ПРИКАЗКИ

Ето какво се случило много отдавна в едно китно планинско селце! Там живяла хубава мома Зорница. В един празничен ден, когато било време да се заклаждат седенките. Зорница се пременила, оплела буйните си коси на венец и тръгнала с дружките си към чешмата – на мегдана. Сърнето й тръпнело от радост – избраника си ще срещне. Стоян също с вълнение …

Аргонавтите продължили пътя си и скоро стигнали до бреговете на Тракия. Героите слезли на брега, за да попълнят запасите си от храна. На морския бряг видели някаква къща и тръгнали към нея. От къщата излязъл насреща им сляп старец; той едва се държал на краката си и цялото му тяло треперело от слабост. Още на прага на своя дом старецът …

Когато боговете надвили гигантите, Гея се разгневила още повече, слязла в Тартара и заченала Тифон, който бил получовек-по-лучудовище. Той превъзхождал всички деца на Гея по големина и сила. Имал огромно туловище на човек, така че стърчал над най-високите планини. Главата му докосвала звездите. Едната му ръка стигала до залеза, а другата до изгрева. Вместо пръсти от тях излизали по сто …

Една ламя излязла в полето и не давала на никого да мине оттам. Много юнаци отишли да се бият с нея, но тя ги изяла всичките. Днес-утре, изминали много години. Измъчили се хората, които живеели в околните села. Като видели, че със сила няма да надвият ламята, те намислили следната хитрост. Помолили царя и той заповядал – никой юнак да …

Някога небето не било толкова високо, колкото сега. То било много ниско и хората можели да го докосват с ръка. Веднъж една жена напалила пещта, за да опече хляб, но дръжката на лопатата й се закачила в небето. Тя се обърнала и започнала да муши небесния свод. Тогава небето се оплакало на Господа и той го вдигнал по-високо. Друг път …

Трима души, три умни глави решили да идат на лов. Нарамили по една бухалка наместо пушки, накитили си калпаците с пачи пера и тръгнали. Ха бре, де бре — прехвърлили Балкана и слезли в Софийското равно поле. В полето видели една върба, а под върбата поп с ка-лимявка, но без брада — връзва с конопено въже шията на една гъска. …

Едно време — разказва народната легенда — по земята ходели великани. Те имали големи огнени криле. Когато се дигнели да полетят, ставали невидими. Живеели в дълбоките планински пещери. Щом почнел някой бой, великаните първи се вестявали. Невидими бучели над главите на войниците и се биели помежду си. Когато срещнели сабите си, на небето припламвали светкавици. Тези великани се наричали змейове. …

Един цар имал трима синове. Когато наближила смъртта му, той разделил царството си на две и дал на двамата си по-големи сина по половина, а на най-малкия си син дал коня и сабята си. Всички били доволни от делбата и когато старецът умрял, двамата братя станали царе, а третият възседнал бащиния си кон, взел тежката сабя, простил се с братята …

Веднъж Хитър Петър отишъл в едно село. Двама лъжци, които се мислели за много умни, почнали да се подмилкват около него. Те донесли вино, храна и една печена гъска. Двамата лъжци предложили, който през нощта сънува най-страшен сън, той да изяде гъската. Хитър Петър се съгласил. През нощта Хитър Петър станал и изял гъската. На сутринта първият лъжец разказал съня …

Един вампир, преправен на човек, бил твърде любезен и симпатичен. Той ходел по селата и полята и с когото се срещнел, искал да се побратимява. В старо време това било голяма чест, затова никой не му отказвал. Побратимените си разменяли пръстените. Никой обаче не подозирал, че пръстените, давани от вампир, били чудовищни. Щом човек ги сложел на пръста си, те …