> <?php bloginfo('name'); ?> | <?php wp_title(); ?>

ПРИКАЗКИ

Здравейте!

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …

Прочетете повече »

Зрящият и слепият

Вървели по един път зрящ и слепец. И зрящият казал на слепия: –  Когато влезем у дома, ти ще запалиш свещ и ще ми светиш. – Пощади ме, приятелю! – възразил слепият. Когато бяхме на път, ти ми беше единствената подкрепа. Ти ми оказваше пътя, докато стигнахме до дома, а сега казваш на мен, слепия, да ти светя! – Аз затова …

Прочетете повече »

Хвърчащият куфар

Живееше някога един търговец, който беше толкова богат,че можеше да постеле със сребърни монети цяла улица, та дори и една уличка като прибавка. Ала той не правеше това, защото умееше да се разпорежда по-добре с парите си. Случваше се да изхарчи една пара, а после да спечели от нея сто пари. Ето как умно живееше търговецът, докато най-сетне умря. Всички …

Прочетете повече »

Приказка за камъка

Казват, животът е като камък хвърлен в морето, няколко вълнички, после и те изчезват безследно. Но спокойствието е само на повърхността на водата. Мощни течения вървят под нея и влачат камъка, оглаждат ръбовете му. Зариват го в пясъка, мидичка се прилепва към него, после друга – вече са цяла колония. Водата е топла, чудни същества плуват, наоколо кипи живот. До …

Прочетете повече »

Удълженото одеало

В едно село живеели старец и старица. Живеели щастливо – малкото, което имали, им стигало и всеки според силите си се грижел за другия. еднъж, когато наближавала студена зима, старецът само споменал, че нощем му става хладно и понеже завивката му била изтъняла, бабата веднага му ушила ново дебело одеяло от вълнен плат. Обаче още първата сутрин, след като преспал …

Прочетете повече »

Приспивалки за сънливци малки

Н Е ЧАКАЙТЕ! Отиде си белият ден.Угасна и жълтият залез.По сива пътечка към мен пак черната нощ се търкаля.Пред нея побягваме пак към своите сънища всички.Не чакайте страшния мрак!Заспете веднага очички!   МОГА И САМ Идвай, Сънчо! Хайде, мили!Май си толкоз уморен, че да литнеш нямаш сили и едва пълзиш към мен.Нищо. Приказка сънлива аз ще си разкажа сам. Ето …

Прочетете повече »

Слънце и море

Станах рано с мама и за здраве тичахме по плажа край морето. Гледам вътре – слънцето се дави. Но далеч. И вие вижте! Ето! Цялото е под водата. Само челото му се показва още. – Ами ако се удави, мамо, денем също ли ще бъде нощем? – Мама ме прегърна и ми рече: – Глупчо мой, недей се плаши, скъпи! …

Прочетете повече »

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник.Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка:– Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, забелязала как …

Прочетете повече »

Алчният богаташ

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба – сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ – рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и …

Прочетете повече »

Черната мида

Някога отдавна, много отдавна на морския бряг живяла една старица. Имала си тя малка колибка – толкова стара, че едва се крепяла да не падне. Старата жена си нямала ни деца, ни близки – нямало на кого да се порадва, нямало кой да й помага. За да не умре от глад, тя събирала дребни рибки, изхвърлени на морския бряг, и …

Прочетете повече »