Архиви на етикети: Народна приказка

Стенли парк, в днешния град Ванкувър, едно време бил мястото на главното село на могъщ скуемишки народ и на тяхната конфедерация. От това централно село тръгвали мощни бойни канута с множество въоръжени воини на борда и се запътвали на бой през океана и устията към заобикалящите ги острови. Това село било родното място на прославени вождове и могъщи жреци, от …

Имало едно време един мъж и една жена, те си имали дъщеричка Альонка и синче Иванчо. Но не щеш ли, майката и бащата умрели и останали Альонка и Иванчо сам-саминки. Тръгнали те по белия свят да скитат. Вървели по един далечен път, през едно широко поле и на Иванчо му се допило. – Альонке, сестричке, искам да пия! – Почакай, …

Живял някога на този свят един богат човек, който имал един-единствен син. И когато синът пораснал и навършил седемнадесет или осемнадесет години, баща му го оженил за много разумна девойка. Няколко години след женитбата на сина си богаташът умрял. А сина съвсем го домързяло — не мръдвал от топлото легло ни зиме, ни лете и непрекъснато хленчел, студено му било. …

Живели едно време мъж и жена. Те имали един-единствен син. Веднъж бащата го повел при майстор, за да го научи на занаят. При извора селянинът се спрял, утолил си жаждата и казал: — Охай! В същия миг от водата изскочил Охик — водният дух — и попитал: — Какво искаш от мене? Накъде си тръгнал? — Отивам да дам сина …

В една тиха вечер дошла като мълния страшна вест – Чипровец горял.. Едни казват на Кръстовден било, други – на Петковден… Лъчите на есенното слънце се промъквали в уличките, изпълнени с въстаници. Жени, деца – млади, стари били празнично накипрени. Гощавали се като на сватба и пеели бунтовни песни. Радостта се изливала като отприщен порой, но за кратко, само до пладне. Когато …

Бил малко момче – на седем години. Един ден, както пасял телците си, му хрумнало да ги приближи до близкото езеро. То било толкова синьо, че му се струвало небето е слязло на земята. Разнесъл се в тишината детски плач. Огледал се наоколо и видял малко детенце в люлка. Слънцето приличало! Момчето гребнало малко водичка в шепата си и напоило …

От дядо си помня. В наше село имало овчарче. Горан му думали. Помнили го някои. Често пасяло стадото си ей там, до високата скала. Избирало си удобно място върху нея и дълго свирело на кавал. Отвисоко се виждали овцете, та можело дори да ги преброи. А опитат ли се овцете да се отлъчат, момчето им подвиквало дружелюбно и отново пръстите …

В древни времена, когато славянските племена живели тук, земята била покрита с вековни гори. През тях течали спокойни, големи реки. След зимата, когато ледовете, погалени от южняка, с трясък отминавали и пролетните дъждове окъпвали земята, праславянските моми излизали край реката, нагиздени със сватбени премени, и заигравали своя прощален момински танц. Те пеели и славели добрата закрилница на семейството – славянската богиня …

Това се случило тъкмо през дните, когато тракийците празнували празника на Дионис. Прокна отишла в планината заедно с другите жени. В гъста гора на планинските склонове тя намерила колибата, в която нейният мъж държал в робство филомела. Прокна освободила сестра си и тайно я завела в двореца. – Не е сега време за сълзи, филомела – казала Прокна, – сълзите …

Едно време Господ ходил по земята като човек и по всичко приличал на другите хора. Веднъж той тръгнал по земята да види кое как е, има ли народът нужда от нещо, има ли плодородие и сговор. Ама като ходел, сам не можел да види всичко, което искал, та затова повел със себе си и светиите да гледат, да разговарят с …