>

ПРИКАЗКИ

Визитна картичка

Веднъж в двора на Настрадин Ходжа влязъл бик и стъпкал всички цветя. Настрадин грабнал една сопа и подгонил бика, но не успял да го догони. След няколко дни той видял, че стопанинът на му го е впрегнал и върви по пътя. Ходжа започнал с всичка сила да налага бика със сопа. – Ходжа – развикал се стопанинът, – какво правиш? …

Прочетете повече »

Всичко си е както преди

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо. Като го видял, бедният принц съвсем се отчаял: вестта му напомняла родния дом и всичко, от което се е лишил. Какво само не …

Прочетете повече »

Защо това е така

Полусянката попитала сянката: – Преди се движеше, сега спря. Преди седеше, сега стана. Откъде е това непостоянство в поведението ти? Сянката отговорила: – Може би постъпвам така в зависимост от нещо? А може би това, от което завися и заради което постъпвам така, зависи от още нещо? А може би завися от люспичка на корема на змия или от крилото …

Прочетете повече »

Завръщане към единството

Овенът на съседа на Учителя изчезнал. За да го намери, съседът вдигнал накрак цялата община и помолил Учителя да му даде учениците си. – Защо толкова много хора за търсенето на един овен? – попитал Учителят. – Пътят има много разклонения – отговорил съседът. – Намерихте ли овена? – попитал Учителят, когато те се върнали. -Не! Изчезнал е! -Защо е …

Прочетете повече »

Знаците на Христос

Звездата на Аллахабад посочи пътя. И така ние посетихме Сарнат и Гая. Навсякъде злоупотребяваха с религиите. По обратния път при пълнолуние стана паметното изявление на Христос. По време на нощния преход водачът загуби пътя. След търсене аз намерих Христос, седящ на пясъчен хълм и гледащ пясък, залят от луната. Аз казах: "Загубихме пътя, трябва да изчакаме звездното положение." "Россул М., …

Прочетете повече »

Храбрият оловен войник

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!" Тия думи извика едно …

Прочетете повече »

В гората

Семенцето се завъртя, литна подхванато от вятъра. После меко тупна на земята. След малко отгоре се спусна голямо листо и надеждно го покри. Мравка пролази, влачеше два пъти по-голямо от нея клонче. Изпусна го, тръгна нанякъде и повече не се върна. Високо горе в клоните прошумя вятър. Няколко листа се откъснаха и бавно полетяха надолу. Бръмбар се закатери по купчинката. …

Прочетете повече »

Сол за перушина

Немотията така притиснали един селянин и жена му, че из двора на малката им къща се мотаела само една кокошка. И като нямало какво друго да ядат, чудили се, чудили, па решили да заколят кокошката. Речено – сторено. Мъжът веднага взел да й скубе перушината, а стопанката се качила на тавана – дано намери там щипка сол, защото даже сол …

Прочетете повече »

Батко обяснява

Според малките момчета пролетта пристига тук с влака или самолета или с някой превоз друг.Смешни баткови дечица!Запомнете! Пролетта идва тук със колесница, возеща безброй цветя.В колесницата отпред е впрегнат вятърът южняк, боднал в гривата си цвете и с венче като калпак…[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2613″]

Прочетете повече »

Със лято във душата

Тъжно е през есента – капят горските листа и по цял ден дъжд вали. Май небето го боли нещо, затова все плаче – също като пеленаче. Тъжно ми е и на мен в този октомврийски ден. Чак и аз ще се разплача – заради една задача. Колко беше две и две? Истински ми се реве. Как се учи, как се …

Прочетете повече »