www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Бащата на малкия Настрадин му дал пари и му заръчал да купи варена овнешка глава. Настрадин купил варена глава, но когато се връщал, изял всичкото месо и сложил пред баща си оглозган овнешки череп.
– Синко, каква странна глава, къде са ушите й? – учудил се бащата.
– Бедният, бил е глух – отговорил Настрадин.
– А къде са очите й?
– Нещастният е бил сляп.
– И кожа ли не е имало по нея?
– Какво да се прави, овенът е бил охтичав.
– Тогава защо похарчи парите и купи тази глава?
Много й бяха хубави зъбите!

Дайдзю дошъл при китайския майстор Басо. Басо го попитал:
– Какво търсиш?
– Просветление – отговорил Дайдзю.
-Ти имаш своя съкровищница. Защо търсиш отвън? – попитал Басо.
– Къде е моята съкровищница? – попитал Дайдзю.
-Това, за което молиш, именно това е твоята съкровищница – отговорил Басо.

Когато дзенучителката Есюн преминала шестдесетте и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора.
Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му.
– О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там?
– Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила Есюн.
Пламъците се издигнали нагоре – и тя умряла.

Някога Буда пътешествал в страната на цар Прасенаджита и намерил заробено съкровище, което било пълно със скъпоценности. Буда попитал Ананда: "Виждаш ли, че това е отровна змия?" Ананда отговорил: "Виждам."
В същото време друг, следващ Буда, като чул тези думи, решил да се приближи и да види какво е това. Като видял, че това са съкровища, пренебрегнал думите на Буда, вземайки ги само за празен звук: та нали всъщност това са скъпоценности, а той ги нарича отровна змия! И тогава той тайно извикал домашните си и отнесъл съкровището.
Семейството му забогатяло, но скоро се намерил някой, който казал на царя, че намереното съкровище не е предадено на властите. Царят заповядал да заловят открилия съкровището. Той се кълнял, че вече е предал всичко, но царят никак не му вярвал.
Нещастникът изпитал отровата на всички страдания, но нищо не признал. Царят се разгневил и искал да накаже рода му до седмо коляно. Когато го повели към ешафода, царят изпратил слугата си да разбере какво ще говори осъдения по пътя. Осъденият казал: "Буда каза вярно, това наистина е отровна змия."

Веднъж попитали Шибли: "Кой те насочи към Пътя?" Шибли отговорил: "Едно псе. Видях едно псе, което беше почти мъртво от жажда и стоеше на ръба на водата. Всеки път, когато се наведеше, виждаше своето отражение, плашеше се и отскачаше, защото си мислеше, че там има друго куче. Но ето че нуждата стана толкова силна, че то скочи във водата и отражението изчезна.
Псето откри, че препятствието, което беше самото то бариерата между него и това, което искаше, изчезна.
По същия начин изчезна и моето собствено препятствие, когато осъзнах, че това беше онова, което аз приемах за себе си. А Пътят ми беше показан за пръв път чрез поведението на кучето."

Учителят се наклонил над водоема и попитал ученика: "Какво виждаш?"
Онзи отговорил: "Виждам твоето ясно отражение."
След това учителят казал: "Размъти с кутре повърхността, какво виждаш?"
"Виждам изкривените ти черти."
"Помисли, ако докосването на малкия пръст вече е променило чертите, то какви изкривявания настъпват при фините енергии при грубо докосване."

Настрадин Ходжа поправял покрива си, когато някой го извикал откъм улицата. Като слязъл долу, той попитал човека, който го извикал, какво иска.
– Пари.
– Защо веднага не ми каза?
– Беше ме срам да искам.
-Да се качим горе.
Когато се качили на покрива, Настрадин отново се заел да подрежда керемидите. Човекът се прокашлял, и тогава Настрадин, без да го поглежда, казал:
– Нямам пари за теб.
– Как така?! Не можеше ли долу да ми кажеш това! -Да, но тогава нямаше да мога да ти се отплатя за това, че ме накара да сляза до долу.

Търсел един отшелник на кого да даде откровение. И изнесъл списък и го сложил на кръстопътя. "Нека Висшия сам да укаже кой да намери неговите укази."
И минало момиченце и завило хляба в писания свитък. Отшелникът изготвил друг списък, и пак го сложил на кръстопътя.
Минал търговец и покрил свитъка с цифрите на своите доходи. Но отшелникът не се уморил да полага следващи списъци. И така – до края на делата и на своя ден.
Когато Висшия го попитал: "Как раздаде ти учението", той отговорил: "Не аз ще съдя коя птица ще свие най-доброто гнездо от начертанията."
Така и не знаем кой ще предаде списъка на терзание, кой на забрава, а кой ще го сложи до главата си, за да утвърди на него своята основа…
Отнесете учението на кръстопътя!

Веднъж ученик попитал Благословения: "Как да се разбира изпълнението на заповедта – отказ от собственост? Един ученик изоставил всичките си вещи, но учителят му продължавал да го упреква в собственост. Другият оставал в обкръжението на нещата си, но не заслужил упрек."
"Чувството за собственост се измерва не с предметите, а с мислите. Може да имаш вещи, и да не бъдеш собственик."
Буда постоянно съветвал да се притежават възможно най-малко вещи, за да не им се отдава твърде много време.

Един монах казал на Дзьосю:
– Аз току-що дойдох в манастира. Моля дайте ми напътствие.
Дзьосю попитал:
– Изяде ли си вече оризовата каша?
Монахът казал:
-Да.
-Тогава най-добре иди и си измий купичката – отговорил Дзьосю.