www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Един човек, който имал градина, засадена с алеи смокини, ябълки и нар, я дал под аренда. Като отишъл там след известно време, той намерил градината напълно запусната, обрасла в тръни. Той извикал хора, за да изсекат тръните, но в този момент сред бодливите храсти забелязал пищно цъфтяща роза, издаваща упоително благоухание. И казал: "Заради тази роза съм готов да оставя всичко в градината недокоснато."

Огорчил се Пазителят на седемте врати. „Давам на хората безкраен поток от чудеса, но те не ги разпознават.
Давам нови звезди, но светлината им не променя човешкото мислене.
Потапям надълбоко Във водата цели страни, но мълчи съзнанието човешко.
Въздигам планини и учения за истината, но даже главите на хората не се обръщат на зова.
Изпращам войни и мор, но даже ужасът не заставя хората да помислят.
Изпращам радостта на знанието, но хората правят от свещената трапеза чорба.
Нямам аз знаци, за да отклоня човечеството от гибел!“
Казал висшият на Пазителя: „Когато строителят започва да строи здание, нима той оповестява всички работещи на строежа? Малка част знае за разрешените размери, на малцина е доверено предназначението на зданието. Тези, които ровят камъните на старите основи, няма да положат даже една от новите основи. Строителят не може да се огорчи от това, че в облика на работещите няма знание за същността на неговия замисъл. Той може само да разпредели работата.“
По същия начин и в съзнанието на хората ще знаем, че неразбиращите и невнимаващите могат да изпълняват само най-нисшата работа.
Нека един разбрал да се утвърди като сто хиляди мъдреци. И знаците ще се превърнат за него в начертания.

Видял веднъж Настрадин Ходжа, че във водата на езерото пляскат патици. Когато притичал, за да ги хване, патиците отлетели. Настрадин седнал до езерото и като намокрил хляба си във водата, започнал да се храни. Някой му казал: "Приятен апетит, Ходжа! Какво ядеш?" Патешка супа" – отговорил Настрадин.

Един пастир видял човек, който седял в размишление под едно дърво. Той седнал до него и се опитал да се замисли, подражавайки му.
Започнал той да брои овните си и да претегля на ръка изгодата.
И двамата седели мълчаливо. Накрая пастирът попитал: "Господине, за какво мислиш ти?" Онзи казал: "За Бога."
Пастирът попитал: "Знаеш ли за какво си мислех аз?"
"Също за Бога."
"Грешиш, за изгодата от продажбата на руно."
"Истина е, също за Бога. Само че моят Бог няма нищо за продан, а твоят Бог трябва първо да отиде на пазара. Но може би той по пътя ще срещне разбойник, който ще му помогне да се обърне към това дърво."
Така говорел Гаутама.
Идете на пазара. Направете го по-скоро, за да се върнете.

Веднъж на Настрадин Ходжа му се присънило, че му дават девет монети и той започнал да спори: "Дайте ми поне десет."
В този момент се събудил и видял, че дланта му е празна. Той незабавно затворил очи и като протегнал ръка казал: "Добре, дайте девет!"

Един човек имал парче земя, цялото с купчини боклук, и решил да го продаде. Този, който купил земята, я изчистил от боклука и там намерил извор с превъзходна вода. Той посадил грозде и нар, а останалото място разделил на лехи за ароматни растения. Завързал посадените растения за колци, построил кула и назначил на мястото надежден пазач.
Минувачите не могли да се налюбуват на това място. Случило се оттам да мине старият собственик. Като видял в какво се е превърнала някогашната пустош, възкликнал: "Горкият аз! Такова място съм продал! От такава благодат съм се лишил!"

Веднъж магарето, което яздел Настрадин Ходжа, се втурнало в галоп и Ходжа паднал. Децата през смях завикали: "Ходжа падна от магарето! Ходжа падна от магарето!" "Ех, деца, деца! – казал Настрадин. – Та нали, ако не бях паднал, все едно щеше да ми се наложи да сляза от него."

Ако пшениченото зърно не умре, след като е паднало на земята, то ще си остане само. А ако умре, ще донесе много плодове.
Обичащият своята душа ще я погуби, а ненавиждащият душата си в този свят ще я съхрани за вечен живот.

В едно градче, като гръм от ясно небе, пристигнала една много млада красива жена. Никой не знаел откъде е дошла тя. Произходът й бил абсолютно неизвестен. Тя била толкова прекрасна, така очарователно красива, че никой даже не си и помислил да проучи откъде се е появила. Хората наизлезли, цялото градче се събрало и всич¬ки млади хора – почти триста души, искали да се оженят за нея.
Жената казала:
– Вижте, аз съм само една, а вие сте триста. Аз мога да се оженя само за един, така че направете следното. Аз ще дойда утре отново. Давам ви двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да повтори „Сутрата на лотоса“ на Буда.
Младежите се втурнали по домовете се. Те не яли, не пили, не спали, те декламирали сутрата цяла нощ. Десетима успели.
На следващата сутрин жената дошла и на десетимата било предложено да декламират. Тя слушала. Всички се представили успешно.
Жената казала:
-Добре, но аз съм една. Как мога да се омъжа за десетима? Отново ще ви дам двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който успее да обясни смисъла на „Сутрата на лотоса.“ Опитайте се да разберете: декламирането е просто нещо. Вие механично повтаряте нещо, без да разбирате смисъла му.
И десетимата се хвърлили към къщи и положили големи усилия. На следващия ден се появили трима. Те разбрали смисъла.
Жената казала:
– Затруднението си остава. Числото намалява, но затруднението си остава. Мога да се омъжа само за един. Затова да почакаме още двадесет и четири часа. Ще се омъжа за този, който не само е разбрал тази сутра, но е усетил и вкуса й. Бих искала да видя, че лотосът е влязъл вътре у вас, че вие сте взели нещо от него. И така, утре ще дойда отново.
Дошъл само един човек, той определено победил. Жената го взела при себе си у дома си извън града. Човекът никога не бил виждал такава къща. Тя била толкова красива, почти като от света на мечтите. Пред портите стояли родителите на тази жена. Те приели младежа и казали: „Ние сме щастливи.“
Жената влязла в къщата, а той останал малко да поговори с родителите. После те казали:
– Вървете. Тя сигурно вече ви чака. Това е стаята й.
отворил вратата, но там нямало никого. Стаята била празна, но имало още една врата, която водела към градината. Той предположил, че може би тя е в градината. Да, тя трябвало да е там, защото на пътечката личали нейните следи. Затова той тръгнал по следите. Извървял почти километър. Градината свършила и сееа той стоял на брега на красива река – но и там жената я нямало. Следите също изчезнали. Останали били само две пантофки – нейните.
Сега вече той бил озадачен. Какво се е случило? Огледал се – нямало нито градина, нито къща, нито родители, нищо. Всичко изчезнало. Той отново се огледал. Нямало ги даже пантофките, изчезнала и реката. Всичко наоколо било пустота и смях, голям смях. И се разсмял. Бил се оженил.

Веднъж Настрадин Ходжа лежал болен. Няколко приятели дошли да го видят и останали доста дълго. Когато търпението на болния се изчерпало, той изпратил посетителите с думите:
– Всевишният изпрати на болния изцеление. Ставайте и си вървете.