Архиви на етикети: Народна приказка

Разказвачите от племето пони често разказват тази приказка, но ще я чуете и от други разказвачи на други племена от Великата долина. Преди много години индианците нямали понита и ходели на лов за бизони пеша, като бродели в продължение на много луни. Когато местели лагера си, за да следват стадото бизони, жените от племето имали за помощници големи, силни кучета. …

Имало едно време един дядо и една баба. Те имали три дъщери. Двете обичали да се гиздят и да се веселят, а третата била кротка и скромна. На по-големите дъщери сукманите били шарени, кондурките – натъкмени, мънистата – позлатени. А на Машенка сукманчето било тъмничко, но очите й – светлички. На Маша красотата се криела в косата – дългата й …

Имало едно време един мъж и една жена. Те нямали деца. Тези хора били добри и щедри: някои давали милостиня с паничка, а те с каче раздавали; други с качета давали, а те с чували подарявали, нищо не им се сви¬дело. «Ех, за какво ни е нашето богатство? — казвали те. — Нали си нямаме деца да им се радваме…» …

Ей го там, горе – на най високия зъбер. Стои гордо, величествено, а около дънера му – ситно лековито биле. Билката от непристъпната скала е чудотворна, думат хората от този край, но до нея трудно се стига. До там отиват най-смелите, най-преданите. Стигнал ли е някой до гордия хубавец, дето устоява на бури и ветрове? Послушайте! Живял по тези места …

Три дена четата на Стоян войвода се сражавала е кърджалийските орди, които връхлитали като ураган. Те помитали де що им се изпречи пред очите. Палели села, отвличали моми и млади невести, погубвали деца. Огън затривал горите. Всичко на пепел ставало. Храбрата Стоянова чета прогонила най-сетне тази безумна напаст, но паднали и юнаците в лютата битка. Стоян войвода, тежко ранен, лежал …

Великомъченик Георги е роден през втората половина на II век. Отличавал се с буден ум, доблест и храброст. Това е времето на император Диоклетиан, който жестоко преследвал християнството и още по-жестоко наказвал онези, които го изповядвали. Когато Георги станал на 20 години, заради неговите качества Диоклетиан го произвел във висок военен чин – трибун. Дълбоко смутен от строгите присъди към …

Накрай земята и отвъд морето, зад висока планина, гори като златният дворец на Слънцето. То живее там със своята майка и сестра си – звезда Зорница. Брат му, Месецът има друг – сребърен дворец. Слънцето се прибира у дома само за да спи през нощта, защото през деня пътува, за да свети и да топли земята. Всяка сутрин сестра му …

Едно време имало един брат и една сестра. Те все се карали и препирали. На майка им омръзнало да слуша кавги и един ден ги проклела: – Синко и дъще, като се мразите толкова, да даде Господ да се чувате, а да не се виждате. Тогава Господ ги превърнал в две птици: момчето станало чухал а момичето – кукукувица. Затова …

Имало едно време трима братя юнаци. Най-малкият бил келяв, та не го броили за нищо. По онова време имало една голяма ламя, която правела много пакости: ядяла овци, волове, дори и люде. Ходили много юнаци да я убият, но тя ги изяждала с измама. Научили се тримата братя за тая ламя и най-големият рекъл: – Освен мене, няма друг, който …

Когато разбогатял, Хитър Петър дал под наем на един беден човек зеленчуковата си градина. В градината се родила необикновено голяма зелка. Всеки, който я виждал, захласвал се да я гледа и да й се чуди. Един ден градинарят си рекъл: "Тая зелка се пада на чорбаджията. Ще му я подаря. Той много ще се зарадва, защото се е родила в …