ПРИКАЗКИ

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: – Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя!

Веднъж попитали Настрадин Ходжа: – Ходжа, в какво се крият неподправените искрени човешки черти? – Неподправените искрени човешките черти са две – отговорил Настрадин. – Първата: когато говорят знаещи хора, трябва добре да се слуша. Втората: когато говориш ти, претегли и осъзнай какво говориш.

Като съдия Настрадин Ходжа не можел по никакъв начин да установи кой е виновен – ответникът или ищецът – решил да накаже и двамата с бой с пръчки. Като извършил тази процедура, съдията облекчено въздъхнал: – Сега съвестта ми е чиста, защото виновният със сигурност не е избегнал наказанието.

От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им подвиквало дружелюбно и отново пръстите …

Един селянин помолил монах от школата Тендай да прочете сутрите над неговата починала жена. След четенето той попитал: – Смяташ ли, че това ще е от полза за нея? – Не само на жена ти, но и на всички чувстващи същества четенето на сутри носи полза – отговорил монахът.

Това се е случило В неизвестна страна и В неизвестно време. Един хитър чоВек, минаВал покрай едно кафене срещнал дявола. Дяволът бил в много лошо настроение, бил гладен и жаден, и хитрият човек го поканил в кафенето, поръчал кафе и попитал какво го мъчи. Дяволът казал, че няма работа. В миналото бил свикнал да купува души и да ги изгаря …

За двама пълководци на Акбар. Единият получавал пространни указания, другият – само откъслечни. Накрая вторият се обърнал към Акбар с думите: „С какво не съм заслужил пространни обяснения, след като съм донесъл толкова победи?“ Акбар отговорил: „Твоето разбиране удържа потока от думи. Нека всеки миг, съхранен от теб, да бъде отбелязан с най-хубавата перла.“ Затова голяма е радостта за тези, …

На тоя свят стават много чудни неща. Така например на нашата улица живееше едно момче, което никак не обичаше аритметиката. В първи клас то едвам-едвам се научи да брои до десет, а във втори клас се заседя. Просто не можа да премине в трети клас, а само го преместиха от втория на третия чин — за разнообразие. Толкова много мразеше …

Настрадин Ходжа си купил от пазара сливи, донесъл ги вкъщи и започнал да ги яде с жена си. Жената изведнъж забелязала, че той гълта и костилките. – Защо гълташ костилките? – попитала тя. – А защо да не ги гълтам! – възразил Ходжа. – Ако те са негодни, защо тогава ги продават? Нима може да се продава това, което е …

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно.