www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Веднъж след молитва ученик на Баал Шем го помолил да му разкаже какво е видял:
– Възнесох се на небето – казал Шем просто – и този път видях повече чудеса, отколкото за всичкото време, откак се сдобих с небесни познания. Слава на единството!
– Мога ли аз да виждам подобни неща? – попитал ученикът, затаил дъх.
– Не, не "ти".
Ученикът се чувствал обезкуражен, а Баал Шем продължил:
– Не ти, защото това "ти" трябва да бъде унищожено. Трябва да се слееш с единството.
– Но по какъв начин?
– Съсредоточи мислите си върху Бога. Забрави себе си.

Една жаба попаднала в коловоз на мръсен селски път и не могла да излезе оттам. Било й трудно. Оптвала. опитвала, но нищо! Приятелите й помагали. Те направили всичко възможно. А после настъпила вечерта и угнетени, разочаровани, те я оставили на волята на съдбата. На следващата сутрин дошли да погледнат, като си мислели, че вече е мъртва. Та тя била направо на пътя, в коловоза, а я намерили весело подскачаща.
Те я попитали: "Какво се е случило? Как успя да излезеш от коловоза? Това е просто чудо! Как успя?"
"Много просто – отговорила жабата. – Появи се камион и се приближи много. И на мен ми се наложи да се измъкна!"

Минувач видял, че Настрадин хвърля пари в езерото и го попитал защо прави това.
Настрадин казал: "Аз пътувах, яздейки магаре. То се подхлъзна и започна да се свлича в посока на това езеро, губейки равновесие и почти падайки. Изглеждаше, че вече нищо не може да ни спаси от падане. Изведнъж една жаба в езерото започна да квака. Това изплаши магарето, то се вдигна на задни крака и по този начин се спаси.
Така че, нима магарето не трябва да получи нищо за това, че ни спаси живота?"

Веднъж Благословеният Буда казал на учениците си: "Да поседим в мълчание и да оставим очите си зрящи." След изтичането на времето Учителят попитал: "Колко пъти аз промених моето положение?" Някой забелязал десет изменения, някой само три, а друг твърдял, че Учителят е останал неподвижен.
Владиката на знанието се усмихнал: "Аз промених положението си и гънките на дрехата си седемдесет и седем пъти. Докато не се научим да различаваме действителността, няма да станем архати."

Веднъж човек, който отивал в друга страна, призовал робите си и им поверил имението си.
На един дал пет таланта, на друг два, на трети един – на всеки според силата му и тутакси тръгнал.
Получилият пет таланта отишъл, вложил ги в дейност и получил други пет таланта.
Точно по същия начин, получилият два таланта придобил още два.
Получилият един талант отишъл и го заровил в земята и скрил среброто на своя господар.
След време дошъл господарят на тези роби и поискал от тях отчет.
Приближил се получилият пет таланта, донесъл на господаря другите пет и казал: "Господарю! Пет таланта ми даде ти: ето, други пет таланта спечелих с тях!"
Господарят му отговорил: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се и получилия два таланта и казал: "Господарю! Два таланта ми даде ти: ето, други два таланта спечелих с тях!"
Господарят му казал: "Добре, добри и верни робе! В малкото ти ми беше верен, ще те поставя и теб над мнозина: бъди в радост на твоя господар."
Приближил се получилия един талант и казал: "Господарю! Аз те познавах като жесток човек, жънещ, където не си посял, и събиращ, където не си разсипал.
И като се побоях, отидох и скрих твоя талант в земята. Ето това е твое."
Господарят му казал в отговор: "Лукави и лениви робе! Ти си знаел, че жъна, където не съм посял, и събирам, където не съм разсипал.
Затова е трябвало да предадеш среброто на моите търговци и като се върна, щях да си го получа с печалба. И така, вземете му таланта и го дайте на имащия десет таланта, тъй като на всеки имащ се дава и се множи, а на неимащия се отнема и това, което има.
А негодния роб хвърлете в тъмнината навън, там ще има плач и скърцане със зъби."

