Небето е на всички [jwplayer config=“Playlists“ playlistid=“6873″] автор: Джани Родари вид: стихове издания: радио нашият избор качество: +/+ хубави съдържание и запис връзки: книга участници: превод: Валери Петров изпълнение: Ицхак Финци записи: Стъклените човеци, Леха IIIБ – (Събуди ме с приказка 20120314) Чудо в парка, Въздишки (Условно наклонение) – (Събуди ме с приказка 20120416) размер: 3M:6мин произход: svd опис
Read More »Tag Archives: Джани Родари
Косите на великана
Някога имало четирима братя. Тримата били дребнички, но доста хитри, а четвъртият бил великан с огромна сила, но бил много по-малко хитър от другите. Силата му била в ръцете, а умът — в косите. Неговите хитри братчета му подрязвали косите късо, за да е винаги глупак, карали го да върши цялата работа, че бил много силен, а те го надзиравали …
Read More »Тролейбус номер 75
Една сутрин тролейбус номер 75, който тръгва от квартала Монтеверде Векио за площада Фиуме, вместо да слезе към Трастевере, свил по хълма Яникул, ударил по старинния път Аурелия и след няколко минути препускал сред поляните вън от Рим като изтърван заек. Почти всички пътници по тоя час били чиновници и четели вестници, дори и тия, които не си били купили, …
Read More »Много въпроси
Имало някога едно детенце, което задавало много въпроси и това, разбира се, не е нещо лошо, то дори е нещо хубаво. Но да се отговаря на въпросите на това детенце било трудно. Например то питало: — Защо чекмеджетата имат маси? Хората го гледали и понякога отговаряли: — Чекмеджетата служат, за да се поставят вътре прибори. — Зная за какво служат …
Read More »Човечето от нищо
Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало: — Не се ли страхуваш от котката? — Не, разбира се — отговорила мишката от нищо, — в …
Read More »Разходката на един разсеян
Мамо, отивам да се разходя. — Добре, Джовани, но внимавай, като пресичаш улицата. — Добре, мамо. Довиждане, мамо. — Винаги си разсеян. — Да, мамо. Довиждане, мамо. Джованино весело излиза и в началото много внимава. От време на време спира и се пипа. — Цял ли съм? Да — и сам се смее. Тъй е доволен, загдето внимава, че заподскачва …
Read More »Космическа кухня
Един мой приятел космонавт е бил на планетата X 213 и ми донесе за спомен листа с менюто от един тамошен ресторант. Ще ви го препиша, както си е: Ордьоври:Речен чакъл със сос от тапи. Пържена попивателна хартия. Резенки от въглища. Супи:Рози бульонСухи карамфили в мастилен сосКрачка от маси, варениФиде от розов мрамор с масло от чукани лампиТопчета олово Готвени …
Read More »Войната на камбаните
Имаше едно време една война, една голяма и страшна война, в която умираха много войници от едната и от другата страна. Ние стояхме отсам, нашите неприятели оттатък, стреляхме едни срещу други ден и нощ, но войната беше толкова дълга, че по едно време се свърши бронзът за топове, нямахме вече и желязо за щикове и така нататък. Нашият военачалник Свръхгенерал …
Read More »Неделя сутрин
Господин Цезар бил човек с навици. Всяка неделна утрин ставал късно, въртял се из къщи по пижама и към единадесет се бръснел, като оставял отворена вратата на банята. Това бил мигът, който Франческо очаквал. Той бил само на шест години, но показвал вече наклонност към медицината и хирургията. Франческо вземал пакетчето с хидрофилен памук, шишенцето сденатуриран спирт, пликчето с лепенки, …
Read More »Човекът, който искал да открадне Колизея
Някога един човек решил да открадне римския Коли-зей. Искал да си го има само той — не му се искало да го разделя с другите. Взел една торба, отишъл в Колизея, почакал, докато пазачът погледне на друга страна, напълнил с труд торбата с древни камъни и си ги отнесъл в къщи. На следния ден направил същото и всички утрини без …
Read More »