www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Представи си планинско село — сгушено между борове, с чист въздух и треви, които миришат на лек. Там живеел един беден човек. Нямал много, но когато му се родило дете, сърцето му се напълнило с радост. Искал най-доброто за него — и затова поканил за кръстник самия Господ. И Господ дошъл. Кръстил детето, благословил го да живее дълго и спокойно, …

Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-нататък из двора без работа. — Жено — казал веднъж мъжът, — вземи да ми ушиеш риза, че оголях. — Не една, а пет ще имаш — отвърнала жената. Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното …

Представи си ранна пролет. Полето още носи мириса на зима, но земята вече диша. Жътвата е минала, по нивите са останали разпилени зърна — забравени, незначителни за всички… освен за един човек. Там, приведен, бавно върви старец. Почти на сто години. Движенията му са тихи, внимателни — не като на човек, който бърза да събере нещо, а като на човек, …

Като наближи последният му час, старият баща повика своите петима синове и рече: — Чеда мои, аз вече си отивам. Моят земен път се свърши. Чуйте каква приказка ще ви разкажа, преди да склопя очи. Добре слушайте, защото искам сетне да ми я разтълкувате. Синовете втренчиха очи към баща си. Старият ги изгледа един след друг и почна: — Израснал …

Представи си безкрайна нощна пустиня, обляна от студена лунна светлина. Пясъкът сякаш диша — тих, неподвижен, но жив. Небето е дълбоко и ясно, звездите стоят като ориентири за онези, които търсят път… и смисъл. Пътниците се лутат. Водачът е изгубил посоката. Стъпките им се размиват в пясъка, а тишината става тежка. Тогава, след дълго търсене, един от тях го намира. …

Изгубил съм с и всичките боички – остана ми едничка жълта само.Как да рисувам зайчета и птички?Тях жълти ли да ги направя, мамо?А мама ме погали по главата и каза: „По-добро рисувай лято – с огромно жълто слънце на небето, с безкрайно жълто жито на полето…Щом чух това, ми стана тъй горещо, че сетих се за друго жълто нещо: от …

К. Ушински Страшно изгладняла лисицата, завтекла се по пътя и все се оглеждала: няма ли някъде нещо за хапване?Изведнъж видяла – селянин кара шейна с риба.“ Няма да е зле рибки да си похапна“ – помислила си лисицата. Изтичала тя напред, легнала на пътя,простряла опашката си на снега, изопнала краката, притаила дъх – все едно, че е умряла.Приближил селянинът, гледа, …

Имало едно време свят, в който небето било толкова ниско, че човек можел да го докосне с ръка. Не било далечна синева, а нещо почти земно — като таван над главите на хората. Животът си вървял така, докато хората не започнали да се блъскат в него… буквално. Една жена запалила пещта да пече хляб. Замахнала с дългата лопата, както правела …

В храма Рюмон се събирали хора от всички краища. Седели тихо, вперили поглед в Банкей – не защото говорел гръмко или търсел да впечатлява, а защото думите му били прости и стигали право до сърцето. Тъкмо бил по средата на беседата си, когато вратата се отворила рязко. Влязъл свещеник от друга школа – шумен, самоуверен, с онзи поглед, който не …

В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце. Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си. Дали си обет:да запазят пълно мълчание. Не за час. Не за ден.А докато могат. Първият ден минал леко. Седели …