ПРИКАЗКИ

Веднъж Марийка се разболя. Болеше я главата. Цял ден лежи в къщи — не поглежда дори през прозореца. Дълго лежа тя. Стана й мъчно за дърветата, за жълтите лалета и шарените пеперуди и заплака. А от горе, отвисоко, я забеляза слънцето — слънцето, което вижда всичко. Застана то до прозореца и потропа. — Кой хлопа? — Аз — отговори слънцето. …

Мечката, глиганът и вълкът чули някога в планински кът, че от тях бил по-смелчак и як тихият домашен котарак. — Бре, дали е истина това? При котака пратили вълка да го доведе — да проверят, но заръка дали му пред път: — Ако е със сила по-юнашка, доближите ли ни — свий опашка, ако по е слаб от нас — вирни я, …

Живял в старо време един цар, край двореца на който имало обширна гора, дето се срещал всякакъв дивеч. Пратил веднъж царят един ловец да му убие сърна, но ловецът не се върнал вече. – Сигурно му се е случило някакво нещастие – рекъл царят. Пратил на следния ден двамина други ловци да го дирят, но и те не се върнали. …

Тази легенда се разказва от племената по Северозападния бряг. Хората недоумявали и се възмущавали. Младият им вожд Якдси ставал все по-мързелив. Станал егоист и не изпълнявал задълженията си като племенен вожд. Щели да го разберат, ако той бил някои старец, но Якдси бил млад, силен и енергичен, когато се отнасяло до него, но за нуждите на своите хора често забравял. …

Имало едно време един цар на име Берендей. Той имал трима сина. Най-малкият се казвал Иван. Царят имал великолепна овощна градина, в която растяло ябълково дърво със златни ябълки. Започнал някой да спохожда царската градина и да краде златните ябълки. Дожаляло му на царя за градината. Заповядал той да я пазят. Но нито един пазач не могъл да хване крадеца. …

Един баща имал трима синове. Двамата били едри и хубави. Третият бил нисък, дребен, с голяма глава. Казвали му Главчо. Посял бащата пшеница. Тя израсла буйна и едра за чудо и приказ. Но научило се някакво животно да влиза нощем в нивата. Един ден бащата казал на синовете си: — Деца, отсега нататък ще вардите по ред нивата, та дано …

Имало едно време един цар. Веднъж той излязъл на балкона и видял двора змия, която си играела със своите малки змийчета. Погледал ги царят и рекъл: — Колко щях да съм щастлив, ако имах и аз дете, което да мога да милвам. Че да не съм по-лош от тази змия, та нямам дори змийче? Чула съдбата думите на царя и …

Живял някога в Тевриз един персийски цар, обкръжен от везири и слуги.Веднъж царят казал на везирите си: — Чуйте ме, везири! Така, както си седим в двореца, ние никога няма да разберем какво става по страната ни!  — Какво ще заповядаш да направим, господарю? — Как какво? Ще се преоблечем като дервиши, ще почнем да обикаляме из страната и ще …

Живяла едно време една бабичка. Тя имала само един син. Сиромашки живот карали бабата и синът й. Момчето събирало съчки в гората, продавало ги на пазара и с получените пари купувало хляб за двамата. Бабичката все учела сина си, че не бива да причинява зло на никого — нито на хората, нито на животните. Веднъж, когато се връщало в селото, …

Една тъжна истина, която народът ни превърнал в легенда! Денят бил тъжен и задушен. Хората се тълпели пред вратите и цъкали с уста – докъде ще ги доведе тази страшна суша. Шумата по дърветата се спекла и се ронела. Изво¬рите пресъхнали. Небето като нагорещен връшник захлупвало селото и сипело жарава върху земята. Тази вечер слънцето гавнало в облак. Светкавици раздирали …