ПРИКАЗКИ

Едно време, когато дядо Господ изгонил хората от рая, взел да ги учи как да орат земята, за да се изхранват от нея. Впрегнал воловете и отишъл на нивата да оре. Орал, колкото орал, станало пладне, пуснал воловете да пасат, а самият той легнал да поспи. Като заспал, дошъл един вълк и убил единия вол. Събудил се Господ и видял …

Синът на Настрадин Ходжа се върнал от университета. Там той изучавал логика и станал „велик философ“ -както всеки е склонен да си мисли на млади години. Синът, като всеки абсолвент, бил много заинтересован в това да продемонстрира своите познания. Седели околс масата и майка му донесла две ябълки. Като видял добра възможност, синът на Ходжа казал: „Мамо, ще ти покажа …

Няколко пътници, докато се топлели на огъня в крайпътен хан, хвалели равините си. Един от тях разказал, че в продължение на петнадесет години той и жена му нямали деца и само благодарение на благословията на равина преди по-малко от година им се родила дъщеря. Другият разказал за това, как благословията на равина върнала у дома непокорния му син. Третият съобщил, …

Веднъж се случило следното. Един велик цар имал мъдрец, но си нямал глупак. И всичко вървяло зле. Започнали обаче да издирват и намерили един абсолютен глупак. Царят искал да го изпита, за да види какво струва в действителност и му казал: „Състави ми списък на най-големите глупаци в двора. Направи списък от десет души, като най-първият глупак трябва да е …

Един, като видял просяк в разгара на зимата, който, нямайки нищо освен риза, се чувствал не по-зле от него – целия завит до уши в кожа от белки, го попитал: – Как можеш да търпиш такъв студ? – А вие, господине?-отговорил онзи.-Та вашето лице също е открито. Така и аз – целият съм като лицето.

Цар Яяти умирал. Той бил вече на сто години. Дошла Смъртта и Яяти казал: „Може би ще вземеш един от синовете ми? Аз още не съм поживял истински, бях зает с държавни дела и забравих, че ще трябва да напусна това тяло. Бъди състрадателна!“ Смъртта казала „Добре, попитай децата си.“ Яяти имал сто деца. Той попитал, но големите вече били …

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало: – Кой си ти? Лисицата отговорила: – Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам. – Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето. Лисицата не знаела какво да каже, защото досега зайчетата просто побягвали без излишни въпроси. Тогава зайчето казало: …

Два бръмбара полетели далече-далече, през поля и планини, и когато настъпила вечерта, започнали да търсят място да нощуват. – Ето, до ручея расте папрат. Ще го питам мога ли да пренощувам там – казал единият. Папратта се съгласила да пусне бръмбара за през нощта. – Когато се стъмни, ти ще ми разкажеш за твоето пътешествие, аз с удоволствие слушам истории …

Когато майсторът на дзен, Банкей, умрял, един слепец и казал: „Не мога да видя лицето на човек, но мога да определя характера му по гласа. Обикновено, ако някой поднася поздравления,, аз чувам скрита завист. Ако някой поднася съболезнования, често чувам удовлетворение в гласа му. Но по време на беседите ми с Банкей гласът му винаги беше честен. Ако изразяваше радост, …

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.