www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ

Настрадин Ходжа седял с приятели в някаква компания и разказвал:
– Събуждам се аз снощи, припуши ми се. Натъпках си лулата, взех кремък и огниво. Драсках, драсках – не ще да се запали огън и това си е. Ядосах се, угасих свещта и легнах да спя.

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова и дойдох да ви поздравя."

Овенът на съседа на Учителя изчезнал. За да го намери, съседът вдигнал накрак цялата община и помолил Учителя да му даде учениците си.
– Защо толкова много хора за търсенето на един овен? – попитал Учителят.
– Пътят има много разклонения – отговорил съседът.
– Намерихте ли овена? – попитал Учителят, когато те се върнали.
-Не! Изчезнал е! -Защо е изчезнал?
– След всяко разклонение на пътя има още разклонения. Не знаем по кое от тях е тръгнал овенът и затова се върнахме.
От огорчение лицето на Учителя се променило и задълго потънал в мълчание. За целия ден той нито веднъж не се усмихнал. Удивени, учениците му го попитали:
– Защо престанахте да говорите и да се усмихвате? Нали овенът е евтин добитък. При това той не е ваш.
Учителят нищо не отговорил и те нищо не разбрали.
Един от учениците разказал за това на съдията. На другия ден съдията, заедно с този ученик, отишъл при Учителя. – Ще се осмеля да ви задам въпрос – казал съдията, – кой от тримата братя е прав и кой не?
Някога трима братя учили при един наставник. Придобили знанието за милосърдието и дълга, те се върнали у дома.
"Какво е учението за милосърдието и дълга?" – ги попитал баща им.
Големият брат отговорил: "Милосърдието и дългът ми повеляват да пазя самия себе си, а едва след това своята слава."
Средният брат отговорил: "Милосърдието и дългът ми повеляват да се стремя към слава, без при това да жаля себе си."
А най-малкият брат казал: "Милосърдието и дългът ми повеляват да съхраня и живота, и славата."
-А на чия страна е истината в една друга история? – попитал Учителят. – Лодкарят, който живеел на бреза на реката, свикнал с водата, смело плавал и управлявал лодката си. От прехвърлянето през реката той заработвал толкова, че му стигало да нахрани сто гърла. И ето че взели със себе си провизии, при него дошли да се учат. И едва ли не половината от учениците потънали. Ето каква вреда е донесло на мнозина това, което на един е донесло такава полза!
Съдията станал и мълчаливо излязъл, а ученикът, който го довел, започнал да го укорява:
-Защо ти зададе толкова отдалечен от темата въпрос? Учителят отговори толкова мъгливо. В резултат още повече се обърках.
-Уви! – казал съдията. – Ти си живял близо до Родения преди, упражнявайки се в неговото учение, и толкова зле го разбираш!
Ако овенът е изчезнал, защото на пътя има много разклонения, то философите губят живота, защото науката е многостранна. Това не означава, че учението в корена си е различно, че коренът му не е един. Но това показва колко далеч се разминават неговите клони. За да не загине и да се намери изгубеното, е необходимо завръщане към общия корен, необходимо е връщане към единството.

Учителят Ле Дзи се учел при Горския учител от планината Чаша и Горският учител казал:
– Ако постигнеш умението да стоиш назад, ще можем да говорим за това, как да се сдържаш.
– Искам да чуя за това, как да се държа назад – отговорил Ле Дзи.
– Обърни се, погледни сянката си и ще разбереш.
Ле Дзи се обърнал започнал да наблюдава сянката си. Тялото се сгъвало, и сянката се сгъвала. Тялото се изправяло, и сянката се изправяла. Следователно гъвкавостта и стройността идват от тялото, не от сянката. Да се сгъне или да се изправи – това зависи от други неща, не от мен. Ето това се нарича "Дръж се назад, и ще бъдеш отпред".

Затворник удържал признанието за престъпление, но у дома го чакало изоставено богатство, което му било предоставено неочаквано. Шумът на всяка крачка му напомнял за помилване. Той изпращал пратеници да дадат богатството на съдията. Но простото признание би го освободило и би съхранило богатството му.
На човек му е по-лесно да седи в затвора, отколкото да си признае. Когато съдията освобождава, той трябва да чуе спасителното "да." Желайте да дадете.