Царството небесно е подобно на човека, който е посял добро семе на своето поле.
Докато хората спели, дошъл враг, посял между пшеницата плевели и си отишъл.
Когато кълновете пробили и се показал плодът, тогава се появили и плевелите.
Когато дошли робите на стопанина, му казали: "Господарю! Да не би да си засял полето с недобро семе? Откъде се взеха тези плевели?"
А той им казал: "Враг на човека е направил това." Робите рекли: "Искаш ли да отидем и да ги изкореним?"
Той обаче им отговорил така: "Не! За да не изтръгнете пшеницата заедно с плевелите.
Оставете ги да растат заедно до жътва. По време на жътвата ще кажа на жътварите: "Съберете първо плевелите и ги вържете в снопове, за да ги изгорите, а пшеницата приберете в моята житница."

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.
Веднъж един монах, минавайки наблизо, видял земиндар, който жестоко биел един бедняк.
Светият човек, който имал много добро сърце, захпочнал да моли земиндара да престане. Земиндарът, заслепен от яростта си, незабавно се обърнал към монаха и излял върху него гнева си. Той го бил, докато онзи не паднал безчувствен на земята. Другият човек, виждайки в какво състояние лежи монахът, отишъл в манастира и разказал какво се е случило. Братята монаси ведна¬га дотърчали до мястото, където лежал светият човек. Те го вдигнали, пренесли го в манастира и го сложили в постеля.
Монахът дълго време останал в безсъзнание. Тъжни и съкрушени, братята го миели, поднасяли мляко към устата му, веели пред лицето му с ветрило и се стараели да го върнат към живота.
Постепенно светият човек дошъл в съзнание. Отворил очи и погледнал своите братя. Един от тях попитал на висок глас: "Господарю, разпознаваш ли човека, който ти дава мляко?" И светият отговорил със слаб глас: "Братко, който ме би, той ме и пои."

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат:
– Ела с нас, ава!
Той отговорил: 
–  Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със себе си връзка палмови клонки. Седнал, заплитал клонките на въже, после го разплитал, а след това отново го заплитал и разплитал дотогава, докато общественият плавателен съд не отплувал и не стигнал другия бряг. Братята, като му се поклонил, попитали:
– Защо правеше това?
Старецът отговорил:
-За да не ходя, обезпокоен от бързането.

Някога, много отдавна, живял един глупав богаташ.
Той бил прост, за нищо нямал ясна представа. Отишъл той при друг богаташ, видял, че онзи има триетажна кула-висока, просторна, величествена. От висотата й се виждала необятна далечина.
лупакът бил обхванат от завист и си помислил: "Аз му отстъпвам по богатство. Защо и аз да не си напея такава кула? Това трябва да се направи без отлагане. Той на минутата повикал дърводелец и го попитал: "Можеш ли да ми построиш същата красива кула като на онзи богаташ?" Дърводелецът отговорил: "Та нали аз съм я строил тази." "Тогава – казал глупакът – същата построй сега и за мен."
Дърводелецът веднага измерил земята и започнал да поставя фундамента за постройката. Глупакът, като видял, че той прави тухлена зидария, за да издигне строежа, се усъмнил в нещо и започнал да се безпокои. Тъй като не било по силите му да разбере кое за какво е, той попитал дърводелеца какво намерение има. "Да строя триетажно здание"- отговорил дърводелецът. Но глупакът продължавал: "На мен не ми трябват два етажа. Ти отначало ми построй най-горния!" "Но къде се е чуло и видяло – отговорил дърводелецът. – Нима е възможно, без да е заложен фундамент, да бъде построен първи етаж? А без да е построен втори, как може да се вдигне трети?" Но глупакът упорито си знаел своето: "Ама на мен не ми трябват долните два етажа. Построй ми най-горния!"

Смята се, че всеки има природата на Буда. Имам ли я и аз. – попитал един монах дзенмайстора. – Нямаш я – отговорил майсторът. Тогава монахът попитал:
– Ако будисткото писание твърди, че на всичко е дадена природата на Буда, защо у мен я няма?
Дърветата и камъните, планините и реките – всички имат природата на Буда. Ако това е така, защо аз я нямам?
– Котките и кучетата, планините и реките – всички имат природата на Буда, но ти -не.
– Но защо?
– Защото ти питаш!