ПРИКАЗКИ

Имало едно време едно бедно момче, което живеело в малка къща до края на града.Всяка вечер, когато улиците потъвали в тишина, от една стара работилница започвали да се носят вълшебни звуци.Понякога те били нежни като падащ сняг.

Имало едно време, извън времето, една безкрайна каменна зала.Нямала врати.Нямала прозорци.Само ехото на мисли, които никога не умирали.Там седели философите.

Имало едно време, в едно старо ателие на покрива на голям град, един вентилатор.Беше стар, шумен и леко разклатен. Когато работеше, перките му потреперваха, сякаш всеки миг щяха да се разпаднат. Хората го наричаха просто:— Старият вентилатор.Но никой не знаеше, че вътре в него живее дух.

Имало едно време едно дете, което всяка вечер излизало на двора и гледало небето.То виждало звездите — безбройни.Гледало Луната как тихо върви между облаците.Виждало как Слънцето всяка сутрин се връща точно навреме, сякаш някой го буди.И детето все питало:— Кой движи всичко това?

Имало едно време красиво царство, наречено Златна България. То се простирало между зелени планини и сини реки, а хората му мечтаели за училища, пътища, болници и светло бъдеще.

Имало едно време една телевизионна водеща на име Лора.Тя имала спокоен глас, безупречна прическа и усмивка, която можела да успокои дори човек, останал без ток, вода и надежда едновременно.Всяка вечер тя заставала пред камерите на най-голямата телевизия в страната и казвала:— Добър вечер. Живеем по-добре от всякога.Само че имало един проблем.

Имало едно време една малка лястовичка на име Светла. Тя живеела под стряхата на стара воденица край широко поле с макове и жито. Била бърза като стрела, с лъскави черни крила и бяло гърдиче, а очите ѝ блестели като две капчици роса.Всяка сутрин Светла летяла ниско над реката, ловяла мушици и пеела весели песни. Старите хора казвали:

– Къде си бил целия ден, скитнико? – запита майката сина си, едно живо и май множко любопитно мишле.– О, мамо, не ми се карай! – каза мишлето, като вдигна острата си муцунка. – Да знаеш колко много неща имам да ти разказвам!– Обзалагам се, че си извършил някоя от твоите лудории, а, безделнико?

Една сутрин пеликанът Лапнишаранчо се събуди и усети, че в коремчето му нещо се върти, пее, танцува и лудува. Нямам време да играя с тебе! – каза му Лапнишаранчо. – Отивам да закуся.Нагази в езерната вода и започна да се оглежда за рибки, но всички се бяха изпокрили. Наблизо един рибар беше хвърлил въдица и сянката му плашеше рибките.Тъкмо Пеликанчо …