Цимшианският Вожд, който се съмнява, сторил нещо лошо. Скарал се с един стар мъдрец и в битката, която последвала, го убил. Започнала вражда, която докарала много неприятели на племето на Вожда, който се съмнява. Враговете от другата страна на река Стайкин били твърде многобройни, за да бъдат победени от малката войска на вожда. — Само с бягство ще се спасим …
Прочетете повече »
Веднъж един рибар от Чефалу, като изтеглял мрежата в лодката, почувствувал голяма тежест и повярвал, че е уловил кой знае какъв рядък лов. Но в мрежата намерил! Само една рибка, дълга колкото кутре, хванал я за опашката и се готвел ядосано да я хвърли обратно в морето, когато чул тънко гласче: — Ай, не ме стискай така силно! Рибарят се …
Прочетете повече »
Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно — то миришело на ягода. — Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали …
Прочетете повече »
Малкото бръмбарче Зум се прибра в чудна къщурка от стара кора. Пийна от менчето прясна вода, сгуши се в ъгъла и зарида: — Как ме обидиха, майчице, всички: белките, златките, двете лисички, дребните птичета, едрите птици, даже и слепите стари къртици. Как ме обиди кълвачът-ковачът, Гу раздавачът и Ежко шивачът, сойката Сийка и Горчо скорецът, водното конче, щурецът-свирецът… Вчера настигнах …
Прочетете повече »
Две животни тънконоги, две животни дългороги — антилопите добри, карали се до зори там, сред джунгли и пампаси, дето хитър хищник лази: „Кой е храбър, кой — страхлив?" Спорили със глас гръмлив. После крачка подир крачка, станала играчка — плачка… Взела първата да рита, втората — да бий с копита; остри шипове навели, запръхтели, налетели… Бу-ух и бу-ух!… Ами сега? …
Прочетете повече »
Всяка вечер младият рибар излизаше в морето и хвърляше мрежите си във водата. Когато вятърът духаше откъм сушата, той не хващаше нищо или хващаше съвсем малко, защото това бе остър вятър с черни крила и бурни вълни се издигаха насреща му. Но когато вятърът духаше към брега, рибата излизаше от дълбините, хващаше се в мрежите му и той я занасяше …
Прочетете повече »
Младата видра се разхождал натъжен по брега на бистра река Било лято, слънцето греело, младежът трябвало да е щастлив ала в душата на младия боец било мрачно. Тъжен бил, защото славата, която веднъж един могъщ жрец му предрекъл, все не го спохождала. Преди много, много лета шаманът казал на майката на младежа, че синът й ще стане прочут сред индианците …
Прочетете повече »
Стенли парк, в днешния град Ванкувър, едно време бил мястото на главното село на могъщ скуемишки народ и на тяхната конфедерация. От това централно село тръгвали мощни бойни канута с множество въоръжени воини на борда и се запътвали на бой през океана и устията към заобикалящите ги острови. Това село било родното място на прославени вождове и могъщи жреци, от …
Прочетете повече »
Имало едно време седем братя, седем Симеона – седем работника. Излезли те веднъж на нивата дълбока оран да орат, зърно да сеят. По това време минал покрай тях царят с воеводите си, погледнал нивата, видял седемте работника и се учудил: – Какво е това? – рекъл. – На една нива – седем орача на един ръст и всички си приличат. …
Прочетете повече »
Имало едно време двама братя. И двамата били богати. Веднъж по-малкият брат рекъл на батя си: — Бате, парите държат света. Без пари няма сполука. — Не — казал другият брат. — Сполуката докарва парите. — Пари ми дай ти, пари! Спо¬луката сама ще дойде! — Не е така. Ако не дойде Сполуката, ще има дълго време да чакаш парите. …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