www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

На един човек му изсъхнал чинарът и старият съсед му казал:
– Сухият чинар е предвестник на беда!
Човекът бързо отсякъл дървото, а старецът го помолил да му го да де за дърв а. Опечалил се чо векът и казал:
– Ето какъв е моят съсед! Ама че е хитър! Значи на него са му трябвали дърва и затова ме подучи да отсекадървото!

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.

Ученик в дзен дошъл при Банкей и се оплакал:
– Учителю, имам такъв необуздан характер. Как да го оправя?
– Това е нещо много странно – отговорил Банкей, – я ми дай да го погледна.
– Не мога да го покажа сега, веднага – отговорил ученикът.
– А кога ще можеш? – попитал Банкей.
– Той се проявява неочаквано, – отговорил ученикът.
– Тогава – заключил Банкей, – той не може да е истинската ти природа, иначе ти щеше да си в състояние да ми го покажеш във всеки един момент. Ти си се родил без него и родителите ти също не са ти го предавали. Помисли си добре.

Веднъж Настрадин Ходжа помолил жена си да приготви много халва и й дал всичко необходимо за това. След това изял почти всичката халва.
Посред нощ Ходжа събудил жена си.
– Хрумна ми важна мисъл.
– Каква?
– Донеси ми остатъка от халвата и ще ти я кажа. Жената донесла халвата и повторила въпроса си. Но Настрадин първо се справил с халвата, а после казал:
– Дойде ми наум, че човек никога не бива да си ляга да спи, преди да е изял всичката халва, приготвена през деня.

Гълъбицата, страдайки от жажда, летяла и търсела вода. Скоро тя видяла нарисуван на стена тас с вода. Гълъбицата бързо долетяла до нарисувания тас и се опитала да се напие от него. Летяла тя около таса и взирайки се в рисунката, се удряла в стената, докато не паднала мъртва. Умирайки, птицата казала: "Ама подмами ме нечистата сила! Защо не си спомних за водата, която се съдържа в другите водоеми и реки?"

В един град имало много изкусен бръснар, който вземал само три медни гроша за едно бръснене. Но тъй като всеки ден бръснел много хора, то отделяйки за своята издръжка, над това събирал и по сто медни монети. Имайки определени приходи, той научил, че в един много далечен град дават по-голяма пара за едно бръснене.
– Уви – казал той тогава, – защо да си губя времето тук. Колко работя аз тук за три медни гроша. А там мога да забогатея!
И без да мисли много, разпродал цялото си имущество и тръгнал за този град, където очаквал толкова изгоден доход. На място установил, че всичко, което са му разказвали е вярно. Той получил толкова едри монети, колкото хора обръснал и вечерта, с много пари, доволен, отишъл на пазара да си купи храна. Но там всичко било толкова скъпо, че за да си вземе минималната дневна дажба, похарчил всичко, което бил спечелил, и останал без пукнат грош.
Когато забелязал, че в продължение на определено време всеки ден се повтаря едно и също, че този голям доход не само не му осигурява средства, за да спести нещо, но и не му стига, за да покрива всекидневните си нужди, той помислил трезво и си казал: "Трябва да се Върна обратно на старото си място и да търся предишния си скромен доход, който, осигурявайки ми необходимото за живот, ми даваше и възможност да отделям за старините си. Колкото и малък да беше доходът ми, всичко това, което ми оставаше, натрупвайки се всекидневно не беше никак малко. Вече знам от опит, че там с грошове печелех повече, отколкото тук с едри монети, защото тук не само че не мога да спестя нищо, но не мога и да се изхранвам."

Веднъж Настрадин Ходжа сякъл дърва в гората, а в това време един вълк сдавил магарето му. Когато Ходжа се върнал, вълкът се втурнал да бяга. Някой вдигнал шум: „Стража, дръжте го!“ Ходжа отбелязал: „Ех, защо, човече, безсмислено викаш. Вълкът си е напълнил тумбака и сега му е трудно да се изкачва нагоре по планината. Пожали го!“

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.
– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.
-Не.
– Значи си изгубил половината си живот.
След известно време се надигнал вятър и рибарят се обърнал към своя пътник:
-Учил ли си се някога да плуваш?
– Не, а защо? – отговорил онзи.
– Значи си изгубил целия си живот – потъваме!

Една вечер, козато Шичири Кодзюн четял сутри на глас, при него влязъл грабител с остър меч и казал: "Портмонето или живота!" Шичири му казал: "Не ми пречи.
Парите са ей там, В сандъка." И продължил да чете.
Скоро той спрял и помолил: "Слушай, не вземай всичко. Утре трябва да си платя данъците."
Като взел почти всички пари, неканеният гост се приготвил да си ходи. "Поблагодари, когато получаваш подарък", – добавил Шичири. Онзи благодарил и изчезнал.
След няколко дни хванали грабителя и покрай останалото той си признал за нападението на Шичири. Извикан в съда, Шичири заявил: "Този човек не е грабител, във всеки случай поне що се отнася до мен. Аз му дадох парите, а той ми благодари за тях."

Живели двама младежи. Те били удовлетворени от живота си и тръгнали да търсят учител. Вървели много дни, много неща видели, докато не чули за един велик светец. Вървели няколко дни и като се приближили до селището, където живеел майсторът, решили да пренощуват. Разположили се на гробището. На разсъмване чули нечий разговор недалеч. Като се промъкнали безшумно, с удивление установили, че разговарят два . Единият казал на другия:
– Знаеш ли, днес през нощта е умрял еди-кой си майстор?
И юношите потръпнали, като чули името на този, към когото така се стремели. Мъката им била безгранична.
Те заварили жив такъв велик майстор, за когото даже животните говорели на човешки език.
Потиснати от случилото се, те решили поне да присъстват на погребението. Като влезли в селището и намерили дома на майстора, те почукали на вратата и на прага ги посрещнал учителят, жив и здрав. Той ги поканил да влязат и на чаша чай му разказали за разговора на двата котарака. Майсторът помислил известно време и казал:
– Знаете ли, тази нощ аз стоях в молитва, но преди разсъмване вниманието ми за момент се разсея, молитвата ми се прекъсна. Навярно затова тези симпатични животни изведнъж са почувствали, че съм престанал да съществувам.