Архиви на етикети: Народна приказка

В един град живял старец на почтена възраст. Той бил знаменит с мъдростта си, но много беден. Веднъж царят чул за мъдростта на стареца и му съобщил, че иска да го посети у дома му. – С какво ще нагостим царя? – го попитала жена му. -Та ние нямаме почти нищо у дома. – Ще донесеш това, което имаш и ще …

Известен риши седял в мълчание и лицето му изразявало стремеж. Попитали го: „С какво е зает умът ти?“ Риши отговорил: „Сега строя храм.“ „Къде е твоят храм?“ „Той е на двадесет прехода от тук и строителите са в нужда.“ „Тогава ти дори в бездействието градиш?“ Риши се усмихнал: „Нима действието е само в пръстите и стъпалата?“

В Бухара имало един богат и щедър господар. Той заемал висок ранг в йерархията на света – тайната йерархия. Бил известен като Президента на света. И всеки ден той раздавал злато само на една категория хора: болни, вдовици и т.н. Нищо не получавали тези, които отваряли уста. Но не всички умеели да мълчат. Веднъж, когато бил ред на адвокатите да получат …

През една ранна лятна утрин Крали Марко се дигна от леглото, облече се, наложи самурения си калпак, препаса сабята си и викна на невестата си:– Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.– Къде ще идеш, сине? – попита го старата майка.– В Солун града ще ида, майко. Искам да навестя моя побратим Секула. …

Дзенмайсторът Шингаи учел учениците си на медитация. Един от тях имал навика нощем да прескача оградата на храма и да отива в града да търси развлечения. Веднъж, като оглеждал спалното помещение, Шингаи открил отсъствието на този ученик, като при това намерил една висока табуретка, която той използвал, за да прескача оградата. Шингаи отместил табуретката и застанал на нейното място. Когато …

Когато Бандзан се разхождал по пазара, чул разговор между купувач и месар: -Дай ми най-хубавото парче месо – казал купувачът. – Всичко, което съм изложил на сергията, е най-хубавото – отговорил месарят. – И няма да успееш да намериш парче месо, което да е най-хубавото? При тези думи Бандзан получил просветление.

Когато дзенучителката Есюн преминала стоте години и била близо до момента да напусне този свят, помолила няколко монаси да подредят дърва в двора. Като седнала решително в центъра на погребалния огън, тя запалила края му. – О, монахиньо – закрещял един монах, – горещо ли ти е там? – Само такъв глупак като теб се интересува от това – отговорила …

Веднъж един от учениците решил да покаже на Настрадин Ходжа прекрасен езерен пейзаж, какъвто той не бил виждал никога.– Каква красота! – възкликнал Настрадин. – Но само ако, само ако…– Какво „само ако“, Ходжа?– Само ако не бяха напълнили тук с вода!

Веднъж в дома на Настрадин Ходжа влязъл крадец. Жената на Ходжа обезпокоено казала: „Ефенди, у нас има крадец.“ А Настрадин безгрижно казал: „Ш-ш-ш-т! Мълчи. Може пък и да намери нещо подходящо, а да му го вземем после, ще е лесно.“

Живели някога в един град трима кьосета. Те всеки ден излизали пътя и мамели, както им падне, срещнатите селяни. Но ето че веднъж един селянин на име Яро изпратил сина си в града да продаде кравата им.. — Внимавай, синко, по-малко от три жълтици не взимай за крава? — нашата крава е хубава, млечна!