Архиви на етикети: Народна приказка

Ой та тебе, боже, мили боже, що ми правиш чудо и нишани, да се чудит съта ристиянщина, да се славит твое свето име, да се слушат от века до века!… Шетба шетат Марко Прилепчанин, шетба шетат земя по краина… Конят Шарколия на юнака е толкова силен, че като върви – гората кърши! Кършигоро му думали. На самурения му калпак лестят …

Сред свитата на Дионис често можело да се види бог Пан. Когато Пан се родил, майка му, нимфата Дриопа, като го погледнала, хукнала да бяга. Защото той се родил с кози нозе, рога и дълга брада. Но баща му, Хермес, се зарадвал на раждането на сина си, взел го на ръце и го отнесъл на Олимп. Всички богове се зарадвали …

Една жена нямала дете девет години след сватбата. Веднъж тя се помолила: – Нека родя син, пък дори да е змейче. Станало точно както жената поискала. След девет месеца тя родила син, но той бил змей – имал опашка, криле под мишниците и люспи като на смок. Раснал синът й, пораснал и дошло време да се жени. Веднъж змеят рекъл …

Двама крадци отишли да оберат една църква. Те задигнали всичко: сребърни венци по иконите, ръце, крака, кандила, кандилници, и го натъпкали в чували. Влезли да оберат и олтара. Единият от крадците ограбил кръстове, потири, обкованото евангелие и всичкото сребро на олтара и престола. Другият се покачил на престола, да откачи кандилото. Той бил обут в свински цървули, та другарят му …

Някога слънцето намислило да се жени и поканило всички животни на сватба. Поканило и таралежа. Узнал от по-рано за слънчовата сватба, таралежът ядосан се скрил в една дупка. Слънцето отишло да го кани. Таралежът не искал да иде, но най-после се съгласил – как да не иде при царя на всичко живо. Вървял той с другите животни и все се …

В едно село живеел сиромах Тодор. Нямал си той ниви и добитък, а работел чорбаджийските имоти. Криво-ляво прехранвал себе си, жена си и трите си деца. Чорбаджията имал само един син за чудо и приказ. Нищо не работел, нищо не учел, а денем киснел по кафенета и кръчми, пък вечер скитал край плетищата да лъже моми. Нямал нито страх, нито срам …

Едно бедно момче пасяло стадо чужди овце по поляните над селото си. Веднъж, по обед, то ги закарало до едно изворче с голямо корито да се напият с вода. После овцете се събрали да пладнуват в една дъбрава. Овчарчето също пило вода направо от чучура, постлало си ямурлука и заспало. Присънил му се чуден сън. Явил му се един белобрад …

Някога в едно езеро живеели три риби. Първата била най-умната, втората – по-проста, а третата-съвсем глупава. Живеели си те както всички риби на света, докато веднъж не дошъл човекът. Той носел със себе си мрежа и умната риба го видяла през водата. Прехвърляйки жизнения си опит, историите, Които била чувала, тя призовала на помощ целия си ум и решила да …

Покрай един плет, обкръжаващ птичи двор, накацали лястовички, неспокойно чуруликайки една на друга, говорейки си за много неща, но мислейки само за лятото и юга, защото есента вече била на прага – очаквал се северен вятър. Веднъж те отлетели и всички заприказвали за лястовичките и за юга. „Ще взема и аз догодина да отлетя на юг“ – казала кокошката. И …

Чжуан Дзи, облечен в ленена роба, цялата в кръпки, обут в сандали, завързани с върви, преминавал покрай владетеля на царство Вей. – Колко зле живеете, уважаеми! – възкликнал царят. – Аз живея бедно, но не зле – отговорил Чжуан Дзи. Да имаш пътя и неговата сила и да не ги претвориш в живот – това означава да живееш зле. Да …