Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

  Това е българска народна приказка, преразказана от Ангел Каралийчев. Същата приказка ни разказа и Симанка Атанасова от ромите-музиканти от с. Ивански, Шуменско. Един младеж мечтаел да стане богат, да си намери хубава жена, да си купи бял кон, да отиде при нея, да я качи на коня… Мечтаел си той, но нямал пари – нали бедните все мечтаят да …

Надвечер снегът беше мек и нежен.  Покривите на къщите блещукаха, капчуците тихо сълзяха.  От премреженото око на зимното слънце идеха топли лъчи.  Те се промъкваха между чистите оснежени вишнови клончета и къпеха шарената възглавничка на прозореца.  Върху възглавничката дремеше черната затлъстяла котка и броеше врабчетата, накацали пред керемидената клопка, поставена на плета.  В затоплената стоя мирно стояха две дечица: Петърчо …

Малката елхица стоеше самотна край големия път, който се спуща към града.  Далеко зад нея се тъмнееше старата гора, където нощем виеха вълци, подскачаха катерички по оголените клонки, тичаха бързоноги зайци.  Валеше. Хладните капки се оттичаха по иглиците на самотното дръвце като сълзи.  Зайчето, което носеше име Лъв без опашка, спря пред елхицата и повдигна учудено нагоре очи. –   Защо …

Разровила баба огнището, скришом извадила питката и я потулила някъде. Ваньо и Кунето претършуваха кътовете, пъхаха главичките си под леглото, ровиха се в долапа, гледаха повторно в пещта – няма я. – Бабо, дай ни питката, бабо! – замоли се Ваньо. – Бабке, молим ти се, дай ни я! – изправи се пред нея сестричето му. – Мирувайте, че видите …

Седяла лисицата върху брега на една река и си мислела: „Как да си похапна прясна рибица?“ Не щеш ли — по речицата се задал пън, а на пъна — две чайки. Лисицата попитала: — Какво правите вие, чайки? — Ловим риба. — Вземете и мене със себе си! — Скачай! Скочила лисицата. Пънът се преобърнал, чайките отлетели, а лиса паднала …

Напекло топлото мартенско слънце. Закапали весело капчуците. Стопанинът грабнал ножицата и се провикнал към косето: — Хайде, косе-босе, тръгвай с мене да подрежем лозите! — Не мога — отвърнало косето, — защото си имам работа: гнездо вия. И отлетяло за сламчици. Зашумял развигорът над хълмовете. Избуяли новите ластари на лозите. Бръмнали пчелите по градините. Стопанинът нарамил мотиката и погледнал към …

Веднъж Хитър Петър тръгнал из пазара да погледа какво продават и какво купуват хората. — Хей, Петре, ела тук! — викнал му владиката и го помамил с пръст. — Какво има, дядо владико? — приближил се Хитър Петър. — Тази кошница — рекъл владиката — е пълна с яйца. Отнеси я в митрополията, защото не е прилично дядо ти владика …

Остаряло кучето, което вардело стадото на двама овчари в планината, двама братя. Отслабнали му очите, изпопадали му зъбите, запрели му краката. — Туй куче — рекъл по-малкият брат — вече не е за нас. Не може да се опре на вълците. Някоя нощ зверовете ще се вмъкнат в кошарата и ще ни издушат овцете. — Какво да го правим? — …

Ние бяхме двама братя юнаци. Отидохме в гората за дърва. На¬сякохме дърва и седнахме да си починем. Тогава брат ми рече: — Ех, сега както сме огладнели, да има една бяла и пребяла погача, че да си я излапаме! Додето изрече — не знам откъде доде и се търкулна пред нас една бяла-пребяла погача. Разчупихме я. Излапахме я двамата с …

Един хитрец отворил кръчма в някакъв град отвъд морето. От всички страни пристигали морни пътници и се отбивали в кръчмата да отпочинат и да сръбнат по едно вино. Отначало кръчмарят поднасял на своите гости вино, разредено с малко вода, а по-късно, когато разбрал, че пътниците не са много придирчиви, започнал да им поднася вода, зачервена с малко вино. За една-две …