Архиви на етикети: Народна приказка

Една жаба попаднала в коловоз на мръсен селски път и не могла да излезе оттам. Било й трудно. Оптвала. опитвала, но нищо! Приятелите й помагали. Те направили всичко възможно. А после настъпила вечерта и угнетени, разочаровани, те я оставили на волята на съдбата. На следващата сутрин дошли да погледнат, като си мислели, че вече е мъртва. Та тя била направо …

В един град дошъл чародей и хвърлил в градския кладенец някакво лекарство. Той казал, че всеки, който пие от този кладенец, ще полудее. В града имало само два кладенеца: един – за обикновените хора и друг – за краля. До вечерта целият град полудял. Хората били принудени да пият от кладенеца, знаейки, че ще полудеят, защото той бил единственият достъпен. А …

Един гостоприемен човек гостувал веднъж на свой приятел три дни. Когато се канел да си тръгва, стопанинът го помолил да го извини, че не го е приел както подобава. – Много добре – казал гостът, – когато дойдеш при мен, аз ще те посрещна още по-добре. Скоро се случило така, че неговият приятел му дошъл на гости. За свое учудване …

Някога, много отдавна съществувал град, състоящ се от две паралелни улици. Веднъж някакъв дервиш преминавал от едната улица на другата и жителите на тази улица забелязали, че очите му са пълни със сълзи. „Някой е умрял на съседната улица!“ -извикал един от тях и веднага всички деца, които играели наблизо, подели Вика.

Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът. Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: «Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам».

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна.

Един човек попитал учителя Ли Дзи: – Защо цениш празнотата? – Няма нищо ценно в пустотата – отговорил Ле Дзи и прдължил. – Раотата не е в названието. Няма нищо по-добро от покоя, няма нищо по-добро от празнотата. В покоя, в празнотата намираш своя дом, в стремежа си да вземеш губиш своя дом. Когато нещата тръгнат на зле, няма как …

Имало едно време един дядо, той имал трима сина. По-големите се занимавали със стопанството, били сръчни и гиздави, а най-малкият, Иван глупакът, бил ни туй, ни онуй, обичал да събира гъби в гората, а в къщи все на печката дремел.

Някога, много отдавна, един човек, като разсъждавал съсредоточено и упорито над тайните на природата, разкрил как се добива огънят.

Така се случило веднъж, че един последовател на Нагарджуна, един от най-великите мистици, родени В Индия, реализирал своето безгранично същество и светът изчезнал. След това се появили последователи, а последователите са преди всичко копия, тъй като те не се опитват да вникнат в реалността и не се отказват да приемат думите на Майстора на вяра.