Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към …

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара да погледа какво продават и какво купуват хората. — Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст. — Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър. — Тази кошница — рекъл владиката — е пълна с яйца. Отнеси я в митрополията, защото не е прилично дядо ти владика …

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Ние бяхме двама братя юнаци. Отидохме в гората за дърва. На¬сякохме дърва и седнахме да си починем. Тогава брат ми рече: — Ех, сега както сме огладнели, да има една бяла и пребяла погача, че да си я излапаме! Додето изрече — не знам откъде доде и се търкулна пред нас една бяла-пребяла погача. Разчупихме я. Излапахме я двамата с …

Един хитрец отворил кръчма в някакъв град отвъд морето. От всички страни пристигали морни пътници и се отбивали в кръчмата да отпочинат и да сръбнат по едно вино. Отначало кръчмарят поднасял на своите гости вино, разредено с малко вода, а по-късно, когато разбрал, че пътниците не са много придирчиви, започнал да им поднася вода, зачервена с малко вино. За една-две …

Натежали годините на стария лъв. Почнал да гони с голяма мъка жертвите си. Не можел вече да си хваща плячка. Повлякъл се гладен из гората. Дълго мислил как да си изкара прехраната и решил да си помогне с измама. Прибрал се в своята пещера и надал рев: — Братя и сестри — вълци, мечки, елени, зайци и лисици, елате да …

Една яребица си направила гнездо сред нивата на най-мързеливия селянин. Снесла яйца и измътила три яребичета. Расли пиленцата и порасли. Започнали да излизат от гнездото, разтваряли крилца, но още не можели да летят, защото били немощни. Лятото обагрило нивата с жълта боя. Натежалите класове почнали да ронят зърно. Една сутрин стопанинът пристигнал на нивата, погледнал храната и се почесал по …

Някога врабчето и лисицата били големи приятели. Където тръгнела лисицата, и врабчето подире й. — Врабченце, братче — рекла веднъж лисицата, — хайде да работим заедно. — Какво ще работим? — попитало врабчето. — Има какво. Ще посеем жито. Задружно ще си го пожънем и каквото получим, ще си го разделим по братски. Искаш ли? — Искам, кумичке. Посеяли жито. …

За Нова година мама подари на Тошката две жълти вълнени ръкавички.  Те имаха само по едно пръстче, но бяха леки, пухкави и топлички.  За ръкавичките  мама разплете какината фланела, защото такава хубава прежда никъде не се намира.  Пустата мама!  Отгоре на ръкавичките извезала две кученца с червени конци.  Те не са живи, но досущ приличат на Страхилча.  Ще попитате: кой …