Архиви на етикети: Народна приказка

В едно цимшианско село по-възрастните жители били обхванати от радостното вълнение на големите зимни тържества. Не им оставало нито време, нито мисли за други неща. Извън селото група деца, които все още не били на възраст да взимат участие в тържествата, играели на възрастни. Направили си своя зимна церемония. Построили си къща от клони и през целия ден пели. викали и …

В един студен вечерен час, когато вятърът свирел по пътищата, няколко пътници се събрали край огъня в стар крайпътен хан. Пламъците пука ли тихо, сенките играели по стените, а разговорът, както често става, тръгнал към вярата и чудесата. Един от мъжете се навел напред, протегнал ръце към топлината и казал с мек глас:— Петнадесет години чакахме с жена ми дете… …

Представи си утро в планината. Тънка мъгла лежи над двора на малка колиба. Въздухът е хладен, дърветата тихо шумят, а от кладенеца се чува равномерното поскърцване на въжето. Един човек излиза навън с брадва в ръка. Преди години той е бил същият този човек — със същата брадва, със същия кладенец, със същите дърва. Но тогава всяко движение е било …

И може би последните, които се опитали да сторят на бога някакво зло, били едни тиренски моряци, чийто кораб той наел, за да обиколи островите в Егейско море. Без да го познават, моряците решили да продадат хубавия младеж на някой робски пазар и да разде¬лят парите, затова вместо да гребат към остров Наксос, както била уговорката, се отправили към азиатските градове …

Веднъж имало един човек на име Моджуд. Той живеел в голям град, където заемал пост на дребен чиновник и по всичко изглеждало, че ще свърши дните си като инспектор по мерките и теглилките.Веднъж, докато се разхождал в градината, обкръжаващ старинно здание близо до дома му, пред него се явил Хидр, тайнственият наставник на суфите, облечен в трептящо зелено. Хидр казал: …

Милен обичал хубавата Янка от селото! Когато бродел из гората със своята дружина, Янка била в сърцето му. Когато вечер от ясното небе затрепкали звездите, той виждал Янка като ясна звездица, когато полето се нашарело с цветя всякакви – Янка била най-шареното цвете между тях! Когато славей запее в гората – Янка славеят надпявала. Момъкът копнеел тя невеста да му …

Всяка заран, когато двамата братя Стоян и Радой подкарвали овцете към Бешовешката могила, майка им все заръчала: – Не си разпилявайте стадото по самодивските дъбрави и на свирете с тънка свирка да ви не чуят Дивите, че ще мерят сили с вас – ще ви надвият. Ако ли ви китка подадат или червена ябълка – да не се лъжете! Нищо …

Имало времена, в които хората живеели рамо до рамо, но сърцата им били далеч едно от друго. Песните били забравени, радостта – изгубена, а думите се превръщали все по-често в остриета. Улиците били пълни с хора, но празни от живот. Тогава от един далечен, почти забравен свят пристигнал посланик. Той не дошъл с армия, нито с богатства. Дошъл със светлина.Където …

Представи си тясна, криволичеща уличка в стар град. Къщите са ниски, с дървени стрехи, почти се допират една в друга. Настрадин Ходжа върви спокойно, потънал в мислите си — може би обмисля някоя шега, може би някаква мъдрост. Изведнъж — трясък! От покрива на една къща се откъртва човек и пада право отгоре… но не на земята — върху самия …

Представи си тих следобед край дълбока, бавно течаща река. Водата изглежда спокойна, но крие сила и дълбочина. Лодка се плъзга по повърхността ѝ — уверено, леко, сякаш не подлежи на никакви закони. Лодкарят стои стабилно, без напрежение, без колебание — като човек, който не се бори със стихията, а просто е част от нея. Ян Хой наблюдавал това и не …