За да не ходя обезпокоен от бързането

Веднъж ава Амон искал да се прехвърли на другия бряг на реката. Той намерил кораб, готов да отплува, и седнал край него. В това време доплувал друг кораб, който отивал на същото място и хората в него започнали да го викат:
– Ела с нас, ава!
Той отговорил: 
–  Ще се кача само на обществен плавателен съд. Той носел със себе си връзка палмови клонки. Седнал, заплитал клонките на въже, после го разплитал, а след това отново го заплитал и разплитал дотогава, докато общественият плавателен съд не отплувал и не стигнал другия бряг. Братята, като му се поклонил, попитали:
– Защо правеше това?
Старецът отговорил:
-За да не ходя, обезпокоен от бързането.