Архиви на етикети: Народна приказка

Живяла едно време една бабичка. Тя имала само един син. Сиромашки живот карали бабата и синът й. Момчето събирало съчки в гората, продавало ги на пазара и с получените пари купувало хляб за двамата. Бабичката все учела сина си, че не бива да причинява зло на никого — нито на хората, нито на животните. Веднъж, когато се връщало в селото, …

Една тъжна истина, която народът ни превърнал в легенда! Денят бил тъжен и задушен. Хората се тълпели пред вратите и цъкали с уста – докъде ще ги доведе тази страшна суша. Шумата по дърветата се спекла и се ронела. Изво¬рите пресъхнали. Небето като нагорещен връшник захлупвало селото и сипело жарава върху земята. Тази вечер слънцето гавнало в облак. Светкавици раздирали …

Тя всявала ужас у людете, защото самовилата била много люта и каквото пожелаела, това ставало. Майките съветвали овчарите си да не се лъжат да се приближават до Стана Самовила, а на щерките си заръчали – да не ходят по тъмници и по самодивски кладенци, децата пазели – да не играят по самодивски поляни. Но веднъж дошла лоша вест отгоре, от …

Ведно с празника, народът пази и легендата за змея и неговата пещера – подземното му царство! За големи бъчви в змейовите подземия, пълни с чуден нектар, събран от най-узрели гроздови зърна. За мома, която отвлякъл в палата си… Тази есен била натежала от плод. Гроздовите зърна пращели от сок. Гората намятала вече своя пропъстрен есенен шал. Като разперени длани листата …

В началото нямало земя и хора. Навсякъде се простирало само безкрайно море. Господ живеел в небето като птица. Бил сам в цялата вселена – нямал никого за другар, с който да разговаря и да прекарва времето си по-весело. Веднъж Господ прелетял над водата и видял сянката си, отразена във вълните. Извикал й „Стани!" и сянката се изправила пред него като човек, …

В полите на Пирин планина, в малкото село Ораново, живеели двама братя, два змея. Живеели те мирно и тихо, живеели си братски и пазели селото от пакости. По едно време селяните взели да се оплакват, че някоя хала обирала житата по нивите и гроздето по лозята. А също и млякото по овцете и кравите се губело. Братята-змейове забелязали, че и от …

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитринка се опитвала да преживява и винаги, …

Едно момче тръгнало по печалба. Вървяло, вървяло из една гора и дошло до една долинка. В долинката чуло нещо да шумоли. Надзърнало да види що шумоли и видяло една мърша, а над мършата се карали една мравка, един сокол и една змия. То ги запитало: – Защо се карате? – Караме се, защото не можем да си разделим месото – …

Откакто се бил прочул премъдрият цар Соломон с ума си, мнозина отивали при него, за да чуят словото му. Царе, царици и учени хора се трупали около него, за да се наслаждават на мъдростта му. Всички, които го посещавали, все си вземали нещо от думите му и се връщали много благодарни. Само един млад философ не бил доволен, макар че …

Света Богородица отишла на черква. На връщане минала край Трифон, който бил в лозето и подрязвал лозите. Тя го поздравила с „Помага Господ", но той не отговорил, а й се присмял: – Дете носиш на ръце, а мъж нямаш. На Богородица много й дожаляло и като минала край къщата на Трифон, казала на жена му: – Вземи кърпи и превръзки …