Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

Един момък попитал прочут мъдрец: — Чичо, искам да се прославя с добро дело. Кажи ми що да сторя? Замислил се мъдрецът, па казал: — Вземи тая свирчица. Излез на полето и свирни с нея. От земята ще излезе един бял козел с дълга брада като моята. Вземи това,  което е окачено на шията му, после ще видиш какво ще стане. …

По горския път се задала една кола, натоварена с нови секири, току-що излезли от ковачницата. Младите дръвчета, които растели покрай коловозите, се разтревожили, зашумели с листа, захванали да си шепнат. — Какво има? — попитал един стар бук, който се бил разположил навътре в гората. — Свършено е с нас! — отвърнали дръвчетата. — Защо? — Защото в гората пристигнаха …

Една лисица надула два меха — напълнила ги с въздух, вързала ги, метнала ги на гръб и тръгнала. Преди да излезе, поръчала на своите две лисичета: — Рожби опашати, тая нощ ще бъдете сами, лягайте в дупката, затворете си очите и спете! Да не сте посмели през нощта да излезете навън, защото, светне ли месечината — по гората тръгва Халата. …

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара да погледа какво продават и какво купуват хората. — Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст. — Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър. — Тази кошница — рекъл владиката — е пълна с яйца. Отнеси я в митрополията, защото не е прилично дядо ти владика …

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я. – Бабо, дай ни питката, бабо! – замоли се Ваньо. – Бабке, молим ти се, дай ни я! – изправи се пред нея сестричето му. – Мирувайте, че видите …

Седяла лисицата върху брега на една река и си мислела: „Как да си похапна прясна рибица?“ Не щеш ли — по речицата се задал пън, а на пъна — две чайки. Лисицата попитала: — Какво правите вие, чайки? — Ловим риба. — Вземете и мене със себе си! — Скачай! Скочила лисицата. Пънът се преобърнал, чайките отлетели, а лиса паднала …

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към …

Една яребица си направила гнездо сред нивата на най-мързеливия селянин. Снесла яйца и измътила три яребичета. Расли пиленцата и порасли. Започнали да излизат от гнездото, разтваряли крилца, но още не можели да летят, защото били немощни. Лятото обагрило нивата с жълта боя. Натежалите класове почнали да ронят зърно. Една сутрин стопанинът пристигнал на нивата, погледнал храната и се почесал по …

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли? — Искам, кумичке. Посеяли жито. …