ПРИКАЗКИ

Тих ветрец повя и рече: — Ясна пролет иде вече! Чу го ранното кокиче — мило белокрило птиче, щом го

Едно черно птиче с жълтеникава човка и жълти крачета, не много голямо, но не и малко, кацна на старата круша.

Когато шареното човече дошло на този свят, даже черните котки били сиви, а да не говорим за сивите котки —

В една гора сред буки стари две зайчета — добри другари — живеели дружно и честито и в дъжд, и в

Малкото бръмбарче Зум се прибра в чудна къщурка от стара кора. Пийна от менчето прясна вода, сгуши се в ъгъла

На бюфета, в дъното на стаята, срещу широките прозорци, стоеше сърничката. Сивозеленикав мъх се свличаше по шията и по коремчето

Един момък попитал прочут мъдрец: — Чичо, искам да се прославя с добро дело. Кажи ми що да сторя? Замислил

Когато провисна гората от сняг, кълвачът се спусна надолу, премина над водениците и се залепи на големия орех. Селото беше

Сред селските ливади, по които се виждаше снежец, навалял през нощта, стоеше тъжен и самотен старият щъркел Вежко Белодрешко. До

Било сред зима и снежинки се сипели като пух от небето. Една царица седяла до прозореца с рамка от черно