ПРИКАЗКИ

Поканили Настрадин Ходжа да прочете проповед на жителите на съседното село. Той се качил на катедрата и казал: – О, хора, знаете ли вие за какво ще ви говоря аз? Няколко хулигани, решили да се позабавляват, извикали, че не знаят. – В такъв случай – казал Ходжа с достойнство – засега ще се въздържа от опити да обучавам подобни невежи.

Всяка заран Латинка бързала към чаршията, където се гушело килийното училище. От руменото й лице не слизала усмивката. Алената й престилка греела, а дългата й риза от лен и коноп с втъкани жълти райета на групички придавали на тялото й грациозна елегантност. Тя стъпвала леко като кошута! Всекиму ще каже „Добра среща“, „Добра стига“. Преди да кривне в уличката, непременно …

Един казанджия, като гледал бакърите, че са червени, не му ставало особено приятно и си казвал: „Ех, да можех да калайдисвам, че да направя тиганите бели, да блестят! Не е зле да стана калайджия“.

Докато пътувал с учениците си, Конфуций видял жена, която ридаела край могила и попитал за причината за скръбта й. „Мъка – отговорила тя, – свекърът ми беше убит тук от тигър, после съпругът ми, а сега и синът ми загина от същата смърт.“ „Но защо не се преселихте оттук?“ „Тукашното правителство не е жестоко.“ „Ето, виждате ли! – възкликнал учителят. …

Както си вървял по пътя, Настрадин Ходжа намерил магарешка подкова. Той й се зарадвал и казал: „Хубаво ще е да намеря още три подкови и едно магаре – и няма повече да вървя пеш.“

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат: – Ела с нас, ава! Той отговорил: – Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със …

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля нa храма:– Какво е дзен?Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал:– Ние не говорим в стаята за медитации.Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал:– Тук четем книги в тишина.Когато отишли в кухнята, настоятелят не …

Един вол работил на господаря си много години вярно и търпеливо. Живеел и се надявал, че като остарее, стопанинът му ще го храни добре и ще го остави да почива и да умре мирно и тихо. Но се излъгал. Когато остарял, с голяма мъка теглил ралото и тежките кола. Впрягали го да вършее по цял ден, като му поставяли зобница …

Имаше някога двайсет и пет оловни войници, които бяха направени от една стара оловна лъжица. Те държеха пушките си на рамо, стояха с дигнати глави и бяха облечени в червени мундири, украсени със синьо — да, чудно хубави бяха тия войници! Първите думи, които те чуха, когато отвориха капака на кутията им, бяха: „Ах, оловни войници!“ Тия думи извика едно …

Попитали един суфистки шейх защо не е приел да ръководи група ученици, желаещи да се прехвърлят при него от предишния си наставник. Той казал: