ПРИКАЗКИ

Тази легенда се разказва от племената по Северозападния бряг. Хората недоумявали и се възмущавали. Младият им вожд Якдси ставал все по-мързелив. Станал егоист и не изпълнявал задълженията си като племенен вожд. Щели да го разберат, ако той бил някои старец, но Якдси бил млад, силен и енергичен, когато се отнасяло до него, но за нуждите на своите хора често забравял.

Имало едно време един крал, който бил много упорит и понеже бил крал, винаги правел каквото си искал. „Ще правя каквото си искам!“ — казвал постоянно той. Затова хората го нарекли: „Ще правя каквото си искам!“

Един човек, мъртво пиян, се добрал до дома на свой близък приятел и се проснал там. В това време приятелят му трябвало да излиза по работа. Закрепил за подплатата на госта си безценен бисер като подарък и заминал. А пияният лежал в несвяст, нищо не чувствал и нищо не разбирал. Когато се надигнал, отишъл в чужда страна да заработва храната …

Един необразован беден селянин влязъл в синагогата да се помоли. Чул той как грамотните, познавачите и учените четат и пеят прекрасни молитви към Бога и на него му се приискало да изрази любовта си към Всевишния. Застанал пред ковчежето, в което се пази парченце от Тора, и започнал прочувствено и почтително да повтаря до безкрайност буквите от еврейската азбука: алеф, …

Царят на Дзи предложил обединение със съюзници, за да нападнат царство Вей. Принц Чу погледнал небето и се разсмял. – Защо се смееш? – попитал царят. – Аз, вашият слуга, се смея над съседа – отговорил принцът. – Той изпращал жена си при родителите й, а по пътя забелязал жена, която събирала черничеви листа. Тя му се харесала и той …

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае.

Някакво божество и някакъв демон отишли при един Велик мъдрец, за да узнаят от него какво е това същност (по-висше от всичко останало). Те дълго се учили при него и накрая мъдрецът казал: „Ти самият си това същество, което търсиш.“ И двамата си помислили, че техните тела са същността. „Ние научихме всичко, което е необходимо. Яжте, пийте и се веселете. …

Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син. Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал: — Охай! В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал: — Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал?

Учителят на школата Винайя попитал веднъж един майстор на дзен: – Как се дисциплинирате във всекидневния живот? Майсторът отговорил: – Когато съм гладен, ям, когато съм уморен, лягам да си почина. – Но това го прави всеки. Тогава за всеки може да се каже, че и той също като вас се занимава със самодисциплина? – Не, това е съвсем друго. …

Ле Дзи можел с лекота да се движи из въздуха, яхнал вятъра.За това научил ученикът Ин. Той дошъл при Ле Дзи и няколко месеца не си отивал у дома. Молел учителя да разказва в свободното си време за своето изкуство, десет пъти се обръщал с дълбока почит и десет пъти учителят нищо не казвал. Накрая ученикът Ин възроптал и поискал …