Архиви на етикети: Народна приказка

Един богаташ самохвалко довел веднъж суфи, за да му покаже дома си. Развеждал го той из стаите, които били пълни с безценни произведения на изкуството, с великолепни килими и всевъзможни фамилни скъпоценности. Накрая попитал: -Кое ви порази най-много? Суфият отговорил: – Фактът, че земята е в състояние да издържи тежестта на толкова масивно здание.

Веднъж раби Ицхак Леви се приближил до няколко молещи се, протегнал им ръка и казал: "Здравейте, здравейте!" – все едно са се завърнали отдалеч. Когато те погледнали с недоумение, той казал: "Защо се учудвате? Та нали току-що вие бяхте толкова далеч: ти търгуваше на пазара, а ти плаваше на кораб със зърно. Като свърши молитвата, вие се върнахте обратно. Затова …

Живеел в тундрата един гарван — стар и лаком. А там в тундрата имало малко храна — само мъх и ягоди. Летял веднъж гарванът, летял, но нищо не намерил. С празна гуша се върнал у дома си. „Ще литна — помислил си гарванът — към морето. Там ще си намеря тлъста морска храна." И ето че гарванът долетял до морето …

Когато светът бил млад, хората от племето хайда не познавали изкуството на резбата. Тогава при тях дошъл един странен човек. Бил ограден с ярка светлина. Носел риза, направена от вълната на планински кози и изпъстрена с чудновати рисунки. Накитът на главата му бил изрязан от дърво и боядисан с разноцветни бои. Тялото му било покрито с татуирани знаци и рисунки. …

Младата видра се разхождал натъжен по брега на бистра река Било лято, слънцето греело, младежът трябвало да е щастлив ала в душата на младия боец било мрачно. Тъжен бил, защото славата, която веднъж един могъщ жрец му предрекъл, все не го спохождала. Преди много, много лета шаманът казал на майката на младежа, че синът й ще стане прочут сред индианците …

Стенли парк, в днешния град Ванкувър, едно време бил мястото на главното село на могъщ скуемишки народ и на тяхната конфедерация. От това централно село тръгвали мощни бойни канута с множество въоръжени воини на борда и се запътвали на бой през океана и устията към заобикалящите ги острови. Това село било родното място на прославени вождове и могъщи жреци, от …

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …

Живял някога на този свят един момък със своята майка. Веднъж май¬ка му се разболяла тежко. Момъкът я попитал: — Мамо, яде ли ти се нещо? — Ако заколиш вола, ще хапна малко месце. Иначе нищо не ще сложа в устата си — отговорила майка му. Момъкът се уплашил: — А по оран какво ще правим, мамо? А майката отвърнала: …

Три дена Осман Пазвантооглу – владетелят на Видинския вилает, обикалял балканския край на вилаета – белоградчишкия. Кукувицата известявала, че е пролет. Гората била в зелена премяна, а южнякът разнасял аромата на теменужки, зюмбюли и жълти лулички (нарциси). Срещали го людете от балканските селища и цъкали с уста доволно, че Пашата е решил да огледа беднотията и големите данъци. Растяла у …

Тя била най-страшната болест. Дедите ни я наричали "Черна чума", защото, където минела, само черни забрадки оставяла, а често затривала цели села. Колкото и страшна да била, много песни и приказки са посветени на тази страшна неканена гостенка в онези времена. Хората я одухотворявали и разговаряли с нея като с равна! Тя пристигала със списък в ръка, преобразявала се като …