> <?php bloginfo('name'); ?> | <?php wp_title(); ?>

ПРИКАЗКИ

Цоп и Цап

ПЪРВА ГЛАВА Здраво стиска два мъника, крачи и си тананика злонамерен господин. Пуши той като комин. Във лулата му – жарава, лед сърцето му сковава. Вика си с душа жестока: „Що ми е такава стока? Ни дои се, ни се стриже, малко полза, много грижи. В тия работи съм твърд: или доход, или смърт!“ Стига блатото и спира, взира се …

Прочетете повече »

Старата къща

Ей там, в края на улицата, се издигаше стара, много стара къща. Тя беше на около триста години — за това свидетелствуваше надписът, изрязан върху лицето на къщата, сред лалета и хмелни клончета. Там можеше да се прочете и цяло едно стихотворение, написано със старинни букви, а над прозорците бяха изрязани в дървото най-различни глави с раз¬кривени образи. Горният кат …

Прочетете повече »

Колибка от рибарска мрежа

Трима приятели се наговорили да идат на нощен риболов. Единият от тях нарамил голяма рибарска мрежа и не можел да носи повече багаж, а другите двама взели и по едно одеяло, че щом се мръкне, край реката ставало доста хладно. Ловували няколко часа и благодарение на голямата мрежа, хванали много риба. Уморили се и легнали да спят. Двамата, дето си …

Прочетете повече »

Буболечка отива на балет

О т клечка на стръкче, от стръкче на клечка пълзеше в тревата една буболечка.Отиваше чак на гората във края, където танцьори балет ще играят.Изкуството тяхно света вече слиса,а ето, че тук и при нас те дошли са. Макар буболечката бавно да крета, от мъничка още обича балета.Хем музика слуша, хем с радост се чуди как хвъркат високо рояк пеперуди,които, облечени …

Прочетете повече »

Небесна целувка

На нослето ми снежинка бяла падна.Сигурно е на джудже целувка хладна. Но целувки още кацаха и ето –до пързалката замръзна ми нослето.Мен червеното носле не ме тревожи.Жал ми е за малките снежинки божи,дето ме дариха с нежността си тихаи от тази чиста нежност се стопиха.[jwplayer config=“Prikazki“ mediaid=“2657″]

Прочетете повече »

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:— Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Прочетете повече »

Врабчето с отрязаната човка

Имало едно време едно малко врабче. То било живо и пъргаво и много нетърпеливо да полети към синьото небе. — Внимавай. Почакай още малко. Ти си много мъничко, за да можеш да летиш — му казвали доста обезпокоени бащата и майката врабци. Но малкото било сърцато. След няколко опита, подкрепяно от внимателните криле на неговите родители, то повярвало, че е …

Прочетете повече »

Победителят Кендзо

В едно време на брега на едно море живеел беден рибар на име Кендзо Синобу. Цялото му богатство било една схлупена колиба, стара лодка и бамбукова въдица. Веднъж през един студен ветровит ден някой почукал на колибата на Кендзо. Кендзо отворил вратата и видял на прага изнемощял старец. — Позволи ми да пренощувам тук — помолил му се странникът. — …

Прочетете повече »

Бялото царство

Имало едно време придворен рибар. Всеки ден ловял риба за царския дворец. Една сутрин дълго чакал край морето с въдицата, но никаква риба не приближавала. Така чакал цял ден. Надвечер тръгнал да си отива. Но чул глас от водата: — Не си отивай още. Ако ми обещаеш, че ще ми дадеш онова нещо, за което ще ти съобщи жена ти, …

Прочетете повече »

Бърз като жабок

Един жабок-измамник от Северозападния бряг шумно се хвалел на неколцина свои приятели жабоци за голямата си бързина. — И елен да има смелост да се мери с мен, ще остане много назад — заявил той. Силен смях се дочул от края на поляната, близо до мястото, където се намирали жабоците. Обърнали се и видели голям елен-самец. — Защо се смееш, …

Прочетете повече »