ПРИКАЗКИ

В древни времена, когато славянските племена живели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течали спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, праславянските моми излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството – славянската богиня …

Едно време, преди много, много години, когато дори дядовците тигри били малки, живеел крал, който бил много, много мързелив. Сутрин той закусвал в леглото, после си измивал зъбите и прочитал вестниците. По цял ден не вършел нищо друго, освен да лежи в леглото, да яде бонбони и да чете вестници, с изключение само, когато полягал отново да спи. Всяка вечер …

Дионис бил вече млад мъж, но макар с красивото си лице да приличал повече на момиче, Хера го познала. Старата й омраза пак пламнала, сега тя решила да му отнеме разсъдъка, както на Атамас – и той тръгнал безумен из горите, без сам да разбира какво прави, викал, пеел и танцувал, а след него вървели и неговите нимфи и сатири, …

В Райската градина имало една ябълка, която раждала чудни плодове. Господ заръчал на Адам и Ева да не ядат от тях. Един ден змията изпълзяла точно на това дърво. Тя видяла Ева и й казала: – Хапни си от тази ябълка, много е хубава! – Господ ни заръча да не я опитваме – отговорила Ева. – Той ви е казал това, …

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила: – Нека родя син, пък дори да е змейче. Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл …

Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре — прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с ка-лимявка, но без брада — връзва с конопено въже шията на една гъска. …

Едно време — разказва народната легенда — по земята ходели великани. Те имали големи огнени криле. Когато се дигнели да полетят, ставали невидими. Живеели в дълбоките планински пещери. Щом почнел някой бой, великаните първи се вестявали. Невидими бучели над главите на войниците и се биели помежду си. Когато срещнели сабите си, на небето припламвали светкавици. Тези великани се наричали змейове. …

Двата работни вола влезли в обора, капнали от дневния труд. Заварили магарето: хрупа прясно накосено сено в яслата и си върти доволно опашката. — Добър вечер, братко! — рекъл единият вол. — Как си? — Отлично! — отвърнало магарето. — Ти си едно щастливо магаре — със завист добавил волът и въздъхнал, — а пък аз съм един нещастен вол. …

Старият рак събрал в дълбокия речен вир своите малки рачета и като ти изгледал бащински, засукал си мустаците и рекъл: — Рачета-осмокрачета, рачета-кривокрачета! Чуйте съвета на стария си баща: досега, чеда мои, всички ходехме назад — рачешката. Отсега нататък вие трябва да вървите напред с главите, както вървят рибите, жабите и водните змии. Тогава се обадило най-малкото раче, което не …