> <?php bloginfo('name'); ?> | <?php wp_title(); ?>

Архиви на етикети: Джани Родари

Маймуни на път

Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала: — Какво се вижда? — Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа. — Колко е голям светът, колко е поучително да се пътува. Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд. — Какво се вижда …

Прочетете повече »

Шоколаденият път

Трима братя от Барлета веднаж, вървейки през полето, открили един много гладък път, и целия кафяв. — Какво ли ще е това? — попитал първият. — Не е дърво — казал вторият. — Не е въглища — обадил се третият. За да разберат по-добре, и тримата коленичили и близнали. Било шоколад, просто целият път бил от шоколад. Започнали да ядат …

Прочетете повече »

Учителят Гароне

Новости, новости, навсякъде новости. Феята Бефана пристигна тази година на борда на ра­кета със седемнадесет степени и на всяка степен имаше по един гардероб, пълен с подаръци, и пред всеки гардероб имаше по един електронен робот с всички адреси на децата. Не само на добрите, но на всички, защото лоши деца няма, най-после феята Бефана успя да научи това. Новост …

Прочетете повече »

Думата „плача“

Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея: Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отми­налото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече, като кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък. …

Прочетете повече »

Мишокът, който яде котки

Един стар библиотечен мишок отишъл да навести братовчедите си, които живеели на тавана и слабо познавали снета. — Не познавате света — казал той на своите срамеж­ливи роднини — и по всяка вероятност не знаете дори да четете. — Ех, ти си учен — въздишали те. — Например яли ли сте някога котка? — Ех, ти знаеш толкова работи. При …

Прочетете повече »

Синият сфетофар

Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.— Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме?От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на …

Прочетете повече »

Дворец от сладолед

Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …

Прочетете повече »

Младият рак

Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало го­леми усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …

Прочетете повече »

Слънцето и облакът

Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: — Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вя­търа лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …

Прочетете повече »

Дворецът за чупене

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Прочетете повече »