произведения на изкуството: всичко това било дар от шахинша-ха за великия крал.
Но придворните не можели да се примирят с това решение на своя владетел. Обединили се и решили да направят всичко, за да погубят Настрадин. Първо нахлули в жилището му и откраднали скъпоценностите, като ги поделили помежду си, а вместо тях в сандъците сложили
пръст, за да тежат. След това дошли при Настрадин, решени да разбият мисията, да го въвлекат в неприятности и да го дискредитират.
– Поздравяваме те, о, велики Настрадин – казали те. – И бихме могли да ти дадем няколко съвета, тъй като неведнъж сме изпълнявали дипломатически мисии.
– Бих бил благодарен, ако ми ги кажете – отговорил Настрадин.
– Добре – казал главатарят на интригантите. – Първото, което се иска от теб, е да бъдеш смирен, за да покажеш колко си скромен. Следователно не трябва да¬же да показваш, че си важна персона. Когато пристигнеш в Индия, посети колкото се може повече джамии и събирай пари за себе си. Второ, трябва да спазваш придворния етикет на страната, в която си изпратен. Това означава, че си длъжен да назоваваш великия крал Пълна луна.
– Но нали това е титла на владетеля на Персия?
– Само че не и в Индия.
И така, Настрадин тръгнал на път. Владетелят на Персия му казал на прощаване:
– Бъди внимателен, Настрадин. Придържай си към етикета, тъй като кралят е могъщ владетел и ние трябва да му направим съответното впечатление, без при това да го оскърбим.
– Добре съм подготвен, ваше величество – казал Настрадин.
Щом стъпил на територията на Индия, веднага влязъл в джамия и се изкачил на катедрата.
– О, хора! – извикал той. – Гледайте на мен като на представител на сянката на Аллах на земята, който представлява оста на тази земя! Вадете паричките, защото аз ще ги събирам.
Той повтарял това във всяка джамия, която успявал да намери по пътя си от Белуджистан до величествения Делхи.
Събрал много пари. Съветниците му казвали:
– Прави с тях, каквото искаш. Защото това е резултат на интуитивния ръст и талант, а щом е така, използвай ги за собствени нужди.
Всичко, което искали да постигнат те, било Ходжа да изглежда нелепо, събирайки пари по такъв безсрамен начин.
– Светците трябва да живеят само от плодовете на воята святост – призовавал Настрадин от джамия на джамия. – Аз не придавам никакво значение на парите и не очаквам нищо от тях. За вас парите са това, което трябва да се къта и трупа, след като сте се сдобили с тях. Вие можете да ги размените за материални неща.
За мен те са част от механизма. Аз съм представител на интуитивния ръст – възнаграден и заплатен.
И така, ние всички знаем, доброто често произтича от явно зло, и обратното. Тези, които си мислели, че Настрадин пълни собствения си джоб, не давали пари. По някаква причина техните дела не вървели блестящо. Тези, които били смятани за доверчиви и лековерни и които му давали пари, по неведоми пътища ставали по-бо¬гати. Но да се върнем на нашия разказ.
Седейки на величествен трон в Делхи, владетелят слушал вестите за придвижването на персийския посланик, които всеки ден неговите придворни му носели. В началото той нищо не разбирал от тях. Тогава свикал съвет.
– Уважаеми – казал той, – този Настрадин трябва наистина да е свят или го направлява Божествената сила. Чували ли сте някога за някой друг, който да се при¬държа към принципа, че човек не трябва да се стреми към парите без благовидна причина, така че мотивите му да не бъдат изтълкувани неправилно?
– Никога да не намалее твоята сянка, о безкрайно продължение на мъдростта – отговорили сановниците. – Съгласни сме с теб. След като в Персия има такива хора, трябва да бъдем нащрек, защото тяхната морална власт над нашето материалистично мироздание е очевидна.
След това от Персия пристигнал пратеник със секретно писмо, в което шпионите на могола докладвали следното: "Настрадин Ходжа е човек, който не заема никакво положение в Персия. Той беше избран за посланик абсолютно случайно. Не можем да разберем защо шахиншахът не беше по-придирчив."
Моголът свикал съвет:
– Несравними са птиците на рая! – казал им той. Ето каква мисъл се прояви в мен. Персийският владетел наслука е избрал човек, който трябва да представлява цялата нация. Това може да означава следното. Той е толкова уверен в качествата на народа си, че за него всеки човек е достатъчно добър, за да изпълни деликатната задача на посланик пред величествения двор на Делхи. Това сочи за степента на съвършенството, за изумителната безпогрешност на интуитивната сила, която е развита сред тях. Ние трябва да преразгледаме нашето желание да нахлуем в Персия, защото такъв народ с лекота ще погълне армията ни. Тяхното общество е поставено на основа, много различна от нашата.
