ПРИКАЗКИ

Веднъж един ангел не послушал Бога и бил изправен пред трона на съдията. Помолил се ангелът да му разрешат да изкупи вината си и Бог казал: – Аз няма да те накажа, но за непослушанието си ти трябва да слезеш на земята и да ми донесеш от там най-ценното нещо. Полетял ангелът към земята, кръжал над планини и долини, над …

Настрадин Ходжа и жена му отишли на езерото да изперат бельото и килимите. Залисани в прането, не забелязали как една врана им грабнала сапуна и отлетяла. Като видяла това, жената на Настрадин завикала: -Дръж, хвани враната, отмъкна ни сапуна! – Нима не Видя колко е черна тя? Ако не й трябваше да се измие, не би пипнала нашия сапун.

Веднъж Акбар насред държавен съвет заповядал да донесат Книгата на законите. На книгата стоял малък скорпион. Всички съветници прекъснали съвещанието и устремили погледи в малкото отровно насекомо, докато слугите не го унищожили. Акбар отбелязал: "И най-мъничкият злодей е в състояние да прекрати обсъждането на държавните закони."

Дърводелец-Кремък тръгнал за Ци и на завоя на пъ¬тя, до олтара на Земята, видял дъб, широк сто обхвата – толкова огромен, че зад него можело да се скрият хиляди бикове, високи като планина. На осемдесет лакътя от земята се възвисявала короната му с десетки толкова дебели клони, че всеки би стигнал за направата на лодка. Зяпачите се тълпели, все едно …

Принц от блестящия дом на Абасидите, потомци на чичото на Пророка, водел скромен живот в Мосул, Ирак. Семейството му преживявало тежки времена и водело обичайния живот на трудещите се хора. Сред три поколения семейството укрепнало до такава степен, че принцът заемал положението на дребен търговец. Съгласно обичая, приет сред знатните араби, човек, който се кавал Дауд ел Абаси, наричали просто …

На едно поле, където малки пастирчета пасели добитъка, живеела страшна и отровна змия. Веднъж свят отшелник минавал наблизо. Децата дотичали при него и извикали: "Свети отче, не минавай оттук, пази се от змията!" "Деца мои – казал светият старец, – аз не се боя от вашата змия. Знам такива молитви, които защитават от всякакво зло." След като казал това, той …

Един човек вървял по пътя към големия град. Гледа насреща си – спрял фургон. – Не би ли ме закарал? – попитал той кочияша. – Ще те закарам – отговорил онзи, – само че срещу заплащане. Разбрали се. Качил се човекът във фургона и кочияшът подкарал конете. Едва тръгнали и кочияшът забелязал в полето натрупани снопове пшеница. Решил той да …

Един чист човек искал да види Буда, удържайки вниманието си върху най-разнообразни предмети. Ръцете му не хващали мъдрите образи и очите му не пронизвали предмети на почит – явлението не се случвало. Накрая търсачът се преклонил в молитва и почувствал как на челото му се спуснала нишка на паяжина. Той я отстранил и се чул ясен глас: "Защо прогонваш моята …

Веднъж Настрадин влязъл в магазин. Собственикът се приближил, за да го обслужи. Настрадин казал: – Преди всичко – най-важното. Видя ли как аз влязох в твоя магазин? -Разбира се. -А някога преди това виждал ли си ме? – Никога през живота си. -Тогава откъде знаеш, че съм аз?

Поръчали на един художник символично изображение на вярата. Майсторът изобразил непреклонна човешка фигура. Ликът й бил обърнат към небето, изражението му било на несломим устрем, взорът – изпълнен с огнено сияние. Образът бил величествен, но изпод гънките на дрехата се виело нещо като черна змия. Когато попитали художника какъв смисъл е вложен в тази черна добавка, която не съответства на …