На планетата Бу няма книги. Науката се продава и се консумира в бутилки. Историята е една червена течност, която прилича на сок от нар. Географията — течност, зелена като мента, граматиката е безцветна и има вкус на минерална вода. Няма училища, учи се в къщи. Всяка сутрин децата, според възрастта, трябва да гаврътнат чаша история, няколко лъжици аритметика и т.н.
Прочетете повече »
Веднъж в Чезенатико, на брега на морето, пристигнала една въртележка. Имала всичко на всичко шест коня и шест червени джипа, малко овехтели за децата с по-модерни вкусове. Човечето, което я въртяло, бутайки я с ръце, било дребно, мьршаво, мургаво и имало лице на човек, който яде веднъж на три дена. Изобщо не била кой знае каква въртележка, нo на децата …
Прочетете повече »
✨ Джани Родари – човекът, който превърна въображението в игра Джани Родари е италиански писател, който много обичал децата и вярвал, че всяко дете има право да мечтае, да измисля и да задава въпроси. Той не пишел просто приказки - той измислял цели светове, в които: думите играят, предметите оживяват, а обикновеното става вълшебно. 📚 Най-важното при него: няма …
Прочетете повече »
Когато момиченцето е болно, трябва и куклите му да се разболяват, за да му правят компания, дядото ги преглежда, предписва им подходящи лекарства и им прави много инжекции с една химикалка. — Това дете е болно, докторе. — Яда видим. Е, да, струва ми се, че има тежък мърморит. — Опасно ли е? — Много. Дайте му да пие от …
Прочетете повече »
Мамо, отивам да се разходя. – Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш улицата. – Добре, мамо. Довиждане, мамо. – Винаги си разсеян. – Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. – Цял ли съм? Да – и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …
Прочетете повече »
Един младеж от Валтелина, като не намерил работа в родината си, емигрирал в Германия и тъкмо в Берлин го приели на една постройка като строителен работник. Марио – така се казвал младежът – бил много доволен: работел много, ядял малко и това, което припечелвал, отделял настрана, за да се ожени. Веднъж обаче, докато изливали основите на една нова постройка, скелето …
Прочетете повече »
Някога един човек решил да открадне римския Коли-зей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, напълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи. На следния ден направил същото и всички утрини без …
Прочетете повече »
Веднъж един магьосник открил машина за правене на комети. Приличала малко на машина за рязане на бульон, но не била точно такава и служела за правене на комети по желание: големи или малки, с проста или с двойна опашка, с жълта или червена светлина и прочие. Магьосникът обикалял села и градове, не изпускал панаир или пазар, представил се и на …
Прочетете повече »
Веднъж един рибар от Чефалу, като изтеглял мрежата в лодката, почувствувал голяма тежест и повярвал, че е уловил кой знае какъв рядък лов. Но в мрежата намерил! Само една рибка, дълга колкото кутре, хванал я за опашката и се готвел ядосано да я хвърли обратно в морето, когато чул тънко гласче: – Ай, не ме стискай така силно! Рибарят се …
Прочетете повече »
Веднъж в Пиомбино заавалели бонбони. Падали като големи зърна град, но били с различни цветове: зелени, розови, виолетови, сини. Едно дете налапало зелено зърно ей тъй, за опит, и открило, че ухае на мента. Друго дете опитало червено зърно – то миришело на ягода. – Бонбони! Бонбони! И всички се втурнали по улиците да си пълнят джобовете. Но не успявали …
Прочетете повече »
www.prikazki.com ЦАРСТВОТО НА ПРИКАЗКИТЕ