ПРИКАЗКИ

МИШЕЛ, 1 глава – Фа-рао-нът съ-нува сън – сричаше Оливие. – Стори му се, че е на брега на Нил… Се-дем тлъ-сти крави из-ля-зо-ха от ре-ка-та… – Оливие, млъкни! – скара му се Мишел. – Уча баснята си и не разбирам какво чета, като говориш. И за десети път подхвана: „Бай Гарван на клона седи, захапал къс сирене в клюна.“ …

В Бенгалия живеел един много учен човек. Наричали го Бхаттоджи. Той бил много известен граматик, но никога не ходел в храма. Вече се състарил, прехвърлил шестдесет, когато баща му казал: "Това вече е прекалено!" Бащата бил на деветдесет години. "Аз ходя в храма и се моля всеки ден! И нищо не съм казвал за теб, мислейки, че ти сам ще достигнеш …

На селска улица се събрали четирима: перс, турчин, арабин и грък. Те пътешествали заедно, стремейки се да достигнат някакво далечно място, но веднъж сред тях се разгорял спор за това, как да похарчат единствената монета, която им била останала. – Аз искам да купим анзур, – казал персът. – Аз искам изюм, – казал турчинът. – Аз искам инаб, – …

Когато тибетските ученици на Атиша ( един от първите реформатори) му доложили, че В Тибет при наличието на много съзерцаващи няма нито един, който да е овладял йогистката сила на добрите качества, Атиша отговорил: – Зараждането на каквото и да е число добри качества на Махаяна изцяло зависи от почитането на Учителя. При вашите тибетски лами съществува само обикновена теоретична …

Веднъж ученикът Импо бутал количка пред себе си, а Ма Дзи седял на пътя му, изпънал крака. Импо казал: – Учителю, моля, дръпнете си краката! – Това, което е протегнато, не може да бъде прибрано – казал Ма Дзи. – Това, което върви напред, не може да обърне назад – казал Импо и бутнал количката напред. Количката преминала през краката …

Преди хиляда години в едно руско село живял човек, който от малък не можел да се движи. Затова единственото нещо, което било по силите му, било да лежи на печката. Така той пролежал около тридесет години. Вероятно на тази печка е щял да завърши животът му, ако през селото веднъж не минал старец. Пътникът влязъл именно в тази колиба, в …

Учениците в дзен прекарват с учителя не по-малко от десет години, преди да се решат да учат други. Веднъж Тенно, вече преминал ученичеството и станал учител, дошъл на гости на Нан Ин. Валял дъжд, затова Тенно обул дървени обувки и взел чадър. Като се поздравили, Нан Ин отбелязал: – Предполагам, че си оставил обувките в коридора. Бих искал да знам …

Попитали един дзенмайстор: "Какво правихте обикновено преди да станете просветлен?" Той казал: "Обичайните ми занимания бяха сечене на дърва и носене на вода от кладенеца." След това го попитали: "А сега, когато сте станал просветлен, какво правите?" Той отговорил: "Какво повече бих могъл да правя? Сека дърва и нося вода от кладенеца." Питащият, естествено, бил озадачен. Той попитал: "Каква е …

Като чул, че един от приятелите му е болен, Настрадин Ходжа отишъл да го види. Трябва да се спомене, че приятелят му бил много хладнокръвен човек. Настрадин го попитал как е състоянието на здравето му.– Покоси ме заболяване на жлъчката и простуда – казал болният.На което Настрадин отговорил:– Що се отнася до жлъчката, нищо не мога да кажа, но е …

Попитали Настрадин Ходжа на колко години е. Той отговорил: "На четиридесет."Оттогава минали десет години и веднъж му задали пак същия въпрос. Ходжа пак отговорил: "На четиридесет." Напомнили му, че преди десет години е бил на четиридесет години и сега назовава същата цифра."Истинският човек – отбелязал Настрадин – никога не се отказва от думите си. Както Бог е един, така и …