www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Дзенмайсторът Шингаи учел учениците си на медитация. Един от тях имал навика нощем да прескача оградата на храма и да отива в града да търси развлечения.
Веднъж, като оглеждал спалното помещение, Шингаи открил отсъствието на този ученик, като при това намерил една висока табуретка, която той използвал, за да прескача оградата. Шингаи отместил табуретката и застанал на нейното място.
Когато бродягата се върнал, без да подозира, че вместо табуретката стои Шингаи, сложил краката си на главата на учителя и скочил на земята.
Когато ученикът видял какво е направил, бил зашеметен.
Шингаи казал:
– Рано сутрин е много студено, внимавай да не настинеш.

Било много горещо и Настрадин Ходжа спял на покрива. Като се събудил сутринта, видял, че вятърът е съборил дрехите му на двора.
– Жена – казала Настрадин, – благодари на Аллах, че през нощта спах гол. Ако бях с дрехи, щях да се пребия и ти щеше да останеш без мъж.

Майстор на дзен се славел сред съседите си с пребедния си живот. Недалеко от него живеело красиво момиче, чиито родители държали бакалия. Изведнъж родителите установили, че дъщеря им е бременна.
Те много се разсърдили. Дъщерята не желаела да назове виновника, но се уморила от разпитите и накрая назовала името на Майстора на дзен. Кипнали от ярост, родителите се отправили при Майстора.
– Нима? – само произнесъл той.
Когато детето се родило, го донесли на Майстора. Той Вече се бил лишил от репутацията си, но това не го безпокояло. С голямо старание се заел да се грижи за детето. Млякото и всички необходимо за бебето набавял от съседите.
След година младата майка не могла да търпи повече и признала на родителите си, че баща на детето е млад човек, който работел на рибния пазар. Майката и бащата се юрнали при Майстора да го молят за прошка. Дълго се извинявали и го помолили да им върне детето.
Майсторът се съгласил. Връщайки детето, само казал:
-Нима?

Настрадин Ходжа си купил от пазара сливи, донесъл ги вкъщи и започнал да ги яде с жена си. Жената изведнъж забелязала, че той гълта и костилките.
– Защо гълташ костилките? – попитала тя.
– А защо да не ги гълтам! – възразил Ходжа. – Ако те са негодни, защо тогава ги продават? Нима може да се продава това, което е за изхвърляне?

Рамана Махариши умирал и един ученик го попитал:
– Бхагаван, къде отиваш?
Онзи отворил очи и се засмял. Той умирал, смъртта му била вън от всякакво съмнение – той умирал от рак и изпитвал силна болка. Въпреки това се разсмял и казал:
-Ти си глупак! През целия си живот ви казвах, че няма къде да се отиде, ние винаги сме тук. Затова къде бих могъл да отида аз? Аз ще бъда тук! Тялото ще си отиде, прахът ще се върне при праха, но къде мога да отида аз? Аз ще си остана част от Вселената, какъвто съм и сега.

Ямаока Тесю като млад ученик в дзен посещавал много учители. Веднъж той отишъл при Докуан от Секоку.
Желаейки да демонстрира знанията си, той казал:
– Разумът, Буда, битието на чувствата в края на краищата не съществуват. Истинската природа на явленията е празнотата.
Не съществува нито въплъщение, нито заблуда, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не може да се даде, нищо не може да се вземе.
Докуан, който пушел спокойно, не казал нищо. Внезапно той силно ударил Ямаока с бамбукова пръчка. Юношата силно се ядосал.
– Ако нищо не съществува – казал Докуан, – откъде е тази злоба?

В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йе-рархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат своя пай от щедростта, един от тях не успял да се удържи и молил, както можал. И не му дали нищо. Но той не спрял опитите си дотук. На следващия ден давали на инвалидите, затова той се престорил, че има увредени крайници. Но Президента го познал и той отново не по¬лучил нищо.
Отново и отново опитвал той, даже като жена се маскирал, но всичко било безполезно. Накрая адвокатът намерил един гробар и помолил да го затвори в ковчег. "Когато Президента мине наблизо, казал адвокатът, той може би ще реши, че съм труп и може би ще подхвърли малко пари за моето погребение. А аз ще дам част от тях на теб."
Така и станало. Благодарение на хитростта им, златна монета паднала от ръцете на Президента право върху ковчега. Адвокатът я грабнал бързо, за да не я вземе гробарят и след това се обърнал към благодетеля: "Вие ми отказахте щедрост, но аз все пак се добрах до нея!"
"Нищо не можеш да получиш от мен, докато не умреш" – казал щедрият човек.

Един човек бил богат и имал управител, за когото му било донесено, че пропилява имението му.
И като го призовал, му казал: "Какво чувам за теб? Дай отчет за управлението си, защото не можеш да управляваш повече."
Тогава управителят си казал: "Какво да правя? Господарят ми отнема управлението на дома. Да копая, не мога, да прося, ме е срам. Знам какво да направя, за да ме приемат в домовете си, когато ме отстранят от управлението на дома."
И като призовал длъжниците на господаря си, всеки поотделно, той попитал първия: "Колко дължиш на господаря ми?"
Онзи казал: "Сто мери масло." И му казал: "Ето ти твоята разписка. Сядай по-скоро и напиши петдесет"
След това попитал друг: "А ти колко дължиш?" Онзи отговорил: "Сто мери пшеница." И му казал: "Вземи си твоята разписка и сядай по-бързо и напиши осемдесет – И похвалил господарят неверния управител, че е постъпил находчиво. Защото синовете на настоящия век са по-досетливи от синовете на светлината в своя род.
И аз (Исус Христос) ви казвам: "Сдобивайте се с приятели с неистинско богатство, така че като обеднеят, да ви приемат във вечните обители.
Верните в малкото и в много са верни, а неверните в малкото са неверни и в многото.
И така, ако не сте били верни с неистинско богатство, кой ще ви повери истинско?
Ако в чуждото не сте били верни, кой ще ви даде ваше?"

Веднъж преподобният Антоний Велики запитал: "Господи! Защо едни живеят малко, а други – до дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати?"
Отговорът, който получил Антоний, бил прост: "Антоний! Слушай себе си!"

В кръчмата влязъл монах и казал: "Моят учител ми нареди да известя хората, че човечеството няма да достигне съвършенство дотогава, докато хората, които не са изпитали върху себе си несправедливост, не започ¬нат да се отнасят към нея със същата нетърпимост, както хората, които действително са я изпитали."
Тези думи мигновено поразили всички събрали се. След това Настрадин казал: "А на мен моят учител ми е казвал, че никой не трябва да се отнася нетърпимо към каквото и да е дотогава, докато не се убеди, че предпола¬гаемата несправедливост действително е несправедливост, а не скрито благо!"