ПРИКАЗКИ

Богатите евреи в Испания имали традиция, според която на специална маса в домовете си всеки ден посрещали просяците и ги хранели. А когато стопаните умрели, им правели ковчези от дървото на тази маса. Обичаят символизира това, че в смъртта си човек взема само благотворителността, с която се е занимавал.

Буда умирал. Четиридесет години той вървял и хиляди го следвали. Сега той умирал. И казал: "Това е последният ми ден. Ако искате да питате нещо – питайте. Настана часът, когато всеки трябва да тръгне по своя път. Непрогледна тъмнина обгърнала учениците на Буда. Ананда – любимият му ученик, заплакал като дете. От очите му се стичали сълзи. Той се удрял …

Един набожен монах седял на първия ред на неделната служба. Изведнъж той се навел и започнал да си сваля обувката. Толкова необикновена процедура по средата на службата накарала тези, които забелязали това, да се усмихнат и за кратко да отклонят вниманието си от службата. След това братът започнал да си сваля чорапа. Това предизвикало такъв безпорядък, че свещенослужителят прекъснал службата …

Един богат човек имал добра реколта в полето. Той си мислел: "Какво да правя? Нямам къде да събера плодовете свои." И казал: "Ето какво ще направя: ще съборя своите житници, ще построя по-големи и ще събера там всичкия си хляб и цялото си добро. И ще кажа на душата си: душо, много добро лежи за теб, за дълги години; бъди …

Мойсей, странствайки из пустинята, чул как един пастир се моли на Бога. "О, Господи – казвал пастирът, – как да се срещна с теб и да стана твой роб! С каква радост бих те обувал, бих мил краката ти и бих ги целувал, бил разресвал косите ти, бих прал дрехите ти, бих почиствал жилището ти и бих ти носил мляко …

Веднъж при Настрадин Ходжа дошли няколко бъдещи Ученици и го помолили да им изнесе пропоВед. "Добре – казал той, – следвайте ме." Подчинявайки се на заповедта, Всички се строили в индийска нишка и тръгнали след Настрадин, който яздел отпред, яхнал магарето си с лице към опашката. Отначало младежите били малко смутени от това обстоятелство, но след това си спомнили, че …

На въпроса: "Къде отиваш ти, учителю?" Гиллен понякога отговарял: "Отивам да се подкрепя с храна и така да окажа радушен прием на моя гост." "Какъв е този гост, който всеки ден идва у дома ти?" "А бедната душа нима не е като гост в нашето тяло? Днес е тук, а утре, гледаш, – няма я."

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, …

Когато Банкей проповядвал в храма Рюмон, свещеникът от школата Шинсю – от тези, които вярват в спасението чрез повтаряне на името на милосърдния Буда – завидял на огромния брой слушатели на Банкей и решил да поспори с него. Банкей вече бил прочел половината от проповедта си, когато се явил този свещеник и предизвикал такъв шум, че Банкей прекъснал речта си …

Веднъж на едно събрание станало дума за Аравия. Един от присъстващите там казал:– Странно място е тази Аравия! Там е такава жега, че всички ходят голи.Настрадин Ходжа седял настрана, заслушал се в разговора и попитал с удивление:-Добре, но ако там ходят без всякакви дрехи, тогава как различават мъжете от жените?