ПРИКАЗКИ

– Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле. – О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам! – Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико? – Не, не, мамо! …

Живеели двамина стари хора – мъж и жена. Те си имали сламена колибка с щъркелово гнездо напокрива, имали си и два вола: единият – сляп, а другият – куц, имали си една нива, три години неорана.Само дете си нямали, затуй им било криво и мъчно.Една сутрин старецът рекъл на жена си:

Дзенмайсторът Шингаи учел учениците си на медитация. Един от тях имал навика нощем да прескача оградата на храма и да отива в града да търси развлечения. Веднъж, като оглеждал спалното помещение, Шингаи открил отсъствието на този ученик, като при това намерил една висока табуретка, която той използвал, за да прескача оградата. Шингаи отместил табуретката и застанал на нейното място. Когато …

Преди далечните Минало-свършени времена, о, мое Безценно съкровище, беше Времето на Самото начало. Тогава именно Върховният магьосник направи всичко да бъде готово за животните. Първо приготви Земята; после приготви Морето; и тогава каза на Животните, че могат да излязат и да играят. И животните попитаха: — О, Върховни магьоснико, на какво да играем? И той им рече:

Когато Бандзан се разхождал по пазара, чул разговор между купувач и месар: – Дай ми най-хубавото парче месо – казал купувачът. – Всичко, което съм изложил на сергията, е най-хубавото – отговорил месарят. – И няма да успееш да намериш парче месо, което да е най-хубавото? При тези думи Бандзан получил просветление.

Когато дзенучителката Есюн преминала стоте години и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? – Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила …

Веднъж един от учениците решил да покаже на Настрадин Ходжа прекрасен езерен пейзаж, какъвто той не бил виждал никога.– Каква красота! – възкликнал Настрадин. – Но само ако, само ако…– Какво „само ако“, Ходжа?– Само ако не бяха напълнили тук с вода!

Като копаел някаква яма, един циганин изровил от земята златна паница. Отначало много се зарадвал, но после си рекъл: „Никой няма да ми повярва, че не съм я откраднал, ами по-добре да я занеса на царя. От благодарност той може да ме направи и министър“.

Един ловец хванал с клопка в гората лъв, вързал го с въже и пратил другарите си в града да купят синджир,за да вържат още по-здраво силното животно. Лъвът бил вързан за един дъб. Той ревал страшно,дърветата се превивали от гласа му, копал с краката и изровил всичко наоколо.А близо до корена на дъба имало дупка. А в дупката една мишка …

Всеки следобед, на връщане от училище, децата се отбиваха да поиграят в градината на великана.