www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

При Настрадин дошъл съседът му и го помолил да му услужи с въже да простиране.
– Извинявай, но аз суша на него брашно – казал Настрадин.
– Как е възможно да се суши брашно на въже? – попитал съседът.
-Това не е толкова трудно, колкото си мислиш, особено ако не искаш да го даваш на някого.

Живял някога един дървар, който бил много беден. Той едва свързвал двата края с парите, припечелени от продажбата на дърва, които носел в града от близката гора.
Веднъж санясин, минаващ наблизо, го видял, докато работи, и го посъветвал да влезе по-навътре в гората, с думите:
– Върви напред, върви напред!
Дърварят послушал съвета и навлязъл в гората, като вървял напред, докато не стигнал до едно сандалово дърво. Той много се зарадвал на тази находка, отсякъл дървото и като взел със себе си толкова, колкото мо-жел да носи, го продал на пазара на добра цена. След това се удивил защо добрият санясин не му казал, че в гората има сандалово дърво, а просто го посъветвал да върви напред.
На следващия ден, като стигнал до отсеченото дърво, той продължил напред и намерил медни залежи. Взел със себе си толкова мед, колкото можел да носи и като я продал на пазара, спечелил още повече пари. На друаия ден навлязъл още по-навътре в гората и се натъкнал на сребърни залежи. После намерил злато, след това – елмази и накрая се сдобил с голямо богатство.
Именно такова е положението на човека, който се стреми към истинското знание: ако не се спре в своето движение, след като е постигнал някакви свръхестествени сили, то в края на краищата ще намери богатството на вечното знание и истина.

Член на Синедрион питал Христос: "Ще отидеш ли ти при него, ако те повикаме?"
Христос отговорил: "По-добре да отида на гробището, защото там няма лъжа."
Продължил членът на Синедрион: "Защо не ни признаваш, ако даже баща ти е бракосъчетан от наш член?"
"Почакайте, докато се разруши домът ви, тогава ще дойдем ние."
"За какво ще дойдете, да рушите или да градите?"
"Не разрушение и не градеж, но очистване, защото няма да се обърна към старото пепелище."
"Как така ти не уважаваш своите предци?"
"На пир се сервира в нови съдове. Уважавайки дядото, не пият от неговата чаша."

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал:
-Кое ви порази най-много?
Суфият отговорил: 
– Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Един цар, прекосявайки царството си със своите придворни, срещнал двама бедняци, облечени в парцали. Той веднага се спрял, слязъл от колесницата, поклонил им се доземи и ги разцелувал.
Придворните били оскърбени от тази постъпка на царя, унижаваща според тях царското достойнство. Те обаче не се решили да изразят своето недоволство. Тежестта, да обясни на царя неприличието на постъпката му, поел върху себе си неговият брат. Царят го изслушал и обещал да му отговори.
В този град имало такъв обичай. При гражданин, осъден на смърт, предния ден изпращали глашатай с тръба, който започвал да тръби под прозорците на дома му.
Същата вечер, когато царят се обяснявал с брат си, изпратил тръбач под прозорците на дома му. Той естествено се опечалил и цяла нощ не спал.
На сутринта заедно с жена си отишъл в царския дворец. Царят го приел във вътрешните си покои и казал: "Неразумни! Ти се изплаши от проповедника на моята воля, макар че не си направил нищо срещу мен, което да е достойно за смъртно наказание. Как можеш да ме учиш, когато аз отдадох предпочитание на бедните – проповедниците Божии, които по-гръмогласни от всяка тръба ми проповядват за смъртта и за страшното пришествие на моя владика, пред който аз греша безкрайно?"
Така сега, разобличавайки своето безумие – заключил царят, – по този начин ти се уплаши."
Но тъй като брат му изказал своето неудоволствие по съвета на придворните велможи, той не оставил и тях без разобличаване. Заповядал да направят четири сандъка, два от тях да позлатят отвън, а вътре да сложат смърдящи кости; а другите да намажат със смола, а вътре да сложат скъпоценни камъни.
Като приготвил това, царят извикал велможите и посочвайки сандъците, ги попитал: "Кои сандъци са подобри – позлатените или намазаните със смола?"
Велможите посочили първите. Царят заповядал да отворят и едните, и другите. Нещата станали ясни. Тогава Царят казал на велможите: "Знайте, че трябва да се обръща внимание на вътрешното и съкровеното, а не на външното. Вие се обидихте, когато се поклоних на зле облечените бедняци. А аз гледах с очите на разума, че те са честни и благородни по душа."

Срещнали се веднъж вълк и елен. Еленът започнал да упреква вълка за това, че погубва живи същества и затова ще го настигне лоша карма.
Еленът пък, хранейки се с растителна храна, се имал за много добродетелен и разчитал да постигне вечно лаженство. Само че след смъртта на двамата приятели нещата се развили не както предполагал еленът:
заедно с растителната храна той унищожил милиарди живи същества, малки насекоми и тъй като ни най-малко не се разкайвал за стореното, заслужил лошо прераждане. А вълкът, чийто начин на живот бил предизвикан от естествената необходимост, изпитвайки постоянно разкаяние – постигнал желаното блаженство.

