Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Между думите

Един селянин от Югла много искаше синът му да стане кмет. Защото никак не е лошо да управляваш цяло село. И защото е приятно, когато те попитат кой си, да отвърнеш: „Аз съм бащата на кмета". Но как се става кмет? Трябва да имаш много пари. Или много земя И, разбира се, да имаш нещо в главата си. „Пари се …

Прочетете повече »

Златната гъска

Имало един баща с троица сина; на най-малкия казвали Глупчо и всички го гледали отвисоко, подигравали му се и се отнасяли несправедливо към него, щом им паднело. Наканил се веднъж големият син да отиде в гората, дърва да насече. Преди да тръгне, майката му дала чудесни топли милинки и шише вино, за да не е гладен и жаден. Щом навлязъл …

Прочетете повече »

Първите черни риби

Нацилеин от племето на тлинкитите бил добър ловец. Поради това по-старият му зет много го ревнувал. По-младият зет на Нацилеин го обичал, затова един ден, когато двамата братя се готвели да тръгват на лов, младият помолил да вземат и Нацилеин. Това било тъкмо според намеренията на стария зет. След като пътували дълго с кану до един далечен остров, те слезли …

Прочетете повече »

Вълшебните фигури от глина

Разказвачите от племето пони често разказват тази приказка, но ще я чуете и от други разказвачи на други племена от Великата долина. Преди много години индианците нямали понита и ходели на лов за бизони пеша, като бродели в продължение на много луни. Когато местели лагера си, за да следват стадото бизони, жените от племето имали за помощници големи, силни кучета. …

Прочетете повече »

Сестричката Альонка и братчето Иванчо

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …

Прочетете повече »

Ум и щастие

Веднъж умът и щастието на едно момче се запрепирали помежду си. — Ти, умчо, без мене не можеш — рекло щастието.— Аз нося радост на момчето. А какво струва живот без радост? — Ами ти, щастливко, какво можеш да направиш без мене? Са-мо заслепяваш момчето. Аз трябва после да му отварям очите. — Момчето и без ум може да мине, …

Прочетете повече »

Лъжецът

Имало едно време един цар. Веднъж той изпратил навсякъде глашатаи, които се развикали сред народа: — Ей, слушайте! Който от вас излъже най-добре царя, ще получи от него подарък една златна ябълка! Заприиждали отвсякъде към двореца царски синове, деца на назири и везири — с една дума, твърде много хора, но никой не можал да угоди на царя. Явил се …

Прочетете повече »

Земното богатство си остава тук на Земята

Един цар притежавал безчетни богатства. Стада овце и крави, табуни коне и камили пасели в обширните му ливади, а злато, сребро и скъпоценни камъни имал толкова много, че се чудел къде да ги скрие, за да не му ограбят хазната. Веднъж на този цар му дошло наум да построи от скъпоценностите си такъв палат, че да няма друг като него …

Прочетете повече »

Опашата лъжа

Имало едно време мъж и жена. Те били толкова бедни, че тежката имсиромашия ги принуждавала да просят по парче хляб от съседите си. Едничкото, което си имали, била една кокошка, и то толкова проклета, че кълвяла този, който върви пред нея, а който върви отзад — ритала. Нито съселяните им, нито техният добитък смеели да минат край двора на тези …

Прочетете повече »

Болестите

Народната старина ни убеждава, че има седемдесет и седем и половина болести и за всяка от тях има билка. Само за половинката болесчица билка не е известна! На Еньовден, когато слънцето се преобръщало и тръгвало към малките дни, болестите излизали и се къпели в реките, езерата и най-вече в росата. Те извивали венци и китки, кители се с тях. защото …

Прочетете повече »