www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Имало едно време, сред зелените хълмове, сините езера и старите каменни градчета на Italy, едно необикновено състезание. То не било като битките на рицарите с мечове, нито като надбягванията на коне. Това било великото колоездачно приключение, наречено Giro d’Italia — Джиро Италия.

Имало едно време две деца – Марти и Елица. Те живеели в малък град, пълен с дървета, цветя и весели хора. Всяка сутрин минавали покрай стар паметник в центъра, но никога не се спирали да го погледнат.На паметника имало издълбани имена и голяма дата:9 май

От Иван Величков Разказват, че едно време в пещерите под снежните върхове на Великата планина живеел стар и могъщ дракон, който с дъха си сгрявал планината и по склоновете ú никога не се задържали сняг и лед. Драконът притежавал несметни съкровища, събирани с векове от авантюристите, глупаво решили да го предизвикат.

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си: — Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни!

Имало петима братя. Четиримата от тях били едри и снажни, а петият – дребничък като кратунка. Така му и викали. И това име толкова му подхождало, че никой не си спомнял как бил кръстен.Един ден снажните братя си рекли:– Предстои ни дълъг път. Щи ни срещнат много хора. Защо ни е Кратунката, само да ни грози? Така сме си лика-прилика.И …

Според малките момчетапролетта пристига тукс влака или самолетаили с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролеттаидва тук със колесница,возеща безброй цветя.В колесницата отпред евпрегнат вятърът южняк,боднал в гривата си цветеи с венче като калпак…

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕНЕдно невинно бяло агънце пиеше вода от бистър и хладен ручей.Един черен като катран вълк, дошъл по тия места да търси храна и приключения, се появи изведнъж на брега.– У! – зави звярът, който от три дни не беше ял, като се облизваше. – Защо мътиш водата, която аз ще пия? Ще бъдеш наказано за своята дързост!Агнето отговори:

– Аууу… Ау… – пак лавна грозно кучето. От вечер до сутрин, като вампирясано, скачаше от ограда през ограда, джавкаше, виеше и душеше. Старият пес търсеше нещо. Лаеше, ръмжеше, а понякога сякаш намираше търсения предмет, защото често пъти внезапно замлъкваше.

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Над буйния поток беше прехвърлено едно дърво. То служеше за мост на планинците, които желаеха да скъсят пътя си до село. През последните дни беше валяло много – потокът беше придошъл жълтеникав и заплашваше да отвлече всеки миг малкия, набързо стъкмен мост.Две кози, които се бяха отлъчили от стадата си, пасейки кичурите трева, избуяла по цепнатините на …

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН Един ден костенурката каза на заека:– Да се обзаложим ли, че ще успея да те надбягам?– Ти ли? – учуди се заекът и измери с поглед костенурката, като че я виждаше за пръв път.– Да, аз. Да се обзаложим ли?