ПРИКАЗКИ

Веднъж се случило следното. Един велик цар имал мъдрец, но си нямал глупак. И всичко вървяло зле. Започнали обаче да издирват и намерили един абсолютен глупак. Царят искал да го изпита, за да види какво струва в действителност и му казал: "Състави ми списък на най-големите глупаци в двора. Направи списък от десет души, като най-първият глупак трябва да е …

Един, като видял просяк в разгара на зимата, който, нямайки нищо освен риза, се чувствал не по-зле от него – целия завит до уши в кожа от белки, го попитал: – Как можеш да търпиш такъв студ? – А вие, господине?-отговорил онзи.-Та вашето лице също е открито. Така и аз – целият съм като лицето.

Цар Яяти умирал. Той бил вече на сто години. Дошла Смъртта и Яяти казал: "Може би ще вземеш един от синовете ми? Аз още не съм поживял истински, бях зает с държавни дела и забравих, че ще трябва да напусна това тяло. Бъди състрадателна!" Смъртта казала "Добре, попитай децата си." Яяти имал сто деца. Той попитал, но големите вече били …

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало: – Кой си ти? Лисицата отговорила: – Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам. – Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето. Лисицата не знаела какво да каже, защото досега зайчетата просто побягвали без излишни въпроси. Тогава зайчето казало: …

Два бръмбара полетели далече-далече, през поля и планини, и когато настъпила вечерта, започнали да търсят място да нощуват. – Ето, до ручея расте папрат. Ще го питам мога ли да пренощувам там – казал единият. Папратта се съгласила да пусне бръмбара за през нощта. – Когато се стъмни, ти ще ми разкажеш за твоето пътешествие, аз с удоволствие слушам истории …

Когато майсторът на дзен, Банкей, умрял, един слепец и казал: „Не мога да видя лицето на човек, но мога да определя характера му по гласа. Обикновено, ако някой поднася поздравления,, аз чувам скрита завист. Ако някой поднася съболезнования, често чувам удовлетворение в гласа му. Но по време на беседите ми с Банкей гласът му винаги беше честен. Ако изразяваше радост, …

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.

Един отшелник излязъл от уединението, казвайки на всеки срещнат: "Имаш сърце." Когато го попитали защо не говори за милосърдие, търпение, преданост, любов и всички благи основания на живота, той отговарял: "Само да не забравим за сърцето, останалото ще се намести."

Беседвайки с един отшелник, търговец твърдял че благодарение на богатството, той се е освободил от необходимостта да се съобразява с нечии желания или вкусове.-Така ли?! -възкликнал отшелникът. – А днес, като избираше място за кервана си, кое беше по-важно: красотата на местността или наличието на храна за товарните животни?– То е ясно, че изобилието на трева предреши избора ми – …

Учениците от школата Тендай се учили на медитация още преди дзен да навлезе в Япония.Четирима ученици, близки приятели, си дали обет един на друг да пазят мълчание.Първия ден мълчали. Медитацията им започнала благоприятно. Но когато паднала нощта и керосиновите лампи станали съвсем мътни, един от учениците не могъл да се сдържи и извикал на слугата: "Оправи тези лампи.– Вторият ученик …