Архиви на етикети: Народна приказка

Излязла една мишка от дупката си – гладна, но и много самоуверена.Огледала се и какво да види – пред нея капан. А вътре – парче месо. Мишката присвила очи и се подсмихнала:— Аха… мислят, че ще ме хванат! Но не знаят с кого си имат работа. Обиколила капана отдалеч, като генерал на разузнаване.Погледнала желязото, огледала пружината. — Знам как работи …

Живял някога на този свят един човек. Той бил безкрайно богат. Имал много овце, цели стада коне и какъв ли не друг имот — пчелни кошери, воденици. . . Седна дума, бил толкова богат, че в страната му го сочели с пръст. Този човек имал и двама сина, и двамата разхайтени: по цял ден скитали без работа и дори през …

Представи си морски бряг — тих, с равен шум на вълните и лек вятър, който носи солената миризма на вода. По пясъка вървят трима добре облечени мъже. Говорят тихо, но напрегнато. Погледите им са остри, движенията — премерени. Не се наслаждават на разходката. Те кроят план. — Трябва да го изместим внимателно…— Не директно. Първо ще му отслабим позициите…— После …

Представи си планинско село — сгушено между борове, с чист въздух и треви, които миришат на лек. Там живеел един беден човек. Нямал много, но когато му се родило дете, сърцето му се напълнило с радост. Искал най-доброто за него — и затова поканил за кръстник самия Господ. И Господ дошъл. Кръстил детето, благословил го да живее дълго и спокойно, …

Представи си ранна пролет. Полето още носи мириса на зима, но земята вече диша. Жътвата е минала, по нивите са останали разпилени зърна — забравени, незначителни за всички… освен за един човек. Там, приведен, бавно върви старец. Почти на сто години. Движенията му са тихи, внимателни — не като на човек, който бърза да събере нещо, а като на човек, …

Представи си безкрайна нощна пустиня, обляна от студена лунна светлина. Пясъкът сякаш диша — тих, неподвижен, но жив. Небето е дълбоко и ясно, звездите стоят като ориентири за онези, които търсят път… и смисъл. Пътниците се лутат. Водачът е изгубил посоката. Стъпките им се размиват в пясъка, а тишината става тежка. Тогава, след дълго търсене, един от тях го намира. …

Имало едно време свят, в който небето било толкова ниско, че човек можел да го докосне с ръка. Не било далечна синева, а нещо почти земно — като таван над главите на хората. Животът си вървял така, докато хората не започнали да се блъскат в него… буквално. Една жена запалила пещта да пече хляб. Замахнала с дългата лопата, както правела …

В храма Рюмон се събирали хора от всички краища. Седели тихо, вперили поглед в Банкей – не защото говорел гръмко или търсел да впечатлява, а защото думите му били прости и стигали право до сърцето. Тъкмо бил по средата на беседата си, когато вратата се отворила рязко. Влязъл свещеник от друга школа – шумен, самоуверен, с онзи поглед, който не …

В една стара планинска школа, скрита сред мъгли и кедрови гори, четирима млади ученици седели рамо до рамо. Били близки приятели – не само по пътя на учението, но и по сърце. Решили да направят нещо трудно. Да изпитат себе си. Дали си обет:да запазят пълно мълчание. Не за час. Не за ден.А докато могат. Първият ден минал леко. Седели …

Представи си прашен площад в малък град. Наоколо – търговци, сергии, хора, които спорят, смеят се, надвикват се. В центъра – кръг от зяпачи. Там стоят двама: Настрадин Ходжа – спокоен, леко усмихнат, и един дервиш с важна физиономия, който се държи така, сякаш е изял цялата мъдрост на света. Ходжата първо му задал няколко въпроса. Прости, ясни. Но дервишът …