Попитали един суфистки шейх защо не е приел да ръководи група ученици, желаещи да се прехвърлят при него от предишния си наставник.
Той казал:
-Тази ситуация прилича на ситуацията на живота на растението или на друго растящо същество. Да си вка¬раш в главата нещо, принадлежащо на процеса на  умиране, означава да вземеш участие в този процес. Отделните части могат да продължат да процъфтяват, особено ако вложената в тях енергия е била голяма. Но самото растение, носейки у себе си признаците на смъртта, ще пренася тази тенденция върху всичко, което се докосне до него като цяло.
Някой попитал:
– Но каква е ситуацията в тези исторически примери, когато реформатори и различни деятели фактически са поемали от други ръководството на дейността и тя е продължавала с още по-голям размах?
Той отговорил:
– Това се отнася не към школите на обучение, а към светската дейност, която е имала реален смисъл само във въображението на повърхностните хора и на тези, които виждат външната страна.

Веднъж двама души едновременно посадили захарна тръстика и се наговорил: който отгледа по-добра тръстика, ще получи награда, а този, чиято тръстика е лоша, ще понесе наказание.
Тогава единият си помислил: „Самата захарна тръстика е сладка. Ако изстискам сока й и полея с него посевите, то моята тръстика несъмнено ще бъде по-добра и аз ще победя.“
Така той изстискал сока от захарната тръстика и полял с него посевите. Семената загинали, а цялата захарна тръстика, която имал, била напълно изгубена.

Настрадин Ходжа изгубил магарето си. Търси го той и възнася благодарност към Бога. Когато го попитали за какво благодари, той отговорил: "Благодаря на Бога, че не бях яхнал магарето. Иначе и аз щях да се загубя."

Един търсещ веднъж посетил Баязид Бистами, великия суфистки майстор. Търсещият помолил:
– Моля те, позволи ми да стана част от твоето семейство.
– Но затова е необходимо да бъдат изпълнени няколко изисквания – казал Баязид. – Ако действително искаш да бъдеш ученик, то ти ще имаш много задължения.
Търсещият попитал:
– Какви задължения?
Учителят отговорил:
– Наближава зима. Ще трябва да отидеш и да събереш съчки за зимата, след това ще започнеш да работиш в кухнята и после аз ще ти покажа какво трябва да се прави.
Търсещият казал:
– Но аз търся истината. Как може да ми помогне за това работата в кухнята или събирането на съчки? Каква е връзката между събирането на съчките и достигането на истината? Какво значи това? Та аз съм търсещ.
Учителят казал:
-Ти ще трябва да ме слушаш, иначе си търси учител другаде. Колкото и абсурдно да е изискването, ти ще си длъжен да го изпълниш. Именно така ще станеш готов към пълно приемане на всичко. Знам, че приготвянето на дърва няма нищо общо с истината, но готовността да се прави това, защото така е казал Учителят, има известно отношение към истината. Знам, че работата в кухнята няма никакво отношение към истината: толкова много хора Работят в кухнята, всяка домакиня го прави. Че ако беше път към достигането на истината, всички вече да са я достигнали. Това няма никакво отношение с истината, но ако кажа, че си длъжен да правиш това, ти трябва да го правиш с дълбока любов и доверие. Това ще те подготви, това има известно от¬ношение към истината. Но аз не мога да ти я разкрия направо сега. Ще трябва да чакаш.
Тогава, все още съпротивляващият се търсач, попитал :
– Добре, но аз бих искал да знам какви са задълженията на учителя.
Учителят отговорил:
– Задълженията на учителя са да седи и да управлява.
-Тогава, моля те, помогни ми да стана учител. Научи ме. Готов съм.

Веднъж крадци казали на някакъв ава:
-Дошли сме да вземем всичко, което имаш в килията си.
Онзи отговорил:
-Деца мои, вземете всичко, което пожелаете.
Тогава те взели от килията всичко, което можело да бъде отнесено, освен едно скрито чувалче и си тръгнали. Но старецът хукнал след тях, като викал:
-Деца мои, забравихте чувалчето, вземете го!