Живял някога един богат вълшебник, който имал много овце. Вълшебникът бил много алчен и не искал да наема овчари, не искал да строи и ограда около пасището, където пасели овцете. Заради това овцете често навлизали в гората, падали в пропаст и прочее. Най-важното – те бягали от него, тъй като знаели, че на вълшебника са му нужни месо и кожи.
И ето че накрая вълшебникът намерил средство. Тай хипнотизирал овцете и първо им внушил, че са безсмъртни и като им дере кожите, не им причинява вреда, а напротив, тази операция ще им е приятна и даже полезна. Второ – че самият той е добър стопанин, който толкова силно обича своето стадо, че е готов да направи за тях всичко. Трето – че ако с тях изобщо се случи нещо, то това няма да стане наведнъж, във всеки случай не в рамките на един ден и за това не си струва да се мисли. Накрая вълшебникът внушил на овцете, че те изобщо не са овце, че едни от тях са лъвове, други – орли, трети – хора, четвърти – вълшебници.
Е, след това всичките му грижи и безпокойства приключили: овцете вече не бягали, а спокойно чакали часа, когато на вълшебника ще му потрябват тяхното месо и кожи.

Непознат влязъл в магазина на Настрадин Ходжа за стока. На стената имало надпис: "Този магазин ще бъде затворен на двадесет и осми август заради времето." Тъй като било само петнадесети август, човекът попитал Ходжа как може да знае какво ще бъде времето след толкова дни.
– Е – казал Настрадин, – ако вали слаб дъжд, ще отида за риба. Ако вали силен дъжд, ще си остана у дома и ще работя с инструментите си.
– Но откъде знаете дали ще вали дъжд, или не? – попитал човекът.
– Няма значение ще вали ли, или не – отговорил Настрадин. – Ако пече слънце, ще отида за риба или ще работя с инструментите си. Така или иначе всичко зависи от времето.

Живял един принц, принуден да напусне бащиния дворец. Минали месеци, години. Мъка по дома и безпокойство завладели принца. Изгнанието наложило своя отпечатък, принцът губел надежда и се затварял в себе си. Веднъж пратеник му донесъл бащино писмо. Като го видял, бедният принц съвсем се отчаял: вестта му напомняла родния дом и всичко, от което се е лишил. Какво само не бил готов да пожертва той, за да види отново баща си, да го прегърне или поне да докосне крайчеца на мантията му. Беззвучни ридания разтърсили принца, но той с усилие на волята се взел в ръце. Хрумнала му мисъл, че не бива да изпада в отчаяние и униние – та нали пред него е скъпоценното писмо. Та нали думата, написана от царя, възпроизвежда волята му и следователно писмото е царят.
Със смях той започнал да покрива писмото с целувки. То било връзката между него и миналото, доказателство за това, че баща му е жив. Посланието било написано
и изпратено – значи царят продължава да е цар, а принцът, независимо от изгнанието – принц.

Веднъж раби Акива тръгнал на път, като взел със себе си магаре, петел и фенер. Надвечер той стигнал до едно село и помолил за подслон за през нощта, но тамошните жители го прогонили, при това с удари и ритници. Това грубо отношение не разколебало вярата му и като си казал: "Всичко, което Бог прави, е за добро", уморено се затътрил да нощува в гората. Устроил се удобно, изял парче хляб и изведнъж чува – петелът крещи на умряло. Скочил раби Акива, но успял само да види опашката на лисицата, която побягнала надалеч с петела в зъби.
Загубата на петела не разколебала вярата на раби Акива Отново с думите "Всичко, което Бог прави, го прави за добро", той седнал да учи Тора под светлината на фенера.
Изведнъж се надигнал вятър и изгасил огъня. Отново казал раби: "Всичко, което Бог прави, го прави за добро" – и забелязал, че в тъмнината магарето е избягало. Огорчил се раби Акива от загубата на магарето, съжалил, че на сутринта ще се наложи да измине дълъг път пеша, поохкал, повъздишал и все пак повторил: "Всичко, което прави Бог, е за добро."
На следващата сутрин, като извървял целия път пеша и си свършил работата, раби Акива си тръгнал за дома. Като стигнал до селото, в което с него се отнесли толкова лошо, за свое удивление установил, че в него няма жива душа. Същата нощ, когато той молил за подслон, дошли разбойници и безжалостно избили всички.
Тогава раби Акива си помислил: "Неведоми са пътищата Господни. Ако жителите на селото ми бяха разрешили да остана, разбойниците сигурно щяха да ме убият заедно с всички. А съдейки по следите, те са дошли от гората, значи са били в там, когато бях и аз. Ако бяха чули петела или магарето, или да бяха забелязали светлината на фенера, и аз вече нямаше да съм между живите. Наистина, човек винаги трябва да разчита на Бога!"