ПРИКАЗКИ

Имало едно време едно мъжленце и една женичка. Те се били оженили неотдавна и живеели още като младоженци. Един ден мъжленцето рекло: – Аз ще отида на нивата, женичке. Когато се върна, искам да има на трапезата малко печено, да заситя глада си, и малко прясно питие, да утоля жаждата си. – Върви, мъжленце – – рекла женичката, – – …

Индианците крии считали Човека, който скита, за велик магьосник. Според тях можел да накара плодовете да зреят където и когато пожелаел. Магьосникът разбирал нещата по-добре, но бил достатъчно мъдър да не казва на хората, че грешат. Също като мнозина от своите почитатели Човекът, който скита, бил много умен и много глупав, много мъдър и много тъп. Най-често изумявал, когато се …

Имало едно време един дядо и една баба. Дядото се занимавал с лов на птици и зверове – с това и се прехранвал. Много години живели, а не забогатели. Измъчвала се бабата и се оплаквала: – Животът ми си отива, а ни сладко сме яли, нито сме пили, нито шарени дрехи сме шили. И деца си нямаме. Кой ще ни …

Една жена казала на момчето си: — Вземи, сине, тавата! Или в избата! Донеси брашно да меся хляб! Момчето взело тавата. Отишло в избата. Гребнало брашно. Излязло на двора. Духнал вятър — разпилял брашното. Върнало се момчето в избата, Напълнило отново тавата. Излязло на двора. Духнал вятърът. Разпиляло пак брашното. — Няма да е по твоята, лудко! — извикало момчето …

Беден и нещастен човек бил Дижико. Цялото му богатство се състояло от две козлета и една бодлива крава. Жената на Дижико била зла. Тя измъчвала мъжа си и все му повтаряла: — Върви в далечни краища по гурбет, донеси пари и скъпи дрехи и купи волове, овце и коне. Станал една сутрин Дижико, грабнал кривака, излязъл от къщи, под гонил …

Веднъж царят извикал всички шивачи от страната и заповядал да му ушият юрган, който да не му бъде нито дълъг, нито къс. Никой от шивачите не можал да изпълни желанието на царя и той заповядал да отсекат главите на всичките. След като станало това, пред него се явил още един шивач: — Царю — рекъл му той, — аз мога …

Вдревни времена живял един много богат човек. Братята и синовете му не се спогаждали помежду си, карали се, прахосали богатството си и се пръснали по белия свят да работят на чужди хора. Самият той също оставил бащиното си огнище, отишъл в друго село и постъпил на работа като воденичар. Но ето че воденицата веднага се повредила и почнала да работи …

Най-малкото езеро в Пирин планина светлеело по особен начин, различно от другите. Сутрин – синя коприна, по пладне – златно като слънцето. При езерото на брега идвало едно момиче. То дълго се заседявало, взирало се в сините води, а когато ветрецът ги раздвижел, като че ли й махали за поздрав – разговаряли си. В една ранна утрин девойката се надвесила …

Живели някога в незнайно село две сирачета – Донка и по-големият й брат Петър. Момиченцето не било навър¬шило още годинка, когато майка им се поминала. Отишла си рано от тоя свят. Петър се грижил за малката си сестричка и бдял над нея – зло да не я сполети. Той знаел и книга да чете, и песни да пее – всичко …

На връх Погледец, недалеч от Самоков, където при тих ветрец листата на старите буки потрепват и разказват легенди, лежи, според народното вярване, последният български цар на Второто българско царство – Иван Шишман! По християнски обичай гробът му е обърнат на изток. И християни, и мюсюлмани приели това място за свято и се покланяли пред величието на цар Шишман със своите …