Архиви на етикети: Народна приказка

Каква беше зимата тази година? – попитали Настрадин Ходжа. – Толкова сурова – отговорил той, – че даже и в банята не можех да се къпя без шуба.

Живели някога мъж и жена. Те имали три питки. Поделили ги помежду си, всеки изял по една и останала още една питка. Те се договорили, че този, който заговори пръв, губи питката. Веднага щом се разбрали нито един от тях не смеел да проговори. И Всичко това – заради една питка. Минало известно време. В къщата им влезли крадци. Обрали …

Мишката излязла от дупката си и видяла, че са й приготвили капан, а в капана – парченце месо. Тя си помислила: "Ето, приготвили са ми капан, за да се хвана в него. Добре е, че съм толкова умна и ще успея да направя така, че да не попадна в капана. Та аз отлично знам: ако докосна с муцунка това желязо, …

Защо робата ти е с висока яка? – попитали Настрадин Ходжа. – Нарочно е така, слънцето да не ми пече във врата – казал той. – А какво ще направиш, ако слънцето се окаже отпред? – Аз не бързам за никъде, ще се обърна обратно.

По улицата вървяла жена. След нея се повлякъл мъж. Тя завила зад ъгъла, мъжът – също. Тогава жената заба¬вила крачка. – Какво искате от мен? Защо Вървите след мен? – попитала тя, като се обърнала към него. -Защото те обичам… – Напразно си заобичал мен. След мен Върви сестра ми, тя е сто пъти по-красива от мен. Влюби се в …

Веднъж крадци казали на някакъв ава: -Дошли сме да вземем всичко, което имаш в килията си. Онзи отговорил: -Деца мои, вземете всичко, което пожелаете. Тогава те взели от килията всичко, което можело да бъде отнесено, освен едно скрито чувалче и си тръгнали. Но старецът хукнал след тях, като викал: -Деца мои, забравихте чувалчето, вземете го!

В миналото някакъв човек натрупал много златни кюлчета. И тъй като златото било страшно много, той го държал в мазето на дома си. Това продължило повече от тридесет години, през които той нищо не похарчил, но му харесвало да се любува на златото си. Ето че веднъж му откраднали златните кюлчета. Чо векът се разстроил почти до смърт. Някой, който се …

Живял някога един цар, който се наричал Блажен, всички го обичали, защото бил добър и справедлив. Жена му, царица Ласка, също била добра. Имали една малка принцеска, която се наричала Русокоска заради разкошните й златисти коси. Тя била добро и прелестно дете. За нещастие царицата умряла наскоро след раждането на Русокоска и царят плакал дълго и горчиво. Русокоска била твърде …

Имало едно време един рибар. Той станал на петдесет години, но все още нямал деца. По цял ден ловял риба и капвал от умора. „Ех – мислел си рибарят, – да имах и аз едно детенце, та поне малко да ми помага“. Един ден, като ловял риба, от преумора му се завило свят и той се строполил в лодката си. …

Не винаги в Северно море са се въдили толкова риби, колкото се въдят сега. Било е време, когато не е можело да се хване нито една рибка. Защото някога, много отдавна, животът е бил съвсем различен от сегашния и хората са живели другояче. Тогава рибите от едно море си стояли само в него, както и животните от една гора не …