Архиви на етикети: Народна приказка

Търновград – столицата на българската царщина в това време на набези, се славел със своята красота и непристъпност на крепостите. Царевец – така се наричал хълмът, където се издигал царският дворец, сред непристъпни скали. Гъсти гори го обграждали, а Янтра го опасвала като пояс – искрящ като седеф! Когато завоевателите се озовали пред желязната врата на крепостта Царевец, отбраната на …

Набраздена е като красива дантела. Не, по-скоро прилича на огромна завеса с дълбоки дипли. Зелени повлекла са се вкопчили в нея. По диплите й се стичат едри водни капки като сълзи. Току до върха на скалата стои огромно дърво. То е приведено, като да е направило поклон на земята. Далеч във времето назад незнаен майстор е изсякъл Мадарския конник. Хан …

Семела – най-малката дъщеря на таванския цар Кадъм била рядка красавица. Гръмовержецът Зевс се явил пред нея в образа на млад мъж и спечелил любовта й. Срещите им продължили дълго време. Шест месеца вече Семела носела в утробата си дете от всемогъщия бог. Хера, небесната съпруга на Зевс, беснеела от ревност и ре¬шила да унищожи съперницата си. Тя приела образа …

Живял едно време един сиромах момък. Той ходел по градовете да търси работа. Стигнал веднъж в един далечен град и тръгнал да обикаля, да види няма ли работа за него. Като вървял по пазара, срещнал го един хубаво облечен мъж и го попитал: – Къде си тръгнал бе, момко? – Работа диря – отвърнал момъкът. – С чужда работа се …

Живели някога един дядо и една баба. Имали си прасенце. Веднъж бабата рекла: – Дядо, хайде да заколим прасенцето! – Не, нека се поохрани по-хубаво! – рекъл дядото. – Ще го заколим, когато пусне под опашката мас. А бабата била лакома, обичала много да похапва прясно месце, та започнала да мисли как да излъже дядото и да заколят по-бързо прасето. …

Едно време имало три сестри сирачета. Царят им казал да отидат на седянка, но те не го послушали, а седнали вкъщи да предат. Като си отишъл в двореца, царят изпратил свои хора, за да видят отишли ли са на седянка и какво правят там. Царските хора узнали, че са вкъщи, спотаили се до вратата и надали ухо, за да подслушат …

Веднъж един беден човек отишъл за риба. Хвърлил въдицата и на нея се хванала рибка. Тя проговорила с човешки глас и помолила рибаря да я пусне на свобода. Човекът се смилил над нея и я хвърлил във водата. Хвърлил пак въдицата, но всичко се повторило отново. Но третия път, когато рибарят уловил същата рибка, тя му рекла: – Чичо, сега …

Едно време имало самодивско игралище олизо до голямата река в Рила планина. Там никога не растяла трева, защото от хората на самодивите не можела да поникне. Веднъж една жена тръгнала с детето си да се поклони на свети Иван, който живеел в голям дъб в планината. Като стигнала до река¬та, тя толкова се уморила, че седнала да си почине близо …

Синът на един заможен човек заминал в далечна страна и се случило така, че докато баща му трупал несметни богатства, той обеднявал все повече и повече. След това станало така, че синът дошъл в страната, където живеел баща му и като просяк молел за храна и дрехи. Когато баща му го зърнал в парцали и нищета, заповядал на слугите си …

В царство Сун живял Царят на маймуните, който обичал маймуните и хранел цяло стадо. Той умеел да отгатва техните желания, маймуните също го разбирали. За да се грижи за тях, той лишавал от храна семейството си. Изведнъж той обеднял и му се наложило да намали храната на животинките. Страхувайки се, че стадото ще спре да му се подчинява, в началото той …