www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Представи си прашен площад в малък град. Наоколо – търговци, сергии, хора, които спорят, смеят се, надвикват се. В центъра – кръг от зяпачи. Там стоят двама: Настрадин Ходжа – спокоен, леко усмихнат, и един дервиш с важна физиономия, който се държи така, сякаш е изял цялата мъдрост на света. Ходжата първо му задал няколко въпроса. Прости, ясни. Но дервишът …

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали …

В един студен вечерен час, когато вятърът свирел по пътищата, няколко пътници се събрали край огъня в стар крайпътен хан. Пламъците пука ли тихо, сенките играели по стените, а разговорът, както често става, тръгнал към вярата и чудесата. Един от мъжете се навел напред, протегнал ръце към топлината и казал с мек глас:— Петнадесет години чакахме с жена ми дете… …

Представи си утро в планината. Тънка мъгла лежи над двора на малка колиба. Въздухът е хладен, дърветата тихо шумят, а от кладенеца се чува равномерното поскърцване на въжето. Един човек излиза навън с брадва в ръка. Преди години той е бил същият този човек — със същата брадва, със същия кладенец, със същите дърва. Но тогава всяко движение е било …

И може би последните, които се опитали да сторят на бога някакво зло, били едни тиренски моряци, чийто кораб той наел, за да обиколи островите в Егейско море. Без да го познават, моряците решили да продадат хубавия младеж на някой робски пазар и да разде¬лят парите, затова вместо да гребат към остров Наксос, както била уговорката, се отправили към азиатските …

Веднъж имало един човек на име Моджуд. Той живеел в голям град, където заемал пост на дребен чиновник и по всичко изглеждало, че ще свърши дните си като инспектор по мерките и теглилките.Веднъж, докато се разхождал в градината, обкръжаващ старинно здание близо до дома му, пред него се явил Хидр, тайнственият наставник на суфите, облечен в трептящо зелено. Хидр казал: …

Милен обичал хубавата Янка от селото! Когато бродел из гората със своята дружина, Янка била в сърцето му. Когато вечер от ясното небе затрепкали звездите, той виждал Янка като ясна звездица, когато полето се нашарело с цветя всякакви – Янка била най-шареното цвете между тях! Когато славей запее в гората – Янка славеят надпявала. Момъкът копнеел тя невеста да му …

Сънчо приспива ни всички –бебета, майки и баби дори,зайчета, мечки, сърнички,цели квартали и цели гори.Само едно не разбирам –в тъмното как не умира от страх?Всяка нощ щях да умирам,ако на негово място аз бях. Значи не искам да станаСънчо, когато порасна голям.Или ми трябва охрана,ама със нея пък ще ме е срам. Все пак, когато порасна,някакъв трябва да стана, нали?Да, …

Всяка заран, когато двамата братя Стоян и Радой подкарвали овцете към Бешовешката могила, майка им все заръчала: – Не си разпилявайте стадото по самодивските дъбрави и на свирете с тънка свирка да ви не чуят Дивите, че ще мерят сили с вас – ще ви надвият. Ако ли ви китка подадат или червена ябълка – да не се лъжете! Нищо …

Имало времена, в които хората живеели рамо до рамо, но сърцата им били далеч едно от друго. Песните били забравени, радостта – изгубена, а думите се превръщали все по-често в остриета. Улиците били пълни с хора, но празни от живот. Тогава от един далечен, почти забравен свят пристигнал посланик. Той не дошъл с армия, нито с богатства. Дошъл със светлина.Където …