www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж при Буда дошъл човек много културен, много образован и много учен. И задал на Буда въпрос. Буда казал: "Разбира се. Само че не мога да отговоря направо сега." Човекът се учудил: "Защо не можете да отговорите? Зает ли сте, или нещо друго ви пречи?" Той бил много важен човек, добре известен в цялата страна и, разбира се, се почувствал обиден, че Буда е толкова зает и не може да му отдели малко време.
Буда казал: "Не, не е там работата. Имам достатъчно време, но сега вие няма да сте в състояние да възприемете отговора." "Какво имате предвид?" "Има три ти¬па слушатели – казал Буда. – Първият тип е като гърне, обърнато с дъното нагоре. Може да се отговаря, но нищо няма да влезе в него. Той е недостъпен.
Вторият тип слушатели е подобен на гърне с дупка на дъното. Той не е обърнат с дъното нагоре, намира се в правилно положение; всичко е, както трябва да бъде, но на дъното му има дупка. Затова изглежда, все едно се пълни, но това е само за миг. Рано или късно водата ще изтече и то отново ще се изпразни. Очевидно само на повърхността изглежда, че нещо влиза, но всъщност нищо не влиза, защото нищо не се задържа.
И накрая, има трети тип слушатели, които са като гърне, което не е обърнато с дъното нагоре и не е с пробито дъно, но което е пълно с отпадъци. Водата може да влезе в него, но в момента, в който влезе, веднага загнива.
Вие принадлежите към третия тип. Затова ми е трудно да ви отговоря направо сега. Вие сте пълен с отпадъци, тъй като сте толкова знаещ. Това, което не сте осъзнали, не сте познали – това са отпадъците."

Един отшелник излязъл от уединението, казвайки на всеки срещнат: "Имаш сърце." Когато го попитали защо не говори за милосърдие, търпение, преданост, любов и всички благи основания на живота, той отговарял: "Само да не забравим за сърцето, останалото ще се намести."

Идиот може да бъде наречен обикновеният човек, който е склонен да изтълкува невярно това, което се случва с другите. При това той дава толкова правдоподобни обяснения, че за него и за подобните му светът, в който живеят, изглежда логичен и истински.

Един могъщ цар, властелин на необятни земи, бил толкова мъдър, че великите мъдреци били негови обикновени слуги. Веднъж се случило така, че той се почувствал разстроен от нещо. Тогава събрал слугите си и им казал: "Неведома е за мен причината, но нещо ми заповядва да търся особен пръстен, който може да даде дълбок мир на моята душа. И този пръстен трябва да е такъв, че в нещастие да ме радва и да ми повдига настроението, а в радостта  – да ме натъжава, ако попадне пред очите ми."
Мъдреците потънали в дълбок размисъл. След известно време те разбрали какъв пръстен иска техният властелин. Донесли те пръстена на своя цар. А на него сияел надпис: "И това ще мине."

Млад жизнерадостен човек дошъл при баща си и казал:
– Татко, радвай се с мен, аз се записах в университета. Ще стана юрист! Най-накрая открих своето щастие!
– Много добре, сине мой – отговорил бащата, – значи искаш сега да се учиш усърдно. А нататък какво?
– След четири години ще защитя отлична диплома и ще напусна университета.
– И после какво? – не отстъпвал бащата.
– После ще работя с всичка сила, за да мога колкото се може по-скоро да стана самостоятелен адвокат.
-А после?
– После ще се оженя, ще създам свое семейство, ще отглеждам и възпитавам деца, ще им помогна да се изучат и да получат добра професия.
-А после?
– А след това ще изляза в заслужена почивка – ще се радвам на щастието на своите деца и на спокойни старини.
– А какво ще стане после?
После? – юношата се замислил за миг. – Да, никой не живее вечно на тази земя. Затова вероятно ще ми се наложи, както всички хора, да умра. – А после какво? – попитал старият баща. – Скъпи синко, какво ще стане после? – с треперещ глас промълвил бащата.
Синът още повече се замислил и казал неуверено:
– Благодаря ти, татко. Разбрах. Забравил съм най-важното…

Един учител на най-високо ниво бил най-обикновен селянин. Той написал много книги и наставления. Веднъж един човек, като прочел всичко това и си въобразил, че еизследовател, дошъл при него да обсъждат високите материи.
– Прочетох всичките ви книги – казал посетителят, – съгласен съм с едни и не съм съгласен с други. В някои от тях все пак съм съгласен с отделни неща и не разбирам други. Едни книги ми харесват повече от другите.
елянинът мъдрец завел госта си на двора, където имало много животни и фураж за тях. Там той казал:
– Аз съм селянин, производител нахрани. Виждате ли онези ябълки и моркови? На някои се харесва едното, на други – другото. Виждате ли тези животни? Други хора също са ги виждали, но предпочитат едни – за езда, други – за развъждане, трети – за храна. Някой обича пилета, друг – козлета.
"Харесва ми" или "не ми харесва" не е общ знаменател. Общият фактор е храненето. Всичко това е храна.

