Listen to this article

Архиви на етикети: Джани Родари

Маймуни на път

Един ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала: — Какво се вижда? — Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа. — Колко е голям светът, колко е поучително да се пътува. Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд. — Какво се вижда …

Прочетете повече »

Шоколаденият път

Трима братя от Барлета веднаж, вървейки през полето, открили един много гладък път, и целия кафяв. — Какво ли ще е това? — попитал първият. — Не е дърво — казал вторият. — Не е въглища — обадил се третият. За да разберат по-добре, и тримата коленичили и близнали. Било шоколад, просто целият път бил от шоколад. Започнали да ядат …

Прочетете повече »

Учителят Гароне

Новости, новости, навсякъде новости. Феята Бефана пристигна тази година на борда на ра­кета със седемнадесет степени и на всяка степен имаше по един гардероб, пълен с подаръци, и пред всеки гардероб имаше по един електронен робот с всички адреси на децата. Не само на добрите, но на всички, защото лоши деца няма, най-после феята Бефана успя да научи това. Новост …

Прочетете повече »

Думата „плача“

Тази история не се е случила, но сигурно ще се случи утре. Ето какво се разказва в нея: Утре една добра стара учителка завела учениците си, наредени в редица по двама, да разгледат Музея на отми­налото време, където били събрани нещата от миналите времена, които не служат вече, като кралската корона, шлейфът на кралицата, трамваят от Монца и така нататък. …

Прочетете повече »

Мишокът, който яде котки

Един стар библиотечен мишок отишъл да навести братовчедите си, които живеели на тавана и слабо познавали снета. — Не познавате света — казал той на своите срамеж­ливи роднини — и по всяка вероятност не знаете дори да четете. — Ех, ти си учен — въздишали те. — Например яли ли сте някога котка? — Ех, ти знаеш толкова работи. При …

Прочетете повече »

Синият сфетофар

Веднъж светофарът, който стои на Площада при катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят. — Да пресичаме ли или да не пресичаме? Да спрем или да не спираме? От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто …

Прочетете повече »

Дворец от сладолед

Някога в Болоня построили дворец от сладолед точно на Големия площад и децата идвали отдалече да си поближат. Покривът бил от разбит каймак, пушекът от комините от захарен памук, комините от захаросани плодове. Всичко останало било от сладолед: врати от сладолед, стени от сла­долед, мебели от сладолед. Едно детенце се хванало за една маса и взело да ближе краката й …

Прочетете повече »

Младият рак

Един млад рак си помислил: «Защо всички от моя род вървят заднишком? Искам да се науча да крача напред като жабите и да ми падне опашката, ако не успея.» Започнал тайно да се упражнява между камъните на родния поток. Първите дни това начинание му струвало го­леми усилия. Непрекъснато се блъскал, охлузвал бронята си и сам си настъпвал някое краче. Но …

Прочетете повече »

Слънцето и облакът

Слънцето пътувало из небето весело и победоносно върху своята огнена колесница, хвърляйки лъчи по всички посоки за голямо неудоволствие на един облак с буреносен характер, който мърморел: — Прахосник, разсипник, хвърляй, хвърляй на вя­търа лъчите си и да видим накрая колко ще ти останат! Всяко зърно, което зреело в лозята, си открадвало по един лъч на минута или дори по …

Прочетете повече »

Дворецът за чупене

Някога в Бусто Арзицио хората се безпокояли, че де­цата чупели и разваляли всичко. Да не говорим за изтър­каните подметки, за панталоните и за училищните чанти: но те чупели и стъклата, чупели чиниите по масите и чаш­ките в кафенето, като ритали топка и не пробивали стените само защото не разполагали с чукове. Родителите не знаели вече какво да правят и какво …

Прочетете повече »