Архиви на етикети: Народна приказка

Имало един човек, който за грешките, които правел или за несполуките си в живота, все дявола кълнял. Дотегнало най-после на дявола от тези клетви и решил да си отмъсти и да го поучи. Един ден човекът впрегнал биволите си в колата и тръгнал на път. Но като минавал край едно кафене, отбил се в него и пуснал биволите сами да …

Едно време умът и щастието почнали да спорят. Умът казвал: "Аз съм по-добър". А щастието отговаряло: "Не ти, а аз!" Те вървели из един полски път и се препирали. Ето че щастието видяло един млад овчар, който си пасял овцете, подпрян до едно дърво, и си свирел. – Ето нà, виждаш ли този овчар? Ще го направя най-богатия на света, …

Хитър Петър имал девет деца – все дребни. Не достигали ни хляб, ни дрехи. Замаяла му се главата, горкия, как да ги изхрани. Намислил да си поиска пари от Господ, та седнал и му написал писмо: "Боже Господи, дал си ми девет деца. Не мога да ги изхраня. Ще изпукат от глад. Моля ти се, прати ми сто гроша, да …

Живял някога един сиромах. Той бил толкова беден, че нямал нищо: гол и мокьр лягал, гладен ставал. Една вечер, като си идвал от работа, срещна; свети Петър и рекъл: – Добър вечер, свети Петре! Петър му отвърнал: -Дал Бог добро. – Как си, свети Петре? – рекъл сиромахът. – Добре ли си? – Добре съм. Жив и здрав. Ами ти …

Трима архата неотклонно молили Буда да им позволи да изпитат чудо. Буда поставил всеки от тях в тъмна стая и ги заключил. След дълго време Благословения ги извикал и попитал за видяното от тях. Всеки разказал различни видения. Буда казал: "Сега трябва да се съгласите, че чудесата не са полезни, тъй като вие не сте усетили главното чудо. Защото сте …

Веднъж се случило следното. Един велик цар имал мъдрец, но си нямал глупак. И всичко вървяло зле. Започнали обаче да издирват и намерили един абсолютен глупак. Царят искал да го изпита, за да види какво струва в действителност и му казал: "Състави ми списък на най-големите глупаци в двора. Направи списък от десет души, като най-първият глупак трябва да е …

Един, като видял просяк в разгара на зимата, който, нямайки нищо освен риза, се чувствал не по-зле от него – целия завит до уши в кожа от белки, го попитал: – Как можеш да търпиш такъв студ? – А вие, господине?-отговорил онзи.-Та вашето лице също е открито. Така и аз – целият съм като лицето.

Когато майсторът на дзен, Банкей, умрял, един слепец и казал: „Не мога да видя лицето на човек, но мога да определя характера му по гласа. Обикновено, ако някой поднася поздравления,, аз чувам скрита завист. Ако някой поднася съболезнования, често чувам удовлетворение в гласа му. Но по време на беседите ми с Банкей гласът му винаги беше честен. Ако изразяваше радост, …

Докато прехвърлял един учен педант през бурна река, рибарят казал нещо, което се сторило на онзи граматически неправилно.– Нима ти никога не си учил граматика? – попитал ученият.

Един отшелник излязъл от уединението, казвайки на всеки срещнат: "Имаш сърце." Когато го попитали защо не говори за милосърдие, търпение, преданост, любов и всички благи основания на живота, той отговарял: "Само да не забравим за сърцето, останалото ще се намести."