Чул Настрадин, че в съседния град ще има банкет и че на него са поканени всички желаещи. И отишъл там толкова бързо, колкото могъл. Когато разпоредителят видял скъсаните му дрехи, го сложил на най-незабележимото място – далеч от голямата маса, където с огромно внимание обслужвали най-важните гости.
Настрадин Ходжа видял, че ще мине най-малко час, преди слугите да стигнат до мястото, където седял той. Затова станал и отишъл у дома си.
Облякъл се в прекрасна самурова роба, сложил тюр-бан и се върнал на празника. Щом хералдиците на емира. домакин на празника, видели, че той изглежда величествено започнали да бият барабани и да тръбят, както се полага за гост от висок ранг. Главният церемониалмайстор излязъл от двореца и придружил великолепния гост до централната част, до мястото му почти редом с емира.
Незабавно пред него поставили блюда с изумителни гозби. Без да мисли дълго, Настрадин започнал с шепи да пъха храната в тюрбана и в робата си.
– Ваши високопреосвещенство – казал емирът, – вие възбудихте любопитството ми с вашия начин на хранене, който се явява нов за мен.
– Нищо особено – отговорил Настрадин. – Робата ме доведе тук, заслужи ми храна. Тя несъмнено заслужава своята порция.

Един млад човек попитал равина: "Чували сме, че в миналото, в старите златни дни, се случвало хората да видят Бога със собствените си очи, да се срещнат с Бога. Случвало се е Бог да ходи по земята. Случвало се е да нарича хората с техните имена. Бог бил много близко. Какво става сега? Защо ние не можем да го видим? Защо той се крие? Къде е отишъл той? Защо е забравил земята? Защо повече не ходи по земята? Защо вече не държи за ръката хора, препъващи се в тъмнината? По-рано се е случвало да го прави."
Старият равин погледнал ученика и казал: "Сине мой, той и сега е там, където е бил, но хората са забравили да се покланят достатъчно ниско, за да го видят."

Една нощ Настрадин Ходжа видял на лунна светлина че в градината му стои някакъв внушителен човек, величествено протегнал ръце. Той събудил жена си и казал: "Донеси ми по-скоро лъка и стрелите!" Той бързо изопнал тетивата и призовавайки името Божие, пуснал стрелата. Стрелата попаднала точно В корема. "Да, с нас не бива да се шегуват! – гордо казал Ходжа. – Сега да го оставим на мира, а до сутринта той ще се погърчи-погърчи и ще предаде Богу дух."
След това Настрадин се прибрал вкъщи, залостил здраво вратата и легнал да спи. На сутринта, като слязъл в градината, гледа, през нощта е стрелял в собствената си туника, която предния ден жена му била изп¬рала и проснала на простора, за да изсъхне до сутринта. Стрелата била разкъсала туниката точно в областта на пъпа. Ходжа паднал ничком и започнал да се моли на висок глас: "Благодарение на Господа, хиляди благодарности за Божията милост! "Какво се е случило? – удивила се жена му. – Обясни ми причината за твоите словоизлияния." "Ех ти, чудачка – отбелязал Настрадин, -нима не виждаш къде е попаднала стрелата: тя е пробила туниката на самия пъп и е излязла навън, а туниката се е разкъсала. Ако аз в този момент бях в туниката, какво щеше да стане с мен?"

Като чул, че един от приятелите му е болен, Настрадин Ходжа отишъл да го види. Трябва да се спомене, че приятелят му бил много хладнокръвен човек. Настрадин го попитал как е състоянието на здравето му.
– Покоси ме заболяване на жлъчката и простуда – казал болният.
На което Настрадин отговорил:
– Що се отнася до жлъчката, нищо не мога да кажа, но е напълно невероятно такъв хладнокръвен човек като теб да го хване простуда.