Listen to this article

Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

Еднооката

Имало някога една несвястна жена. Нейният мъж се трудел от сутрин до вечер, а тя се святкала насам-нататък из двора без работа. — Жено — казал веднъж мъжът, — вземи да ми ушиеш риза, че оголях. — Не една, а пет ще имаш — отвърнала жената. Грабнала цял топ платно, дето го тъкала майка й, излязла към гората, метнала платното …

Прочетете повече »

Котаран

Лисицата срещнала котака и му рекла: — Котаране, искаш ли да се оженим? — Искам, лиске — отговорил котаракът, — само че като се оженим, как ще те храня? — Как ли — заговорила хитрата лисица. — Всяка нощ аз ще идвам под дърветата, дето спят кокошките. Ти ще се катериш по дърветата, ще плашиш заспалите кокошки, те ще падат …

Прочетете повече »

Овцете и кучето

Сговорили се овцете, отишли при своя стопанин овчар и почнали да блеят пред кошарата му. Излязъл овчарят и ги попитал: — Какво има? Защо блеете тъй жално? — Стопанино — приближил се най-старият овен, — дошли сме да ти се оплачем. — Кажете да видим. — Ти, стопанино, не си справедлив към стадото. Ние ти даваме мляко, от млякото правиш …

Прочетете повече »

Торбата с лъжите

Турският хитрец Настрадин ходжа дошъл от Анадола в българската земя да лъже народа. Тук лъгал, там лъгал, най-сетне стигнал в Хитър Петровото село. Срещнали се двамината хитреци на улицата до плета на поповата къща. Насредин ходжа попитал: — Ти ли си Хитър Петър? — Аз съм — отговорил Хитър Петър. — За тебе съм чувал, че умееш майсторски да лъжеш. …

Прочетете повече »

Галената дъщеря

В едно село живееха двама души: мъж и жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре й. На ръце я дигаха и слагаха. Съседите я наричаха „галената дъщеря". Майката и бащата се трепеха от сутрин до вечер, за да изкарат хляба и облеклото, а дъщерята нищо не вършеше. Сутрин се излежаваше до …

Прочетете повече »

Кума Лиса и кучето

Вървяла кума лиса през гората и си хортувала: — Ах, че съм хубава лисичка! Какви очи имам! Ясно светят, всичко виждат. Ами крачката ми? То не са крачка, а вретенца. Като вихър ме носят през гората, сякаш не стъпват на земята. Ами ушенцата ми? Всичко чуват, нищо не пропускат. Но най ми е хубава опашката. Е такава една лекичка и …

Прочетете повече »

Овчарят и неговата жена

Върху една стара круша паднал гръм и запалил синора. Пламнали лозините, къпините и трънаците. Разбягали се зайците, които се криели в трънаците, отлетели птичките от гнездата си, в пламъците останала само една отровна змия — пепелянка. Тя се гърчела в огъня и жаловито съскала. Наблизо минал един овчар. Змията, като го видяла, почнала да писка: — Моля ти се, овчарко, …

Прочетете повече »

Торбата с жълтици

Един старец отишъл в гората за дърва. Намерил едно кухо дърво, размахал секирата и тупа-лупа, съборил го на земята. Като се заловил да го цепи, в кухината му намерил една кожена торба, пълна с жълтици. Зарадвал се на късмета си, натоварил цепениците на колата, окачил торбата с жълтиците на ритлата и повел воловците към дома си. Вървял старецът и си …

Прочетете повече »

ТОПЛАТА РЪКАВИЧКА

За Нова година мама подари на Тошката две жълти вълнени ръкавички.  Те имаха само по едно пръстче, но бяха леки, пухкави и топлички.  За ръкавичките  мама разплете какината фланела, защото такава хубава прежда никъде не се намира.  Пустата мама!  Отгоре на ръкавичките извезала две кученца с червени конци.  Те не са живи, но досущ приличат на Страхилча.  Ще попитате: кой …

Прочетете повече »