Архиви на етикети: Джани Родари

Небето е на всички [jwplayer config=“Playlists“ playlistid=“6873″] автор: Джани Родари вид: стихове издания: радио нашият избор качество: +/+   хубави съдържание и запис връзки: книга участници: превод: Валери Петров изпълнение: Ицхак Финци записи: Стъклените човеци, Леха IIIБ – (Събуди ме с приказка 20120314) Чудо в парка, Въздишки (Условно наклонение) – (Събуди ме с приказка 20120416) размер: 3M:6мин произход: svd опис

Пулчинела бил най-неспокойната марионетка на целия стар театър. Винаги намирал причина да се бунтува: по време на представление му се искало да ходи на разходка или собственикът на театъра му давал смешна роля, докато той предпочитал драматична. – Тия дни — поверил той на Арлекино — ще духна — и дим да ме няма! — Така и направил, но не …

Някога имало четирима братя. Тримата били дребнич­ки, но доста хитри, а четвъртият бил великан с огромна сила, но бил много по-малко хитър от другите. Силата му била в ръцете, а умът — в косите. Неговите хитри братчета му подрязвали косите късо, за да е винаги глупак, карали го да върши цялата работа, че бил много силен, а те го надзиравали …

Като свършили всички войни, войникът Винченцо Ди Джакомо се върнал в къщи с парцалива униформа, силна кашлица и военно одеяло. Кашлицата и одеялото били всичко, което спечелил за дългите години война. — Сега ще си почина — казал той на домашните си. Но кашлицата не му позволявала да си почива и скоро го замъкнала в гроба. На жена му и …

Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квар­тала Монтеверде Векио за площада Фиуме, вместо да слезе към Трастевере, свил по хълма Яникул, ударил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал сред поля­ните вън от Рим като изтърван заек. Почти всички пътници по тоя час били чиновници и четели вестници, дори и тия, които не си били купили, …

Две деца си играели в спокойния двор, като измисляли специален език, на който да разговарят, без другите да раз­бират. — Бриф, браф — казало едното дете. — Браф, броф — отговорило другото. И двете шумно се разсмели. На балкона на първия етаж бил седнал стар добър гос­подин, който си четял вестника, а на прозореца отсреща се била показала една възрастна …

Един мой приятел космонавт е бил на планетата X 213 и ми донесе за спомен листа с менюто от един тамошен ре­сторант. Ще ви го препиша, както си е: Ордьоври:Речен чакъл със сос от тапи. Пържена попивателна хартия. Резенки от въглища. Супи:Рози бульонСухи карамфили в мастилен сосКрачка от маси, варениФиде от розов мрамор с масло от чукани лампиТопчета олово Готвени …

Страницата, която следва, е преписана от един учебник по история за училищата на планетата Мун и разказва за големия учен на име Брун (забележете, че там всички думи завършват на «ун»: например не се казва «луна», а «лун», не — "качамак", а «качамун» и т. н.). Ето тази страница: «Изобразителят Брун живял две хиляди години, сега е консервиран в един …

Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата шапчица. – Не, Червената! – А, да. Червената шапчица. Майка й я извикала и й казала: Слушай, Зелена шапчице… – Ама не, Червена! – А, да. Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. – Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. – …