ПРИКАЗКИ

Трима архата неотклонно молили Буда да им позволи да изпитат чудо. Буда поставил всеки от тях в тъмна стая и ги заключил. След дълго време Благословения ги извикал и попитал за видяното от тях. Всеки разказал различни видения. Буда казал: "Сега трябва да се съгласите, че чудесата не са полезни, тъй като вие не сте усетили главното чудо. Защото сте …

Конфуций бил много обезпокоен от Лао Дзъ и неговото учение. Веднъж той отишъл да се види с него. Бил по-възрастен от Лао Дзъ и очаквал той да се държи със съответното уважение. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл. Даже не се надигнал за приветствие, не казал "Седнете". Изобщо не му обърнал внимание. Конфуций освирепял: "Що за Учител е това?!" …

По време на продължително пътешествие Настрадин Ходжа, за да не се загуби в кервана, завързал за пояса си тиква и така продължил. При едно от спиранията, за да нощуват, един шегаджия отвързал полека тиквата и я завързал на себе си. Когато на сутринта Ходжа видял пред себе си човек, на чийто пояс била завързана тиква, той объркано казал: "Аз съм …

Чжуан Дзи ловил риба в реката и владетелят Чу изпратил при него двама свои сановници с послание. В посланието се казвало: – Искам да ви възложа бремето на държавните дела. Чжуан Дзи, без да изпуска въдицата от ръцете си и без да му мигне окото, отговорил: – Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която умряла преди три хиляди …

Живял някога един благороден човек, който се сдобил Много рядко скъпоценно ковчеже от ароматно сандалово дьрво и със златен обков. Този благороден човек публично обявил: Ще дам тази скъпоценност на най-бедния човек на света. Много бедняци идвали при него за ковчежето, но той неизменно отговарял: -Ти не си най-бедният човек на света. Всички били удивени: – Ти настина ли се …

Един, като видял просяк в разгара на зимата, който, нямайки нищо освен риза, се чувствал не по-зле от него – целия завит до уши в кожа от белки, го попитал: – Как можеш да търпиш такъв студ? – А вие, господине?-отговорил онзи.-Та вашето лице също е открито. Така и аз – целият съм като лицето.

Цар Яяти умирал. Той бил вече на сто години. Дошла Смъртта и Яяти казал: "Може би ще вземеш един от синовете ми? Аз още не съм поживял истински, бях зает с държавни дела и забравих, че ще трябва да напусна това тяло. Бъди състрадателна!" Смъртта казала "Добре, попитай децата си." Яяти имал сто деца. Той попитал, но големите вече били …

Някога, много отдавна, живяла една лисица, която срещнала едно младо зайче в гората. Зайчето попитало: – Кой си ти? Лисицата отговорила: – Аз съм лисица и мога да те изям, ако поискам. – Как можеш да докажеш, че си лисица? – попитало зайчето. Лисицата не знаела какво да каже, защото досега зайчетата просто побягвали без излишни въпроси. Тогава зайчето казало: …

Два бръмбара полетели далече-далече, през поля и планини, и когато настъпила вечерта, започнали да търсят място да нощуват. – Ето, до ручея расте папрат. Ще го питам мога ли да пренощувам там – казал единият. Папратта се съгласила да пусне бръмбара за през нощта. – Когато се стъмни, ти ще ми разкажеш за твоето пътешествие, аз с удоволствие слушам истории …

Когато майсторът на дзен, Банкей, умрял, един слепец и казал: „Не мога да видя лицето на човек, но мога да определя характера му по гласа. Обикновено, ако някой поднася поздравления,, аз чувам скрита завист. Ако някой поднася съболезнования, често чувам удовлетворение в гласа му. Но по време на беседите ми с Банкей гласът му винаги беше честен. Ако изразяваше радост, …