– Прав си, о, най-велики пазителю на границите! -завикали индийските велможи.
Накрая Настрадин пристигнал в Делхи. Той пътувал, яздейки своето старо магаре, обкръжен от ескорт, натоварен с чувалите с пари, които събрал по пътя си. Владетелят, заедно с велможите си, го очаквал. Залата за прием на посланици така била направена, че входът й бил нисък. Затова посланиците винаги трябвало да слязат от конете си и да влязат пеша, създавайки впечатление на посетители. Само равен можел да се появи в присъствието на владетеля, яздейки.
Никога нито един посланик не бил пристигал на магаре и затова никой и нищо не можело да спре Настрадин да мине в лек тръс през вратата, директно към висо¬чайшето възвишение.
Великият могол и придворната му аристокрация се спогледали многозначително.
Настрадин весело слязъл от магарето, обръщайки се към владетеля, го нарекъл Пълна луна и заповядал да донесат сандъците със скъпоценности.
Когато ги отворили и намерили пръстта, всички за момент се вцепенили.
"По-добре да не казвам нищо – помислил си Настра¬дин, – защото каквото и да кажа, това няма да облекчи положението."
И той не произнесъл нито дума. Кралят прошепнал на везира си: "Какво означава това? Какво е това оскърбление към височайшето величие?"
Тъй като не бил в състояние да повярва на това, Ве¬зирът започнал трескаво да мисли. След това представил следното обяснение.
-Това е символичен акт, ваше присъствие – измънкал той. – Посланикът иска да каже, че ви признава за господар на земята. Нима той не ви нарече Пълна луна?
Кралят омекнал.
– Ние сме удовлетворени от това, което ни предлага шахиншахът, защото не се нуждаем от богатство, и оце¬няваме метафизичния фин смисъл на посланието.
– Беше ми заповядано да предам – казал Настрадин, спомняйки си "неотменимата фраза при предаване на дара", която му казали интригантите на Персия, – че това е всичко, което имаме за ваше величество.
-Това означава, че Персия няма да ни отстъпи нито педя от своята земя – прошепнал на краля тълкувателят на знамения.
-Кажи на господаря си, че сме разбрали – усмихнал се владетелят на Индия. – Но има още един въпрос. Ако аз съм Пълна луна, то кой е тогава владетелят на Персия?
– Новата луна – машинално отговорил Настрадин.
– Пълната луна е по-зряла и дава повече светлина от Новата луна, която е по-млада – прошепнал придворният астролог.
– Удовлетворени сме – казал възхитеният индиец. Можеш да се върнеш в Персия и да кажеш на Новата луна, че Пълната луна го приветства.
Персийските шпиони в Делхийския двор веднага изпратили на шахиншаха пълен отчет за тази размяна на думи. Те добавили, че великият владетел е силно впечатлен от визитата и се бои да планира война срещу Персия заради действията на Настрадин.
Когато Ходжа се върнал у дома, шахиншахът го приел пред целия двор:
-Аз съм повече от доволен, приятелю Настрадин -казал той, – от резултатите на твоите необичайни методи. Нашата страна е спасена, а това означава, че повече няма да се налага да се отчитаме за скъпоцен¬ностите или да събираме пари в джамиите. Отсега на¬татък всички ще те знаят с особената титла Сафир – Емисар.
– Но, ваше величество – прошепнал везирът, – този човек е виновен в измяна, ако не и повече! Ние имаме очевидно свидетелство, че той е използвал една от ваши¬те титли при императора на Индия, нарушавайки лоялността, и е навлякъл лоша слава на един от вашите атрибути.
– Да – проехтял шахиншахът, – истина казват мъдреците, че във всяко съвършенство има несъвършенство. Настрадин, защо си ме нарекъл Нова луна?
– Не знаех правилата на дипломатическия етикет – казал Настрадин, – но добре знам, че когато пълната луна започне да намалява, новата луна продължава да рас¬те и великите победи са все още пред нея.
Настроението на владетеля се променило.
– Дръжте Анвар, великия везир – изревал той. – Ходжа! Предлагам ти да заемеш поста на велик везир!
Какво?! – възкликнал Настрадин. – Как бих могъл да приема предложението ви, след като видях какво се случи с моя предшественик?

Един дервиш редовно посещавал в ролята на ученик ежеседмичните сбирки на лъжесуфи, който си Въобразявал, че учи на истинския път. Всякога, когато дервишът се появявал на поредното събрание, той задавал на мнимия суфи нелеп въпрос.
След като дервишът се заял с него неколкостотин пъти, лъжеучителят му се развикал: "Ти идваш тук в продължение на дванадесет години и всичките ти въпроси са абсурдни – само варианти на това, което току-що попита!"
"Да, знам – казал дервишът, – но удоволствието, което получавам, като ви виждам толкова ядосан е единственият ми недостатък."