ПРИКАЗКИ

Настрадин Ходжа продавал пирожки. Приближили се към него двама души и като изяли голямо количество пирожки, започнали да спорят: – Аз ще платя – казал единият. – Не, аз! – завикал другият. Спорът се разгорещил още по-силно. – В никакъв случай няма да ти позволя да платиш! – Възкликнал единият. – А аз няма да допусна да платиш ти – …

В стари времена живял един проповедник, който се учел как да намери пътя към безсмъртието. Царят изпратил да го повикат, но посланикът не бързал и проповедникът умрял. Царят силно се разгневил и се канел да екзекутира посланика, когато любимият му слуга му дал следния съвет: -Хората преди всичко се боят от смъртта, над всичко те ценят живота. Ако самият проповедник е …

Живял някога един богат вълшебник, който имал много овце. Вълшебникът бил много алчен и не искал да наема овчари, не искал да строи и ограда около пасището, където пасели овцете. Заради това овцете често навлизали в гората, падали в пропаст и прочее. Най-важното – те бягали от него, тъй като знаели, че на вълшебника са му нужни месо и кожи. …

Полусянката попитала сянката: – Преди се движеше, сега спря. Преди седеше, сега стана. Откъде е това непостоянство в поведението ти? Сянката отговорила: – Може би постъпвам така в зависимост от нещо? А може би това, от което завися и заради което постъпвам така, зависи от още нещо? А може би завися от люспичка на корема на змия или от крилото …

Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал: – Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш. – Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи. – Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш. Ле Дзи се обърнал …

Великият пътник имал обичай да чертае по пясъка различни знаци, а после ги замитал. Учениците питали защо учителят не пише същите знаци на нещо постоянно? Но учителят начертал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянния видим божествен закон. Нищо няма да изтрие тези очертания." Така учителят разяснил силата на мисълта.

Хубаво беше извън града. Беше чудно лято. Ръждата жълтееше по полетата, овесът зеленееше. Сеното бе събрано на копи по ливадите, а щъркелът се разхождаше на дългите си червени нозе и говореше по египетски — тоя език той беше научил от майка си. Край по¬летата и ливадите се простираха големи гори, а в горите имаше дълбоки езера. Да, чудно хубаво беше …

Кладенецът беше дълбок, затова и въжето беше дълго. Всеки път, когато изваждаха пълната кофа, въжето с мъка се навиваше. Водата в кладенеца беше прозрачна, но слънчевите лъчи не стигаха никога до дъното. Затова пък навсякъде, където те надничаха между камъните и стените, растеше зелена тревица. Долу в кладенеца живееше едно жабешко семейство. То беше попаднало там съвсем случайно, след като …

В  дворчето на баба Мина има хубава градина с най-различни зеленчуци за любимите й внуци.Ред с домати, ред със чушки, по-нататък чашки люшкат ярко шарени лалета – на дъгата с цветовете.А съвсем до магданоза грее и червена роза. Нищо че неделя днес е баба Мина им донесе,докато е още рано и водичка от герана – да не клюмат гладни-жадни като …