Listen to this article

ПРИКАЗКИ

Лисичето

Имало едно време едно червено лисиче, което живеело в замък с високи кули. В една от тях, точно на върха, имало малка стаичка. Когато лисичето поглеждало през прозорчето, то виждало селския площад, пътя и хората, които вървяли по него. Така че по света се случвали съвсем малко неща, за които лисичето да не знае. И макар че било малко, то …

Прочетете повече »

Гигантите

Богинята Гея, разгневена от смъртта на синовете си, отишла на полуостров Палена. За ужас на живеещите там траки, тя родила гигантите, които били огромни по размери и притежавали невиждана сила. И външният им вид бил страшен – от главата и брадата им се спускали дълги косища, а на краката си имали змийски люспи. Те хвърляли към небето скали и и …

Прочетете повече »

Уран и Гея

От брака между Земята и Небето се родили най-напред три огромни великана – ненадминати по сила и мощ. Те имали по сто ръце и по петдесет глави. Наричали се Сторъките (Хекатонхейри). После се появили Циклопите – Блясък (Аргес), Светкавица (Стероп) и Гръм (Бронтес) – всеки с по едно око на челото. Но Уран се уплашил от силата им и ги …

Прочетете повече »

Каквото орисниците кажат, това става

Едно време, щом се родяло дете, първата вечер идвали орисниците да определят какъв ще му бъде късметът, когато порасне. Имало един търговец, който веднъж замръкнал на път близо до малко село, в което не бил ходил и не познавал никого. Затова почукал на първата порта, къщицата била вехта и схлупена, но търговецът искал само да пренощува. Хората, които живеели в …

Прочетете повече »

Праволюбецът и криволюбецът

Двама братя захванали да се наддумват помежду си: кое е по-добро на този свят – правдата или кривдата. По-големият бил защитник на правдата и казвал, че оня, който върви по пътеката на правдата, може па направи чудеса. По-малкият държал за кривдата. Подир дълга препирня братята сторили облог: да тръгнат по света и питат де когото срещнат, кое е по-добро – …

Прочетете повече »

Дядо и внуче

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едвам-едвам и се подпираше с патерица. На трапезата той разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата си. Неговата снаха веднъж рече на мъжа си: — Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата. — …

Прочетете повече »

Клан-клан-недоклан

Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, той проточил шия, извадил едното си око, погледнал към дядовата Медаркова воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил устата си глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво …

Прочетете повече »

Неволята

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана в къщи да си отпочина, защото, много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се е паднал случай …

Прочетете повече »

Страшни зверове

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: — Къде бягаш тъй, приятелю? — Бягам от хората. — Защо бягаш? — Защото не мога да трая повече — спряло се пред овена дълго-ухото. — До гуша ми дойде. Есен ли се зададе — хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината …

Прочетете повече »

Безценното камъче

Дядо Павел бил овчар. Имал си кошара в балкана и затварял нощем десетина овце в кошарата. Имал си колиба с покрив от плочи, а в колибата – едно коте и едно пате. Само си нямал дядо Павел балканецът светилник – да му свети нощно време. Веднъж дядо Павел, като вървял подир стадото си, на една поляна край гората чул писък …

Прочетете повече »