ПРИКАЗКИ

Панаирът бил в разгара си и старшите ученици на Настрадин го попитали ще им позволи ли заедно с приятелите си да го посетят. – Разбира се – казал Настрадин, – та това е идеална Възможност за продължаване на практическото обучение. Той се отправил направо към стрелбището, едно от Най-привлекателните места на пазара: тук давали голяма награда даже за едно попадение …

Ето ние ще изпратим седем слуги на пазара да донесат грозде. Какво виждам? Първият загубил дадените му пари. Вторият ги заменил за вино. Третият ги скрил. Четвъртият не разпознал зеленото грозде. Петият, пробвайки дали е зряло, размазал цялата чепка. Шестият избрал умело, но бутнал и разсипал по невнимание. Седмият донесъл узряла чепка и намерил листа, за да я украси. Така …

Рамачандра (въплъщение на Бога) веднъж попитал великия сподвижник Хануман: – Сине мой, ти как гледаш на мен? Когато мисля за себе си като за въплътен – отговорил Хануман, – аз съм твой слуга, а ти – моят господар. Когато мисля за себе си като за Джива (т.е. висше „Аз“), аз съм част от теб, а ти – всеобщото цяло. Но …

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: „Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте. Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял …

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: „Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои.“ И казал: „Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди …

Мойсей, странствайки из пустинята, чул как един пастир се моли на Бога. „О, Господи – казвал пастирът, – как да се срещна с теб и да стана твой роб! С каква радост бих те обувал, бих мил краката ти и бих ги целувал, бил разресвал косите ти, бих прал дрехите ти, бих почиствал жилището ти и бих ти носил мляко …

Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. „Добре – казал той, – следвайте ме.“ Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката. Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че …

На въпроса: „Къде отиваш ти, учителю?“ Гиллен понякога отговарял: „Отивам да се подкрепя с храна и така да окажа радушен прием на моя гост.“ „Какъв е този гост, който всеки ден идва у дома ти?“ „А бедната душа нима не е като гост в нашето тяло? Днес е тук, а утре, гледаш, – няма я.“

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, …

Когато Банкей проповядвал в храма Рюмон, свещеникът от школата Шинсю – от тези, които вярват в спасението чрез повтаряне на името на милосърдния Буда – завидял на огромния брой слушатели на Банкей и решил да поспори с него. Банкей вече бил прочел половината от проповедта си, когато се явил този свещеник и предизвикал такъв шум, че Банкей прекъснал речта си …