Listen to this article

Архиви на етикети: Народна приказка

Св.Илия и хората

Едно време светците ходели по земята и хората искали от тях кой каквото му било нужно. Един искал дъжд, друг суша; един слънце, друг вятър – в зависимост от това какво бил насял по полето или какъв занаят имал. Най-вече молели свети Илия. защото той бил най-гръмогласен, пък и той пускал и дъжд, и гръмотевици, и светкавици. Народът мислел, че …

Прочетете повече »

Змейско вино

Един човек решил да си насади лозе на хубав хълм, огрян от слънцето. Изорал земята, насадил лозичките и започнал да се грижи за тях. След години лозето започнало толкова много да ражда, че човекът едвам смогвал да обере гроздето. От него правел вино, продавал го и полека-лека забогатял. Но един змей се научил всяка година да обира гроздето – но …

Прочетете повече »

Човекът, който помнел за смъртта

Веднъж един дервиш се качил на кораб, за да тръгне на морско пътешествие. Като го видели на борда на кораба, другите пасажери започнали един след друг да се приближават към него за напътствия. На всички той казвал едно и също: "Помни за смъртта, докато не разбереш какво е това смърт." Почти никой от пътешествениците не обърнал особено внимание на този …

Прочетете повече »

Столетният череп

Учителят Ле Дзи на път за царство Вей решил да хапне нещо. Спътниците му забелязали столетен череп и му го показали. Ле Дзи погледнал черепа и казал на ученика Бо фин: – Само ние с него разбираме, че няма нито раждана нито смърт. Колко грешно е да се опечаляваме от смъртта! Колко грешно е да се радваме на живота!

Прочетете повече »

Аз оставих момичето на брега на реката

Веднъж Тандзан и Екидо вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до брега на една река, те срещнали момиче в копринено кимоно с пояс, което не можело да премине разбушувалата се река. Момичето било много красиво. – Я да видим сега – казал Тандзан и като я взел на ръце, я пренесъл през реката. Екидо не възобновил беседата …

Прочетете повече »

Боецът и отшелника

Един боец бил под покровителството на уважаван отшелник. След победа той дошъл при отшелника и му благодарил за две чудесни спасявания. Но отшелникът казал: "Непризнателни боецо, ти беше спасен не два пъти, а дванадесет пъти. Ти не си разпознал най-важните избавления." Обикновено хората забелязват малкото, но не голямото.

Прочетете повече »

Царството на абсолюта

Четирима пътешественици открили неизвестно място, обкръжено от висока стена, в която нямало дори пролука. Пътешествениците много искали да видят какво има зад нея и един от тях се покатерил на стената. В момента, в който се качил обаче и погледнал отвъд, изкрещял изумено и радостно и без да каже дума на приятелите си, скочил от другата страна. Другите също решили …

Прочетете повече »

Даряващият трябва да благодари

Когато Сейсецу бил настоятел на манастира, потрябвала му нова учебна сграда, защото там, където учел, вече било твърде тясно. Търговецът от Едо на име Умедзу Сейбей решил да пожертва за постройката на новото учебно здание петстотин златни монети, наречени рю, и ги донесъл на учителя. – Добре, ще ги взема – казал Сейсецу. Като подал на учителя чувал със злато, …

Прочетете повече »

Добро и зло (2)

Когато Банкей прекарвал седмиците си в медитация, от различни краища на Япония се събирали ученици, за да учат от него. По време на едно такова събиране хванали ученик крадец. Съобщили за това на Банкей и го помолили да прогони престъпника. Банкей не обърнал внимание на случая. По-късно същият ученик бил хванат отново В същото провинение и Банкей пак не се …

Прочетете повече »

Дървеният Буда

Учителят Теннен Танка посетил веднъж един храм и останал да пренощува. Настоятелят на храма бил щастлив, тъй като Теннен Танка бил знаменит учител и била голяма благословия, че той отишъл там. Но през нощта Теннен направил нещо, което поразило настоятеля. Нощта била студена и Теннен изгорил дървения Буда, за да се стопли. Настоятелят бил шокиран. Когато видял огъня в храма, …

Прочетете повече »