>

Архиви на етикети: Ангел Каралийчев

Старите хора

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора. — Каква полза от тях – казал той – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречакат в къщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всичките стари хора минали под нож. Останал само един старец – баща на болярин. Дожаляло на …

Прочетете повече »

Двамата старци и месечината

Дядо, дядооо – рекла една вечер бабичката, – къде ще се денем отсега нататък – очите ни слабо виждат, краката ни запряха, ръцете ни отмалняха. Как ще да си изкарваме прехраната, като си нямаме помощница! Не знам отвърнал старецът и тежко въздъхнал. Де да имахме една дъщеричка, друго щеше да е! оборила глава бабичката. А в туй време месечинката подслушвала …

Прочетете повече »

Човекът, змията и лисицата

Цял ден газил рибарят в реката и хвърлял мрежата си, но торбичката му била празна. Не можал да хване нито една рибка. Надвечер тъкмо когато прибирал мрежата си и се канел да си ходи, зад гърба му се изправил един непознат човек — пътник, и рекъл: — Чакай, не прибирай мрежата. Хвърли я още един път на мой късмет. Каквото …

Прочетете повече »

Клан-клан-недоклан

Старият паток излязъл вън от селото да се поразходи покрай реката и да си глътне две-три рибки от бързея. Като минал моста, той проточил шия, извадил едното си око, погледнал към дядовата Медаркова воденичка и видял, че нещо дими. (А то димяло торището на воденичаря.) — Гааа — отворил устата си глупавият паток, — тая работа не е хубава. Какво …

Прочетете повече »

Неволята

Един дървар имал двамина синове. Всеки път, когато отивал в гората, той водел по един от тях за помощник. Веднъж дърварят натъкмил колата и казал на синовете си: — Хайде, момчета, идете сами в гората за дърва, а пък аз ще остана в къщи да си отпочина, защото, много се объхтах. Момчетата се зарадвали, че им се е паднал случай …

Прочетете повече »

Страшни зверове

Втурнало се магарето да бяга към гората. По пътя го срещнал старият овен и го запитал: — Къде бягаш тъй, приятелю? — Бягам от хората. — Защо бягаш? — Защото не мога да трая повече — спряло се пред овена дълго-ухото. — До гуша ми дойде. Есен ли се зададе — хайде магарето ще носи кошове с ябълки от градината …

Прочетете повече »

Златното момиче

На един мъж се поминала жената и той се оженил повторно. Щом влязла мащехата в къщи, видяла, че освен нейното доведено момиче и от първата жена било останало едно заварениче. Стрелнала го с очи и викнала на мъжа си: – Туй момиче не го ща в къщи! – Къде да го дяна? Не виждаш ли, че е още малко и …

Прочетете повече »

Дарените години

През един суров зимен ден, когато дърво и камък се пукали от мраз, конят, волът и кучето отишли при човека и похлопали на вратата му. — Кой хлопа? — попитал човекът. — Ние сме: конят, волът и кучето. — Какво искате? — Искаме да влезем при тебе, за да се постоплим на твоето огнище Ако не ни отвориш вратата си, …

Прочетете повече »

Кой каквото прави на себе си го прави

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: — Кой каквото прави — на себе си го прави! Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила: — Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш …

Прочетете повече »

Опитомени вълци

В една вълча дупка младият овчар намерил три вълчета без зъби и отнесъл в кошарата си. Постлал им мекичко, настанил ги край огнището и започнал да ги храни с овче мляко. Всяка събота ги къпел, за да ги отърве от бълхи. Веднъж в кошарата пристигнал старият баща на овчаря. Като видял вълчетата, старецът извикал: – По-скоро да махнеш тия зверове, …

Прочетете повече »