Listen to this article

Архиви на етикети: Народна приказка

Вярата в Бога

Един млад човек отговорил с отказ на молбата на равина да извърши добро дело, като заявил, че счита подобни дела за безполезни. – Знаете ли, та аз не вярвам в Бога – напомнил той за себе си. – И аз не вярвам в този Бог, в който не вярвате вие – подкрепил го равинът.

Прочетете повече »

Въпросите на Синедрион

Член на Синедрион питал Христос: "Ще отидеш ли ти при него, ако те повикаме?" Христос отговорил: "По-добре да отида на гробището, защото там няма лъжа." Продължил членът на Синедрион: "Защо не ни признаваш, ако даже баща ти е бракосъчетан от наш член?" "Почакайте, докато се разруши домът ви, тогава ще дойдем ние." "За какво ще дойдете, да рушите или да …

Прочетете повече »

За монаха и земиндара

В едно селище имало индуистки манастир. Неговите монаси всеки ден ходели с чашки за милостиня, събирайки за храна. Веднъж един монах, минавайки наблизо, видял земиндар, който жестоко биел един бедняк. Светият човек, който имал много добро сърце, захпочнал да моли земиндара да престане. Земиндарът, заслепен от яростта си, незабавно се обърнал към монаха и излял върху него гнева си. Той го …

Прочетете повече »

Желание да запали

Настрадин Ходжа седял с приятели в някаква компания и разказвал: – Събуждам се аз снощи, припуши ми се. Натъпках си лулата, взех кремък и огниво. Драсках, драсках – не ще да се запали огън и това си е. Ядосах се, угасих свещта и легнах да спя.

Прочетете повече »

Зрънцата на ориза

Веднъж Настрадин Ходжа се скарал с настоятеля на манастира, в който живеел по онова време. Скоро след това от склада изчезнал чувал с ориз. Настоятелят заповядал всички да се строят в двора на манастира. Когато всички се събрали, той казал, че в брадата на крадеца са се заплели зрънца ориз. "Това е стар начин да застави виновния неволно да се …

Прочетете повече »

Бялата сърна

Живеели някога цар и царица. Те били честити, защото се обичали взаимно и поданиците им ги почитали. Едно не стигало, за да бъде пълно щастието им: нямали си наследник. Един ден царицата седнала край един извор и се отдала на своята мъка: — Колко съм нещастна, че си нямам дете! Трябва ли да умра без утеха? Както се окайвала така, …

Прочетете повече »

Алчният богаташ

Имало едно време двама братя. Единият бил богат, другият – беден. Богатият нищо не работел, а печелел много. Бедният ловял риба и така се прехранвал. Веднъж богатият вдигнал сватба — сина си женел. Събрали се много гости в дома му. „Ще ида и аз на гости на брат си“ — рекъл си бедният. Взел на заем от съседите кравай и …

Прочетете повече »

Принцът-рак

Едно време имало един рибар. С парите, спечелени от уловената риба, той не можел да нахрани голямото си семейство дори с качамак. Изтегля той веднъж от морето мрежите и усеща, че те са много тежки. Насила ги изтеглил. Гледа — рак, ама такъв грамаден, че с поглед не можеш да го обхванеш. — Ето това се казва улов — зарадвал …

Прочетете повече »

Царят на нимфите

Имало едно време един морски капитан. Наскоро след като се оженил, той трябвало да поеме по далечни чужди земи. Бавил се шест години, но продал стоките си на добра цена и със спечеленото накупил много друга стока, натоварил я на кораба и на седмата година тръгнал към дома си. Нямал търпение повече и мислел само за жена си, защото не …

Прочетете повече »

Гърмящият водопад

Одеялото на нощта бе обвило в мрак селото на племето кикапу. Хората се бяха събрали около огъня на приказките в очакване на думите на разказвача. Слушателите знаеха, че този път няма да се разказва за юнаци от бойните пътеки, нито за бойци, рискували живота си в нападения в страната на техните врагове. И все пак разказът, който предстоеше да чуят, …

Прочетете повече »